Наско Сираков проговори пред „Труд“ крайно любопитно за любимия си „ Левски“ и състоянието, в което се намира. Той е един от двамата български футболист заедно с Гунди с голове на две световни първенства и то срещу световни шампиони – Италия и Аржентина. За 13 години в националния има 82 мача и 23 попадения. Носител на „Бронзовата обувка“ за голмайстор на Европа. Голмайстор №1 в историята на „Левски“ и 4 пъти на българското първенство. Шесткратен шампион на България и 5 пъти носител на Купата на страната, плюс 3 трофея от приемника на турнира – този за Купата на Съветската армия. Играл у нас за „Хасково“, „Спартак“ (Варна), „Левски“, „Ботев“ (Пловдив) и „Славия“. А в чужбина за „Реал“ (Сарагоса), „Ланс“ и „Еспаньол“. Като директор на „Левски“ е първото участие на български отбор в групите на Шампионската лига. За него Христо Стоичков казва от сърце: „Вълка е наистина голяма работа“.

 

– Вие сте легенда на „Левски“, а Стоичков на ЦСКА. Откъде е тази любов между вас?

– Не знам. Ние винаги сме се разбирали с него. Макар че не тръгнаха точно така нещата. Имаше един момент, в който го издирвах по столичните заведения… Но като един от младите играчи, които започнаха в националния отбор след 1986 г., няма да открия топлата вода като кажа, че съм открил голям потенциал в Христо. А и тогава много ме слушаше. Като му кажех – взимаш топката и веднага ми я подаваш на мен, той изпълняваше. Оттогава се получи някаква химия между нас. Слушаше много момчето. Когато аз подписах с „Еспаньол“, той премина същата година в „Барселона“. Аз вече бях живял две години в Испания. В Барселона бяхме заедно по цял ден, с изключение на тренировъчния ни процес. Много се сближиха и семействата ни, и децата ни, и съпругите ни. По принцип не е имало сериозни търкания между нас. Това приятелство и уважение един към друг се запази през годините.

– Защо обикновено, когато не сте на работа в „Левски“ и кажете нещо за клуба, става драма?

– Мъри едно време каза, че никой не обича крокодил. Мисля, че този отговор е достатъчен на този въпрос. Всички, които са на работа в „Левски“, когато аз не съм там, имат някаквъв страх или притеснение, че едва ли не аз тичам през глава да се върна и да ги изгоня. Това е смехотворно. Който и да ми е поискал съвет или мнение, винаги съм го давал с най-голямо удоволствие. На базата на моята визитка имам право да говоря всичко за „Левски“ и те трябва много ясно и точно да си дадат тази сметка. Аз съм си извоювал правото да казвам това, което мисля. Не казвам, че съм прав, но никога не го правя с лоши чувства, за да засегна определен човек. Правя го с идеята и с мисълта да е полезно за „Левски“.

– Наскоро се тиражира една идея за 1 милион привърженици, които да дадат по 12 лв. за формиране бюджета на клуба.

– Отлична идея!

– Но няма ли Александър Томов да заведе съдебно дело, че му вземате „ноу-хау“-то за ЦСКА?

– Ще има много тежък сблъсък. Идеята е отлична, но е в кръга на фантастиката. Хората, които са врели и кипели във футбола, много добре го знаят. При най-голямата еуфория, когато бях директор в „Левски“ и стигнахме четвъртфинал в УЕФА и влязохме в групите на Шампионска лига, ако бяхме направили някаква такава кампания, между 50-100, максимум 150 хиляди души можеше да ги ангажираме и убедим да си купят членски карти. На този етап, ако успеят да постигнат между 1000 и 2000 души, ще е супер успех. Дано да бъркам и да успеят 1 милион левскари да бъдат убедени да си купят членски карти.

– Разбрахте ли откъде дойде „новината”, че ставате директор на ЦСКА?

– Не съм се интересувал. Мислех, че сте ме поканили да говорим сериозни неща…

– Пред в-к „Труд“ каза, че това е „бомба без фитил“. Това е единственият ви коментар по темата – кратък и ясен.

– Абсолютно. Не че не мога да свърша работа…

– Интересно как щяха да ви приемат там и дали въобще щяха да го направят?

– Според мен едните нямаше да ме приемат, а другите щяха да ме намразят.

