Севиля се надява да продължи господството на Испания в европейските турнири тази вечер, когато излиза срещу Ливърпул във финала на Лига Европа, в опит да завоюва трофея за трети пореден сезон. Заключителната среща на Шампионската лига за втори път през последните три години ще противопостави Реал Мадрид и съгражданите им от Атлетико Мадрид, така че Испания има гарантиран победител в най-престижния турнир на Стария континент.

Освен поражението на Виляреал от Ливърпул в полуфиналите на Лига Европа, испанските клубове спечелиха всичките си 17 сблъсъка от плейофите този сезон. Причините за продължителната доминация на Испания в европейските съревнования не са една или две. Постоянните успехи на Барселона и Реал Мадрид са напълно разбираеми. Става въпрос за два от най-богатите клубове в света с възможност постоянно да се сдобиват с най-добрите играчи в света. Това от своя страна предизвиква ефект, който вдига нивото на Ла Лига, тъй като другите отбори придобиват опит, играейки с най-добрите в света минимум четири пъти на сезон. По този начин визитите им в Италия, Германия или Англия се явяват по-леки от гостуванията им на "Камп Ноу" или "Сантяго Бернабеу".


 
Освен това, много чудесни играчи не успяват да се наложат в Барса и Реал, но стават суперзвезди в други испански тимове. Успехът на националния отбор на страната в три последователни големи надпревари между 2008 и 2012 г. се базираше на стила "тики-така", отличаващ се с множество къси пасове и много движение по терена, и бе копиран от Барселона.



"Футболът в Испания е много техничен, най-добрият футбол е там", заключи мениджърът на Манчестър Сити Мануел Пелегрини, чийто отбор бе елиминиран в полуфиналите на Шампионската лига от Реал. Друга причина е тактическото разнообразие на много квалифицирани треньори, които работят в испанските отбори. Атлетико Мадрид на Диего Симеоне изповядва коренно различен стил, подчертано защитен, с който водещите европейски отбори не могат да се справят. Реал, Севиля и Виляреал пък залагат на убийствени контраатаки. Различните стилове на испанските отбори ги правят по-непредсказуеми отколкото много европейски конкуренти, дори от по-високо ниво.



Докато Барселона и Реал разполагат с огромни бюджети, другите отбори в страната са принудени да продават най-добрите си играчи на двата гранда, или пък да ги трансферират в богатите английски клубове. Структурата в Испания обаче е такава, че треньорите идват и си заминават, а спортните директори се задържат дълго. В основата на успехите на Севиля е именно директорът на клуба Мончи, който има уникалната способност да набелязва и купува евтино страхотни таланти от Франция, Португалия, Украйна и други страни. Атлетико също се сдобива с чудесни футболисти от Португалия или Южна Америка, благодарение на връзките си с португалския суперагент Жорже Мендеш. Ключов фактор е също, че испанските отбори налагат играчи от школите си и не само спестяват пари от това, но същите тези футболисти допринасят за създаването на отборен дух и помагат за адаптацията на чуждестранни суперзвезди. "Испанските отбори работят много добре на ниво академии, а това повиши стандарта на клубно и международно ниво", каза селекционерът на Ла Фурия Висенте дел Боске.



В крайна сметка, постиженията на испанските тимове в Лига Европа - шест победи и три достигания до финалите през последните десет години, ясно говорят, че те знаят как да съчетават приоритетите си за Ла Лига и Европа в хода на кампаниите. В последните пет години Атлетико изигра 63 срещи в Европа, следван от Реал с 62, Барса - 57, Севиля - 53, Атлетик Билбао - 52 и Валенсия - 48.