През това лято всички специалисти и фенове очакваха от сър Алекс Фъргюсън да хвърли пет-шест кашона пълни с пари, за да замени Кристиано Роналдо с някоя нова скъпоплатена звезда, която ще може да омае сърцата на жените, които подкрепят Юнайтед, както и на малките деца, които обичат зрелищни финтове.

Вместо това, шотландецът взе на свободен трансфер Майкъл Оуен, който дотогава изглеждаше свършен за футбола. Дали този ход на Фърги е успешен, както сто пъти досега е казвано, ще се разбере след няколко месеца.

Едно обаче е сигурно, мениджърът на Юнайтед показа, че му пука повече за футбол, отколкото за пари, идващи от реклама и от продадени фланелки. Пресата на Острова разкрива няколко примера в историята, които показват, че сър Алекс може би е направил страхотен ход с юношата на Ливърпул. Ето още някои свободни трансфера, които се превърнаха в невероятен успех.

Брад Фридъл от Ливърпул в Блекбърн през 2000 година

Американецът дори не сядаше на пейката на "червените" в последния си сезон при тях, като през огромна част от кариерата си на "Анфийлд" той се подвизаваше в резервния състав на мърсисайдци. Точно в такъв момент Греъм Сунес му дава шанс да подпише с Блекбърн, където в следващите осем години Фридъл се превърна в един от най-добрите играчи на този пост.

Сол Кембъл от Тотнъм в Арсенал през 2001 година

Сол е юноша на Тотнъм и доста пъти се е кълнял във вярност на "шпорите", само за да подпише с кръвния враг Арсенал при първа възможност. Кариерата на Кембъл при "топчиите" е брилянтна, като още в първия си сезон на "Хайбъри" Сол печели дубъл, а през 2004 година той е витална част от "непобедимите" на Венгер, които печелят Висшата лига с една неизменна нула в графата загуби.

Стив МакМанамън от Ливърпул в Реал Мадрид през 1999 година

МакМанамън е един от най-добрите продукти на школата на Ливърпул и в края на 90-е години е много обичан на "Анфийлд". Въпреки това, той предпочита да не поднови договора си с "червените" и отива в Мадрид. Там той не е твърд титуляр, но за сметка на това успява да спечели на два пъти титлата на Испания и Шампионската лига, като дори в един от финалите вкарва и гол.

Денис Лоу от Маанчестър Юнайтед в Манчестър Сити през 1973 година

Лоу е на 33 години, когато от Юнайтед решават да го освободят. Комшиите от Сити го прибират при себе си и той им се отблагодарява с 9 гола в 24 мача. Това обаче не е най-сладкото за феновете на "гражданите". В този сезон "червените дяволи" изпадат от английския елит и един от основните проблеми за тях е именно вкарването на голове. Нещо повече, Сити бие Юнайтед на "Олд Трафорд" през втория полусезон, а Денис Лоу вкарва победния гол... с пета. Единственото утешение за феновете на "червените дяволи" е, че нападателят не се радва изобщо след това си попадение. Но пък и на привържениците на Юнайтед също не им е до радост след изпадането на любимците им.

Гари МакАлистър от Ковънтри в Ливърпул през 2001 година

Много специалисти се чудеха за какво му е на Жерар Улие 36-годишния МакАлистър в началото на сезон 2000-2001. Отговорът обаче, дойде в края на тази кампания, когато мърсисайдци завоюваха требъл от купи ( УЕФА, ФА къп и Карлинг къп) и завършиха втори във Висшата лига. Старецът Гари със сигурност имаше огромна заслуга за тези успехи, а гола му на финала за купата на УЕФА срещу Алавес е доказателство за това.

Михаел Балак от Байерн Мюнхен в Челси през 2006 година

Трябва да сме честни и да признаем, че въпреки лошото начало на кариерата на Балак в лондонския клуб, в последно време той е доста важна част от Челси. Халфът имаше проблеми с контузии през първия си сезон, а пък след това трудно се сработи с Франк Лампард. Сега обаче немецът е важна част от добре сглобената синя машина, която отново е сред фаворитите за титлата в Англия.

Кевин Дейвис от Саутхямптън в Болтън през 2003 година

Кариерата на Дейвис беше обречена на вечно лутане из долните дивизии на Англия, когато Сам Алардайс му даде шанс в Болтън и нападателят се отблагодари по най-добрия начин на Уондърърс. 46-е гола на тарана във Висшата лига и сърцатата му игра със сигурност го правят една от легендите на Болтън.

Иън Райт от Грийнуич Боро в Кристъл Палас през 1985 година

Легендарният нападател до 22-годишна възраст се състезава в аматьорските дивизии, тъй като по-млад не е успял да си спечели професионален договор в нито един клуб. Райт дори решава да спре с футбола и се занимава с боядисване, но на един от мачовете му за аматьорите от Грийнуич го забелязва Стив Копъл, който тогава води Кристъл Палас и след неколкодневни проби, нападателят преминава при "орлите", за да изкара там шест години и да вкара над сто гола преди да премине в Арсенал.

Джон Барнс от Съдбъри Корт в Уотфорд през 1981 година

Бъдещата звезда на Ливърпул е на 17 и впечатлява Греъм Тейлър по време на мач на своя отбор Съдбъри Корт в една от неделните лиги на Острова. Наставникът на Уотфорд предлага на бързоногото крило шанс за изява в резервния отбор на лондончани. Барнс, естествено, впечатлява и няколко чисто нови екипа са изпратени на бившия му клуб като трансферна цена. По-късно Ливърпул дава 900 хиляди паунда за футболиста.