Легендарният мениджър Брайън Клъф беше цар на саркастичните забележки. Въпреки успехите в КЕШ с Нотингам Форест, Клъфи завинаги остава в историята със злобните атаки срещу най-големите имена в историята на играта. Нищо, че в една класация е под №7 като "треньор на всички времена". А устата му не спря да бълва огън и жупел, дори след пенсионирането му. Мениджърът на Селтик Гордън Страхън пък се явява като яростен продължител на нестандартните изказвания. Ето част от бълвочите, които двамата цербери изсипваха през годините, сравнете ги и преценете само кой е по-достоен да получи приза за ненадминат чешит.

Клъф: "Не бих казал, че съм най-добрият треньор, но съм в топ 1."

Страхън: "Ще си ида вкъщи, ще грабна една кока-кола и пакетче чипс и цяла нощ ще съзерцавам класирането по телевеста." (след като водените от него "Саутхямптън" излизат на ІV-то място)

Клъф: "Когато имах спор с някой играч, двамата сядахме да обсъдим проблема за около 20 минути, след което решавахме, че аз съм прав!"

Страхън: "Съдията каза: "Ако сбъркам, не ме карай да изглеждам като идиот!"

Клъф: "Футболните хулигани? Е, като за начало имаме 92-ма президенти на футболни клубове!"

Страхън: "Жардел е голям, тежи 95 кила, а се сгромолясва по този начин! Внукът ми е само 15 кила, но не би паднал като него..."

Клъф: "Млади човече, ти не можеш да ми зададеш труден въпрос, дори много да го искаш!", смразява устата на репортера Дейвид Ливингстън, питал го дали разрешава да му зададе труден въпрос.

Страхън: "Благодаря на г-н и г-жа Бийти за това, което са направили преди 25 години!" (комплимент за родителите на Джеймс)

Клъф: "Манчестър Юн. в Бразилия?! Дано всичките да пипнат шибана диария!"

Страхън: "Той не е най-красивото нещо, което човек може да види на терена, но е само на гол след Анри за Златната обувка!" (ех, тамън Джеймс Бийти се бе почувствал като щастливец, задето бе единственият, за когото все още Горди не бе казал лоша дума!)

Клъф: "Въпреки всичките си коне, благородни титли и шампионски отличия, той си няма
две от това, което имам аз. Нямам предвид топките си!" (критика преди години към сър Алекс Фъргюсън, че няма две купи от ШЛ)

Страхън: "Не разбирам нищо от тактика. Просто пускам играчи, които могат да тичат!"

Клъф: "Аз дори не мога да напиша правилно думата "спагети", камо ли да говоря италиански. Как да кажа на някой италианец да вземе топката - нали щеше да грабне някоя от моите..."

Страхън: "Повече съм загрижен за киселото мляко на бюрото ми, чиито срок на годност изтича днес." (тревожността му за изчезналия еквадорски национал Аугусто Делгадо)

Клъф: "Казват, че Ал Капоне е правил и добри неща. Проблемът е бил, че е излизал по улиците и стрелял по хората. Кийн се превърна в Капоне на Ман. Юн."

Страхън: "Ако искаш да убиеш индианците, трябва да убиеш вожда им, а ние не убихме Шиърър."

Клъф: "Да ходя по вода? Доста хора биха казали, че вместо да ходя по нея, трябваше да разреждам питиетата си с по-големи количества. И са прави!"

Страхън: "Когато го изнесоха на носилка в Лестър, някой ме пита дали е в безсъзнание, но не знаех, нали той винаги си е така..." (за пострадалия Клаус Лудеквам)

Клъф: "Дори да имахме Роналдо, Креспо и Анри, пак нямаше да създадем голово положение!"

Страхън: "Човек можеше да помирише страха, обзел играчите ми през първото
полувреме. Искам да консервирам този мирис в бутилки, да го подушват преди всеки мач и да се сещат как са се чувствали."