– Нямате печеливш ход?

– Не, винаги си във въздуха.

– Наскоро феновете имаха питане чрез медиите към собственика на „Левски“ Спас Русев дали клубът е заложник на политико-икономически интереси. Естествено не им отговориха. Вие имате ли отговор на този въпрос?

– Не искам да се превръщам в разследващ орган, журналист, футболен деятел или какъвто и да е разследващ. Моето лично мнение е, че хората усещат, че от много години „Левски“ е една лъжа във всички аспекти, но най-малко в спортно-технически. Всеки или лъже, или не казва цялата истина. Връщаме се на предишния въпрос за 1 милион членски карти. Хората разбраха, че ги лъжат и не вярват. Затова няма да си купят тези членски карти. Те виждат, че ги лъжат и им спестяват много неща. Затова и не ходят на стадиона. Може да ги лъжеш хората един път, два пъти, три пъти, пет пъти, но не може да ги лъжеш цял живот.

– В едно свое интервю Георги Иванов – Гонзо каза, че във футбола ни най-голямата мръсотия е в ЦСКА и в „Левски“. Така ли е?

– Не знам. По негово време може и да е било така. По мое време не беше така, а беше абсолютно нормално. Мисля, че Гонзо има предвид критиките, които понесе на всякакви нива – и медийни, и от фенове, отвсякъде. Бих го посъветвал да се върне и да изиска вестниците между 1999 г. и 2003 г., когато бях за първи път директор в „Левски“ и да види какво значи плюене по мен и по отбора, въпреки че станахме три пъти поред шампиони. Никога не можеш да накараш всички да харесват „Левски“ или всички да харесват ЦСКА. Или начина, по който се работи в този клуб. Винаги има хора, на които не им харесва и не ги устройва, че този отбор върви и търсят под вола теле. Даже бяха намерили една „хубавица страшна“, която ме обвини в изнасилване. Какво ли не се измисли! Много бързо се забравят в годините тези неща. Не е единственият ръководител на „Левски“, който е бил тотално оплюван. Сигурен съм, че съм бил оплюван два пъти повече, а съм постигнал и немислимото като ръководител на този отбор. Но това никога не ми е пречело и никога не съм плащал данък обществено мнение. Не съм отивал сутринта на работа с мисълта да отворя вестника или сайта и да видя кой ме е наплюл. Това не ме е вълнувало грам.

– Твърди се, че едва ли не враг с враг се обединяват в „Левски“, само и само да не се върнете. Това чувал ли сте го?

– Много неща съм чувал. А и знам всичко, което става в „Левски“, колкото и да им е неприятно на много хора. Знам абсолютно всичко. Знам в съблекалнята какво се говори. На мен това ми е вторият дом, а може би и първият. Най-нормалното нещо е да го знам. Всички, които си работят там, нека да са спокойни.

– Вие имате други цели.

– Имах случай работник в „Левски“ да ми се обажда преди седем-осем месеца и да ме пита дали ще се връщам, защото съм щял да ги гоня всичките, а той имал изтеглен кредит и се чудел как ще го погасява. Казах му – дишай спокойно, даже и да се върна, ти ще си последният, който ще изгона.

– Никога ли Спас Русев не е говорил с вас, откакто пое отбора?

– Обади ми се един път преди мача с ЦСКА. В предишния ден. Аз бях на лов. Поговорихме си нормално и човешки. Беше учуден защо легендите не са приобщени към отбора. Тогава му казах, че вече два месеца са начело на отбора, а не са се сетили да ме поканят и на един мач, дори и за въпросния мач с ЦСКА. Това е отговор на въпроса. Нищо специално, говорихме пет минути.

– Как го виждате на терена на футбола?

– Като пате в кълчища. Вие как го виждате? Мисля, че в момента е като ударен с мокър парцал. Този човек не знаеше в какво блато попада.

– Тогава не е ли нормално да направи екип от хора, които знаят каква е ситуацията в „Левски“?

