Може ли да се печели постоянно от спортни залози и дали някой, който не е на "ти" с нещата би бил "напред" с кинтите? Както казват в едно телевизионно предаване: "преценете сами!"

Това е една история за Стив Кларидж, профукал $ 1,24 млн. на коне.

Преди известно време бившият ветеран от тима на ФК Хароу Бъро призна, че е имало период от неговия живот, в който за около две години профукал 750 000 паунда ($ 1,24 млн.) в залози на кокни надбягвания. Роденият през 1966 г. ексиграч, записал над 1 000 мача по английските терени, разкрива как поетапно се е развивала "болестта" му, характерна и за други известни футболисти от миналото като Стенли Боулс и Пол Мърсън.

9 април 2003, 14:41 ч.: на пункт до стадиона на Милуол, негов бивш тим от онова време, прави първата крачка - 80 000 паунда при коеф. 8/13.

"Започнах в края на март с 15 000 паунда, а две седмици по-късно букмейкърът ми каза, че имам 300 000!". Бързо загубил шестцифрената сума, но не се отказал: "печелил съм и преди, но не толкова много, затова един ден станах много алчен и сложих 565 хил. паунда на няколко гонки. Успях да позная няколко победителя, все още бях 277 хил. отгоре, затова на следващия ден реших да използвам част от парите, за да си купя Порше Турбо, но това не стана, защото прецених, че ако изхарча 100 000, останалите 177 000 няма да ми стигнат за добри залози. Още една лудост! Падението ми, разбира се, продължи и в следващите няколко седмици залагах на куци коне, накрая останах с 80 000".

Следващият "суперход" на Кларидж бил да сложи тези останали кинти само на една гонка. "Едната част от мене се молеше да загубя, а другата казваше Си Ай (конят) трябва да ти донесе 300 000! Все едно, че на едното рамо ми бе кацнал дяволът, а на другото - ангел. Не съм религиозен тип, но докато конят се тътреше последен, почувствах облекчение. Дори свобода, ако искате. Това бе най-добрият залог, който съм правил, защото всичко свърши! Финито!"

26 април, същата година: Неговият ангел го предпазва от дявола. Стив пътува с Милуол за гостуването на Нотингам Ф. на "Сити Граунд". "Преглеждах страниците на някакъв вестник и забелязах един кон, който според мен 100% трябваше да спечели, нямаше как да заложа, въпреки че адски се изкушавах. След мача прегледах резултатите от гонките и видях, че Дийно Бийно бе победен. Тогава разбрах, че всичко свърши. Това бе най-добрият залог, който никога не направих".

"Загубих около 750 000 паунда на коне, в годината, в която Лестър влезе във Висшата лига спечелих 500 000 от футбола, но трябваше да взимам заеми от по 25 000 и 12 500. Веднъж продадох къщата си в Лутън, защото задължително трябваше да заложа на един кон, който обаче спечели при коеф. 11/8".

Бил толкова пристрастен, че често взимал парите на свой съотборници, които искали да залагат, вместо да се обади на букмейкъра. "Проверях избора им в "Рейсинг Поуст" и често смятах, че залагат на куци коне и нямат шанс да спечелят. Затова прибирах парите им, вместо да ги давам в джоба на букмейкъра". И накрая обобщава: "Кой знае къде щях да свърша, ако онзи кон, на който бях заложил 80 000, бе спечелил! Самата мисъл ме плаши, защото комарджиите правят всичко, за да си върнат изгубеното. Това е най-голямата глупост на света!"

Кларидж си спомня с усмивка и за разговора с мениджъра, който се грижел за сметката му, след онзи последен залог: "Той ме срещна и ми каза, че за първи път от години имам пари в банката, и се засмя. Почувствах се страхотно, защото напоследък бях надхвърлил с 50 000 лимита, въпреки, че печелех много от футбола".

Днес екскомарджията е коментатор в големи спортни медии, но по думите му страстта, която е имал към залози на гонки е само част от миналото му. Дали?