Десетки си казаха последно сбогом с великия треньор, човек и деятел Иван Абаджиев, на поклонение на Националния стадион "Васил Левски". Треньор номер 1 на България за 20 век почина в събота в Германия на 85-годишна възраст.

Днес множество роднини, близки, приятели, както и възпитаници от всички поколения на българските щанги почетоха паметта на Старшията.

Сред присъстващите бяха трикратният олимпийски шампион Наим Сюлейманоглу, двукратният олимпийски шампион Нораир Нурикян, Неделчо Колев, Янко Русев, Борислав Гидиков, Иван Иванов, Пламен Аспарухов, Величко Чолаков, Асен Златев, Валентин Йорданов, Нено Терзийски, служебният премиер Огнян Герджиков, министърът на младежта и спорта в служебното правителство проф. Дашева, нейният съветник Емил Костадинов, Нешка Робева, Йорданка Благоева и други.

Абаджиев е огромно име в историята на българските щанги, благодарение на което родните състезатели печелят десетки медали на международните подиуми. Старшията е роден на 12 февруари 1932 г. в град Нови пазар. Започва да тренира вдигане на тежести през 1953 г. в категория до 67,5 кг. В тази категория участва на Световното първенство в Мюнхен през 1955 г. През същата година завършва Висшия институт за физическа култура (днес Национална спортна академия). На Световното първенство в Техеран през 1957 година извоюва сребърен медал. Последното му състезание е на Летните олимпийски игри в Рим през 1960 г.

От 1969 г. е треньор на националния отбор, който води близо 30 години с известни прекъсвания. Първият му успех е на Европейското първенство във Варшава през 1969 г., като отборът завоюва два златни медала. Въвежда двуразовите тренировки, които са негов патент. Също и системата на триразовите тренировки, съчетани с адаптация на организма и възстановяване.

На Летните олимпийски игри в Мюнхен българските щангисти печелят първите си олимпийски медали – три златни и три сребърни, като с 38 точки са отборни първенци. През годините отборът се сдобива с 12 олимпийски, 57 световни и 64 европейски шампиона.

През 1990 г. избран за народен представител в Седмото Велико Народно събрание, което напуска в същата година по своя молба.

Неговите методи срещат нескрита опозиция, като често е обвиняван в използване на допинг и стероиди. В крайна сметка е изолиран от българската тежка атлетика, след което тя изпада в незавидно състояние.

Приет е в САЩ и работи като треньор в град Денвил, Илинойс заедно със сребърния медалист от Летните олимпийски игри в Мюнхен Александър Крайчев. Работи като треньор в „Академия за шампиони“ (Сан Франциско). Издадена е негова книга за щангите. В САЩ продължават да прилагат неговата методика на тренировки.

Получава високи държавни награди. Доктор хонорис кауза на Националната спортна академия. Обявен е шест пъти за най-добър треньор на България, а през 2001 г. е обявен за треньор на страната на ХХ век.

Президентът на Международната федерация по вдигане на тежести Готфрид Шодел с възхищение казва за него: „Стана ясно – родил се е треньорът на света!“. През 2013 г. е удостоен с орден „Стара планина“, I степен.