– Големият проблем на „Левски“ е стратергията. Аз не обичам да употребявам тази дума, защото покрай Вальо Михов съм я намразил. Всяко второ изречение му е стратегия и че трябва да се прави стратегия, но това е истината. Разбира се, това е в кръга на шегата за Вальо, който ми е огромен приятел. За да тръгнат нещата в „Левски“, трябва да има ясно и точно послание към хората. Не може да дойдеш и да станеш собственик в „Левски“ през август и да кажеш, че до Нова година ще има ново табло и козирка, а изведнъж те да ти се сторят много скъпи след два месеца. Сега сме февруари месец и няма нищо. Това е лъжа, излъга хората. Каквито и оправдания да ми вадят, това е лъжа. В „Левски“ трябва предварително да си си направил сметката, да си проучил абсолютно всичко, както е във всяка една фирма. Тук минаха шест месеца, а във футбола няма чакане, особено в „Левски“ и в ЦСКА няма кой да те чака. През това време трябваше да си си сформирал екип, да си направил каквито искаш структурни промени, да си заложил за следващите три, пет, седем години план. Основното нещо в „Левски“ са задълженията, които висят като дамоклев меч над отбора. Никой не излиза да каже точно колко са тези задължения. Слушам 19 млн., 17 млн., 20 млн. Излиза собственикът и казва – малко над 20 млн. Те с тези милиони си играят, както аз си играя с внучката ми. То е страшна работа. Има точни и ясни цифри. Аз знам, че задълженията са над 20 млн. Казва се 23,5 млн., 26 млн., 21 млн. И оттук нататък се прави стратегия първо не как ще станем шампиони, а как ще ги изчистим тези задължения. Това е първата основна задача пред „Левски“. Всичко друго е лъжа и измама. Иначе, ще се стигне дотам в най-скоро време да търсят лиценз както ЦСКА, за да играят в „А“ група.

 

– Вече има виц по този случай – готово е тирето „Витоша – Бистрица“.

– Звучи добре. Вече един път сме били „Витоша“… Но това е много сериозна тема. Затова казвам, че хората не вярват. Няма смисъл хората да бъдат лъгани. Това, което казва Боримиров е отлично, приветствам го, защото съм минал по този път през 2004 г. Имам предвид за младите юноши, които иска да интегрира. Това е пътят, но сега взимаш чех, мех… Най-различни, каквито и да са чужденци, и извънземни да са… Първата основна задача на „Левски“ е да обяви план пред хората – ние следващите пет години няма да се борим за нищо, няма да ви лъжеш, ще намалим бюджета наполовина. Няма да е 12 млн. лв, а ще е 6 млн. лв. До пет години ние ще изчистим всички задължения. Клубът ще е начисто. Тогава ще седнем на масата, ще направим отбор и ще се борим за еди какво си. Всичко друго са лъжи, кърпежи, хвърляне прах в очите на хората и затова ще ходят по 200 човека на стадиона. Това е истината. Няма какво да се заблуждаваме и да се лъжем.

– Доколко реална е опасността да мине „под индиго“ съдбата на „Левски“ на тази на ЦСКА?

– Щом е обсъждана от ръководни кадри на „Левски“, значи има такава вероятност. Те никога няма да признаят и пак ще излъжат, но е обсъждано и то от новите ръководители на „Левски“. При ерата „Батков“ бяха натрупани задължения и много голяма част от тях бяха заеми от Батков към клуба, които с един подпис при прехвърлянето на акциите, изчезнаха. Той ги опрости. Докато тези задължения са реални към фирми, към НАП, към футболисти. Кой от тях ще ги опрости? Тези задължения висят като воденичен камък на шията на отбора. Първо трябва да се направи план за тяхното погасяване. Майната им и на титли, и на купи, и на всичко! Това са глупости, че нашите фенове не могат да чакат. А как чакат вече девета година? Ами, ще чакат още пет! Няма никакъв проблем, само че клубът ще се изчисти.

– Феновете говорят за размити отговорности в управлението. Ще ви задам само един от тях – знаете ли кой командва парада в „Левски“ в момента?

– На хартия Спас Русев.

– А не на хартия?

– Искате да ме превърнете в разследващ тип. Това не е моя работа, а повече работа на всички спортни журналисти, на цялата ни общественост. Не е моя работа да говоря на тази тема. Но при положение, че излизаш и казваш – помолиха ме да взема „Левски“… Живея от 26 години в Лондон, фен съм на „Челси“, имам ложа на „Стамфорд Бридж“ и изведнъж ме помолиха и страшна любов ме обзе към „Левски“… Като казваш „А“, казваш цялата азбука.

