Депортиво Ла Коруня никога не е бил един от грандовете в Испания, но това е един от общо деветте клуба, печелили титлата на страната, наред с Реал М, Балселона, Атлетико М, Атлетик Б, Валенсия, Реал Сосиедад, Севиля и Бетис. За съжаление на феновете на отбора "Супердепор" премина своя зенит и сега това величие в испанския футбол постепенно залязва

Футболният клуб от Галисия е основан през 1906г., което го превръща в един от най-старите испански клубове. През 1928г. официално стартира испанското първенство, познато като "Ла Лига" или "Примера Дивисион". Депортиво не успява да се класира в елитната лига и играе в Сегунда до 1941г. По това време започва строежа по дома на отбора - стадион "Риасор". В последвалите години клубът преживява няколко изпадания и промоции до сезон 1949/50, когато завършва втори и отстъпва титлата на Атлетико М, след като не успява да победи Атлетик Б в последния ден от шампионата. За кратко начело на тима е легендарният треньор, създател на Катеначото - Еленио Ерера.

Клубът от Ла Коруня никога не е бил един от богатите в Испания и логично следва дълъг период на затишие, през който липсват успехи. Заради финансови проблеми тимът изпада дори в третия ешалон на страната. През 1988г. гол на Висенте в продълженията срещу Сантандер спасява отбора от ново изпадане, което е щяло да доведе до нова финансова криза и вероятния край на самия футболен клуб. Но през същата година се случва една много важна промяна - Аугусто Сесар Лендойро става президент на Депортиво. Финансовата стабилност, която осигурява той, скоро дава своите плодове. След 18-годишна пауза "галисийците" се завръщат в Примера.

Първият сезон след толкова време в елита (1991/92) е доста труден и Депортиво едва успява да се спаси от изпадане. Един от основните футболисти на тима по това време е българинът Илиян Киряков. С привличането на легендарния голмайстор Бебето и невероятния полузащитник Мауро Силва започва създаването на "Супердепор". Отборът прави страхотно впечатление и остава трети след грандовете Реал М и Барселона, което донася и първото участие в евротурнири. Има страхотен интерес към футболистите на клуба, но президентът заявява "Ние не продаваме, а купуваме."

Следващият сезон (1993/94) е един от най-знаменателните в историята на Депортиво. Тимът остава на върха в Ла Лига до последния ден. Тогава на "Риасор" гостува Валенсия, а Барселона играе със Севиля. Победата е достатъчна на "Супердепор" за първата в историята му титла, но резултатът се задържа 0:0 до продълженията, когато е отсъдена дузпа. Джукич се наема с изпълнението й, но пропуска и така прави Барселона шампион. През следващия сезон Депортиво остава отново втори, но успява да спечели своя първи трофей - "Копа дел Рей". Скоро клубът е напуснат от своята звезда Бебето. Той обаче е заместен подобаващо от друг легендарен бразилец - Ривалдо. В следващите два сезона треньор е Джон Тошак, който причинява много смутове, но не донася значими постижения, освен рекорда от 17 мача без загуба. Купени са някои бъдещи звезди като Флавио Консейсао и Джалминя. Барселона отмъква Ривалдо след като плаща съгласно трансферна клауза повече от 25 млн долара.

С идването на Ирурета като старши-треньор започва нова ера в клуба. Привлечени са футболисти като Мануел Рабло, Ромеро, Паулета, Туру Флорес и Рой Макай. През сезон 1999/00 отборът намира формулата на успеха и след много драми тиумфира с титлата в Испания. Целият град празнува. През следващите сезони Депортиво се представя много стабилно както в Примера, където е основната конкуренция на Реал и Валенсия, така и в Европа. В отбора пристигат Капдевиля, Валерон, Тристан, Пандиани, Серхио, Андраде и Луке. В тези години Депортиво завършва 2 пъти втори и 2 пъти трети в първенството, печели Суперкупата и Купата (в знаменателен финал срещу Реал на "Бернабеу" навръх 100-годишнината на "белия балет") и достига 2 пъти до 1/4 финалите в Шампионската лига.

Сезон 2003/04 също остава една от най-значимите страници в историята на клуба. Тогава Депортиво прави пробив в Европа, след като отстранява Ювентус на 1/8 финалите. Следващото препятствие е Милан и и в Милано "Супердепор" губи с 1:4. Реваншът на "Риасор" обаче остава един от най-знаменателните двубои в историята на турнира. Галисийците разгромяват "росонерите" с 4:0 и хвърлят истинска бомба. Депортиво е сочен дори за фаворит за спечелването на Шампионската лига, но на 1/2 финалите отстъпва на Порто след 2 грозни мача и дузпа в последните минути на реванша за бъдещите носители на трофея.

Изглежда отборът няма манталитета и самочувствието на гранд и това се оказва главната причина за последвалия спад в резултатите му. Постепенно бившият "Супердепор" се превръща в средняк в Испания. През 2005г. Ирурета е уволнен, а негов заместник става Капарос. Тази промяна не носи очакваните резултати. В отбора започват да се налагат млади футболисти, което донася новия прякор на тима - "Бейбидепор". Много от старите играчи, донесли толкова слава, напускат или прекратяват кариерата си. В Депортиво започва да се усеща финансова криза. От началото на този сезон треньор е Мигел Лотина. Депортиво записва най-слабото си представяне от много години насам и в момента е в зоната на изпадащите. В клуба има много проблеми и президентът Лендойро дори обяви, че ще търси нов купувач на тима от Ла Коруня.

Това е тъжният край на една велика ера за този малък клуб, който дълги години беше сред най-добрите в Испания. Футболът който практикуваха възпитаниците на Ирурета беше без съмнение най-красивият в Европа дълго време и донесе немалко успехи. Депортиво си спечели много привърженици, които в момента страдат от лошото представяне на отбора. Все пак остава да се надяваме този спящ гигант скоро отново да се събуди, защото без съмнение това е един от най-симпатичните отбори в Испания.