Поглеждайки през окото на страничен наблюдател в лагера на ЦСКА, то несъмнено човек си задава въпроса какво ще се случи утре?

Картинката в родния ни шампионат е повече от отчайваща, което ясно си пролича и при участието на отборите ни в европейските турнири. До като при отборите на Левски, Литекс и Локо Сф, стеченията на нещата се приеха общо взето спокойно, то в лагера на армейците някой хора се опитаха да прикрият болката от нелепото отпадане от Тулуза с аргумента, че виждаш ли, приоритета пред  тридесеткратния шампион било спечелването на титлата, предвид юбилея, който ще бъде честван през настоящата 2008-ма година. 

Края на полусезона дойде при тринадесет точки аванс за червените пред следващите ги във временното класиране, но това, което буди притеснение към днешна дата е появилата се информация, че работниците в комбината изискват "абдекацията" на своя собственик Прамод Митал. Ако молбата им бъде уважена, то никой не би могъл да се наеме да прогнозира бъдещето на отбора, чиито собственик е индиеца.

В момент, когато пред отбора воден от Стойчо Младенов предстои важен втори полусезон и подготовка на отбора за атакуване групите на Шампионската лига (при положение, че ЦСКА бъде новият шампион), когато всички работещи за марката "ЦСКА" са в подготовка за тържествата по случай шейсет годишнината  дойде този удар и то от хора извън футболната среда.

Не, че не уважавам исканията на трудещите се в едно от най-големите предприятия в България, не че всеки не заслужава правото на глас и отстояване собствената си позиция, но се питам до кога футболът ни ще се ръководи като политиката от високо и грозно.

Видно е с просто око, че ръководството на червените в лицето на г-н Томов и г-н Митал не милее толкова за отбора, колкото за това да усвоят базите с бизнес цели. Фрази от рода, че ЦСКА е най-добрия отбор, че за ЦСКА милеят много хора са отдавна изтъркани клишета, на които едва ли някой вече би се хванал.

Народа е лъган толкова години, че едва ли може да бъде уловен отново при това на гола кука. Да, похарчиха се купища пари за трансфери, повечето от които се оказаха въздух под налягане. Сформирането на един изцяло нов отбор, с оглед дванадесетте покупки през есента не спомогнаха за добро представяне на ЦСКА и футбола, който те практикуваха бе с пъти  по-грозен от този, който видяхме под ръководството на Йешич.

Крайно време е управлението на тази "футболна институция" да премине в ръцете на хора, които наистина милеят за отбора, за неговото настояще и бъдеще. Едва когато нещата придобият подобен характер и промяната в клуба е очевадна, можем да се надяваме на нещо значимо, нещо подобно онези победи над не един еврошампион. Именно тези победи са оценката за добре свършена работа и от футболисти и от треньори, а и ръководители. Но да си ръководител, не означава само да харчиш готови и чужди пари, а да раздаваш сърцето си за благото на любимия си клуб.