– Споменахте Тодор Батков. Говори се, че той е дал около 40 млн. лв. за клуба. Дали е така и кои бяха неговите грешки и силни страни?

– Не знам дали е дал 40 млн., може да е дал и повече, но от 2004 г. до 2008 г. в клуба аз и Мъри вкарахме над 50 млн. по документи. Чисти пари като рилските езера. Колко е дал Тодор Батков? Аз не съм му светил, не съм му финансист. Г-н Баждеков е финансист, той е водел сметките. Но над 50 млн. са влезли в клуба. Трябва да кажем следното нещо, което е много важно – при наполовина по-нисък бюджет за фонд „работна заплата“ до 2008 г. в сравнение с периода от 2008 г. насам. Когато се говори, че сме нямали пари, това не е истина. Бяхме с 5,5 млн. лв. бюджет до 2008 г., сега стана 12-14 млн. – официални, обявени на общи събрания. Това не е нямане на пари.

– Как идва тази криза в „Левски“? Откъде се натруват тези над 20 млн. лв. задължения?

– Иво Тонев много ясно и точно си каза – от строежа на трибуната.

– Тази трибуна златна ли е?

– Казах го още април миналата година. На мен трибуната ми хареса. Големият проблем е това, което не казвам. Че е истина, но го чувам, че не е сложена хидроизолация на тази трибуна, с идеята, че ще има козирка и няма да се мокри. Ако това е истина, „Левски“ ще има голям проблем и с тази трибуна.

– Не мислите ли, че има едно притеснително в последно време изказване, че във всеки момент Спас Русев е готов да даде акциите си на феновете, ако смятат, че знаят как да управляват?

– Акциите на „Левски“ в последните години се подмятат като пинг понг, хвърчат наляво и надясно и се раздават безплатно и с лекота. Три подписа и идва следващият. Няма да ме учуди и това, но сред феновете също има изключително умни и кадърни хора. Има фенове и фенове. Не е чак толкова голяма философия да се управлява един футболен клуб. Тези легенди, които слушах преди време, че ако го няма Батков, „Левски“ ще загине… Ами, няма го вече няколко години, пък нищо не е станало. „Левски“ ще ги преболедува всичките и пак ще го има. Ще се оправи със сигурност. Там където е текло, пак ще тече.

– Преживяхте ли онази история със събличането на Ивайло Петев?

– Много ясно, нали ме виждате пред вас! Жив съм! Обидата винаги остава! Още тогава казах нещо много важно – не съм обиден аз лично като човек, а бях обиден за шамара, за плюнката върху институцията „Левски“. Това беше обидно към  институцията „Левски“, а не към мен и Петев.

– Тази история промени ли нещо в отношението ви към феновете?

– Не. Аз знам, че 95 % от феновете на „Левски“ ме обожават и го виждам всеки божи ден. Никога не съм се стремял да се харесвам на всички и знам, че не мога да го постигна. Тези 5 %, които не ме харесват, просто съм на мнение, че нямат вкус.

– В „Левски“ афишираха нещо много интересно, че търсят някой като сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер. Ще го намерят ли?

– Винаги съм смятал, че най-малкият проблем в „Левски“ е в спортно-техническо естество, макар той винаги да е следствие от висшето управление. Пожелавам от все сърце успехи на Топчо и на Дани Боримиров. Знам, че и те и тези преди тях, ще умрат, ще си оставят сърцата на „Герена“, за да успеят. Въпросът, който задаваме вече няколко години е доколко ще им се позволи да го направят? Доколко имат правото да решават всичко от спортно-техническо естество? Ако им се даде пълно право, след това да им се търси отговорност, ако не успеят.

– Защо си тръгна Люпко Петрович?

