С течение на времето по косата му са се появили само няколко сребърни нишки. Физиката му обаче е останала все така здрава, както преди. На 4 февруари 2001 г. Кахабер Каладзе дебютира за Милан. „Спомням си много добре онзи мач: победихме Реджина с 1:0 с гол на Леонардо и аз бях много доволен от представянето си.“ Двадесет и пет години по-късно се срещаме с бившия грузински защитник в хотел в центъра на Милано, избран от Каха за завръщане в миналото. „Но аз идвам тук често, това е моят втори дом. Този град ми даде толкова много. Пристигнах много млад, а когато си тръгнах, бях вече мъж.“ Между тези два момента стоят десет сезона на паметни победи с фланелката на „росонерите“, преди да премине в Дженоа, а след това да се посвети на политиката. Днес Каладзе е кмет на Тбилиси, но винаги с удоволствие хвърля по едно око на старата си любов.

Каха, това все още ли е твоят Милан?

„Очевидно не, защото Силвио Берлускони вече го няма. И като цяло целият италиански футбол се промени. Когато аз пристигнах, Серия А беше най-доброто първенство в Европа и имаше световни звезди не само в Милан, Интер или Юве, но и в Парма, Фиорентина, Лацио или Рома. Днес техническото ниво е много по-ниско.“

Е, ти спечели последната Шампионската лига през 2007 г. с два гола на Филипо Индзаги, който не беше точно чудо на индивидуалната техника...

„Пипо беше невероятен. На тренировки му се подигравахме, защото не можеше да направи десет жонглирания. Но, момчета, той имаше нещо вродено, което го правеше страхотен нападател.“

Кой е най-силният нападател, когото си пазил?

„Не знам, на прима виста се сещам за Ибрахимович. Златан имаше изключителна физическа сила и в едно дерби, което загубихме с 1:2, наистина ме накара да страдам.“

Прави ли ти впечатление, че днес Милан е извън Шампионската лига?

„И как би могло да не ми прави? Последният ден от груповата фаза беше истински спектакъл, но в един момент си казах: „Нещо липсва“. И това нещо беше Милан. Макс Алегри е прав, като казва, че завръщането в Шампионската лига е задължение.“

Знаеш ли, че от 31 май вече не си единственият грузинец, печелил Шампионската лига?

„Знам, знам. Много се зарадвах за Хвича Кварацхелия, когото познавам лично, също и защото баща му играеше с мен в Грузия. Той е добро момче, дори твърде срамежлив, и е специален играч. А и засега оставам единственият, който е вдигал трофея в Шампионската лига два пъти (смее се - бел. ред.).“

Да се върнем към Милан. Алегри върна „Дявола“ в челото след осмото място миналия сезон. Това ли е началото на възхода?

„Мнозина забравят, че когато пристигнах в Милан, нещата не вървяха много добре. Клубът не беше печелил нищо от няколко години и класирането беше далеч от добро. Решаващо по-късно беше идването на Карло Анчелоти на треньорската скамейка. Днешният Милан също идва от сезони без победи, но Алегри върши страхотна работа: той върна правилния манталитет и „росонерите“ отново заиграха като отбор – първата необходима стъпка към победите.“

Една критична забележка: Анчелоти завари група от шампиони. Има ли днес Милан велики играчи?

„Както казах, качеството като цяло е спаднало, така че е трудно да се правят сравнения. Тайната на нашия успех обаче не се криеше само в нивото на футболистите: моят Милан беше семейство, често излизахме на вечеря и бяхме много сплотени. Този аспект направи разликата.“

Кой ти харесва от днешния отбор?

„Кристиан Пулишич има нюх към гола, а е лесно да се каже Лука Модрич въпреки възрастта му, която е по-близо до моята, отколкото до тази на много от противниците му (смее се - бел. ред.). И не забравям Майк Менян, един от най-силните вратари в света.“

А Рафаел Леао?

„Знам, че в Италия е много критикуван, но той е изключително силен както физически, така и технически. Смятам го за основна част от един Милан, който иска да се върне към победите, без никакви „ако“ и „но“.“

Има ли нов Каладзе в този Милан?

„Избирам Страхиня Павлович, защото е левичар и играе с физика като мен. Все още е млад и трябва да узрее в някои аспекти, но е на прав път.“

Като стана дума за велики защитници, какво беше усещането преди 25 години да завариш Паоло Малдини в съблекалнята?

„Ще кажа само, че като малък имах негов плакат в стаята си. Когато Шевченко, който беше с мен в Динамо (Киев), подписа с Милан, започнах да го засипвам с въпроси за Паоло. Но знаеш ли, докато си отвън, не осъзнаваш наистина. Когато пристигнах в Милан и го опознах, разбрах защо е толкова велик: той беше скромен, изключителен човек, преди да бъде феноменален футболист. Научи ме на много.“

След като влезе в политиката, сигурно си научил нещо и от Берлускони...

„Разбира се. Ще ви разкажа една история: през 2008 година имаше война в Грузия, ужасна ситуация. Отидох при Берлускони, знаейки за добрите му отношения с Владимир Путин, и го попитах дали може да направи нещо. Той му се обади пред мен и малко след това беше подписан мир. За мен Силвио не беше просто велик президент, предприемач и политик. Преди всичко той беше велик човек.“

Вярно ли е, че сте спорили с приятеля си Шевченко заради войната в Украйна?

„Говорили сме за това много пъти. Ние, в Грузия, преживяхме нещо подобно: войната е ужасно нещо. Но основният въпрос за мен е един: накъде ни води всичко това? Не мога да намеря отговор.“

„Гадзета дело спорт“