– Люпко си тръгна обиден, той го каза. Люпко е едно от най-големите имена на Балканския полуостров като треньор, едно от най-големите имена в европейски и в световен мащаб. След четвъртия кръг във Виетнам отборът на Люпко, който по принцип е в „златната среда“, сега е на първо място. Няма нужда да бъда адвокат на Люпко. С него бяхме първи в България, не ни вкарваха голове. Тръгна си Люпко и за десет дни получихме две кошници с голове в нашата врата. Според мен за състоянието, в което беше „Левски“, нямаше по-добро решение от Люпко Петрович. Топчо е млад треньор, който е работил с много треньори и се надявам да се е научил от тях, но той няма вижданията на Люпко за футбола. На него винаги ще му трябва време да предаде своите виждания на отбора и тимът да започне да играе така, както той иска. Но в момента, в който допускаш Люпко Петрович да си тръгне, си на първо място. Имаш абсолютно всички предпоставки да се бориш за титлата и изпускаш този момент.

– Какъв е случаят с Мъри Стоилов? Смятате ли, че някога той може да се върне в „Левски“ и защо толкова често се преекспонира неговото име?

– Това е най-нормалното. Мъри е най-успелият треньор на „Левски“ в последните 25 години, както аз съм най-успелият ръководител в историята на „Левски“. Не мога да бъда скромен за тези неща, защото това е статистика. Най-нормалното нещо, когато „Левски“ не върви, е да се спряга моето име и името на Мъри. Плюс това Мъри е също като Люпко. Какво да обяснявам на хората и на левскарите кой е Мъри Стоилов? Той пренаписа историята на казахстанския футбол за три години. В „Левски“ му бях гръб първата година. Тогава пак се изписаха тонове глупости, че аз съм си сложил треньор, за да командвам парада. Виждах как се работи и наистина трябваше да съм му гръб. След това вече той самият си беше гръб. Като направихме похода в купата на УЕФА, вече нямаше нужда от гръб.

– А доколко приятелските ви отношения с Гриша Ганчев влияят формално на някои хора да не ви искат в „Левски“?

– Между другото чувам най-различни подмятания на тази тема. Аз с Гриша Ганчев съм приятел цял живот. Когато аз съм бил ръководител на „Левски“, Гриша Ганчев никога не е бил шампион, с изключение на първата година – 1999 г. Приятелските чувства нямат нищо общо с работата и със спорта. Няма да се скарам с Гриша Ганчев по никакъв начин, за да може някой да започне да ме харесва повече.

– Семейни приятели сте с Лъчо Танев. Разказвал ми е едни истории как въпреки че може да вечеряте заедно, на другия ден като има мач, отиваш при съдията и му казвате…

– Първо той ми го направи. Мисля, че беше 1987 г. Величко Цончев беше съдия на този мач и аз го псувах здраво. Паднах и исках дузпа в 90-ата минута, той не я свири, а си имаше чиста дузпа. Тичам към центъра и го „храня юнашки“, а двамата Майкъла и Лъчо тичат и му викат: „Айде, бе, какво като е Сираков? Другарю съдия, имаш ли смелост? Изгони го!“. Имах жълт картон, той се спря и бум – извади ми още един и ме изгони. Викам си – аз ще ви оправя. Когато отидох в „Ботев“ в първия мач с ЦСКА, Лъчо беше резерва, влезе второто полувреме, при резултат 3:1 за „Ботев“. Пет минути, след като беше влязъл, при едно положение започна да говори нещо на съдията на висок тон и аз му викам: „Какво като е Танев? Той е вече залязваща звезда! Шибни му един червен картон!“. И той директно – бам един червен картон. Лъчо гледа мен, гледа него… Викам му – отивай да се къпеш, че много се изпоти за пет минути. Имаше закачки.

– Каза да ви напомня нещо за статистиката…

– Две интервюта слушам в последните шест месеца на Тодор Батков как бил пет пъти шампион с „Левски“. Това е точно пренаписване на историята.  Мишата му даде отбора 2003 г. Оттогава досега „Левски“ е три пъти шампион. Откъде дойдоха тези две титли? Забелязал съм, както е навсякъде в живота, една лъжа повторена няколко пъти, става истина. И самите хора почват да си вярват. Това е най-страшното. Той наистина си вярва, че е станал пет пъти шампион.

– Нещо, което искате да кажете за финал.

– Пожелавам от все сърце успех на Топузаков и на Боримиров. Стискам им палци и се надявам не на думи и на хартия, а наистина да им се даде възможност да реализират всичките си виждания за „Левски“ как да изглежда като отбор, за да може наистина, ако не успеят, тогава да им се търси отговорност. Аз поне така разбирам нещата.

Владимир Памуков, "Труд"