Вратарят Здравко Чавдаров остана последното ново попълнение на ЦСКА, с което "Меридиан Мач" не представи интервю. Ето, че дойде и неговият ред. Вчера стражът се съгласи да отговори на въпросите ни и да разкаже нещо повече за себе си. С него разговаряме във фоайето на "Блуменхотел" в австрийското градче Санкт Вайт след поредната изморителна тренировка.

- Здравко, свикна ли вече с мисълта, че ще носиш фланелката на ЦСКА?

- Осъзнавам отговорността. Надявам се хората да видят защо съм привлечен в ЦСКА и най-важното - да оправдая доверието, което са ми гласували, след като са ме взели. Иначе чувствам се добре, влязох в обстановката. Всичко е нормално. Колективът ме прие и... сега ни чака само работа, работа и пак работа.

- Кое те изненада най-много, нещо, което не си очаквал да видиш, и усети ли вече разликата спрямо Сливен?

- Тук всичко е много добре организирано. Момчетата са пълни професионалисти, мислят само за футбол. До голяма степен го очаквах, все пак ЦСКА си е ЦСКА. Няма две мнения - най-титулуваният български клуб. Очакванията ми се потвърдиха.

- Очаквал ли си толкова бързо да извървиш пътя от Родопа, през Сливен до ЦСКА?

- Не съм вярвал, че чак толкова бързо ще облека екипа на ЦСКА, макар да съм си мечтал, че някой ден ще мога да играя в големите отбори на България. Нещата се случиха доста бързо. Надявам се не съм си изпреварил късмета (Смее се.)

- Как усети дебютните си мачове за ЦСКА, в които отборът загуби?

- Нормално е да има малко напрежение в мен. Все пак сменям отбор, сменям обстановката. Идвам в тим, в който очакванията, изискванията и целите са далеч по-големи. Тук едва ли не всяка твоя крачка, всяко твое действие се следи под лупа. Но всяко начало е трудно. За това ти трябва и нужният период от време да се аклиматизираш към отбора, да се успокоиш и да привикнеш към новата обстановка.

- Имало ли е възможност кариерата ти да тръгне по друг път?

- Имал съм възможности да заиграя в други отбори, но мисля, че избрах най-правилното решение, като отидох в Сливен. Там ми дадоха шанс да се докажа и да се развия и мисля, че не сгреших - ето ме сега в ЦСКА. Иначе, от Родопа можех да отида в Миньор Перник, но избрах Сливен.

- Какви качества според теб трябва да притежава идеалният вратар, имаш ли визия за него?

- Задължително трябва де е... не луд, но да има психика и нищо да не му влияе. Просто да е спокоен, да е перде. Задължително трябва да е концентриран от момента, в който стъпи на терена, до последния съдийски сигнал. Да усеща играта и да е уверен във възможностите си, защото тогава и защитата пред него е по-силна. Трябва задължително да е и по-рутиниран. Все пак вратарят се изгражда повече време.

- Би ли разказал нещо повече за кариерата си?

- Започнах да тренирам като дете в Родопа (Смолян). Юноша съм на Марица (Пловдив), отбор, с който имам доста успехи. Там даже бяхме в един отбор с Данчо Тодоров Оттогава се познавам с него.

- Мнозина специалисти са на мнение, че вратата на ЦСКА е прекалено голяма за теб и че ти е още рано за титулярния пост, как ще им отговориш?

- С думи няма да е. Трябва да го направя с представянето си. Всеки е свободен да изразява мнението си. Мисля, че вече съм добил някаква рутина и ще дам всичко от себе си.

- Коя е силната ти страна, през сезона спаси доста дузпи, включително и на ЦСКА?

- Определено това е една от силните ми страни и доста хора ме питаха как успявам, Всеки си има малки тайни (Смее се.) Много важно е да си спокоен и да си уверен, че ще успееш. Сигурно имам и доста други качества, но също така имам и недостатъци. Според мен най-силното ми качество е, че всеки ден се опитвам да научавам нещо ново.

- От какво семейство произхождаш?

- Роден съм в Смолян, но отидох в Пловдив специално заради футбола. Един ден дойдоха селекционери от Марица, видяха ме, решиха, че имам някакви качества, и искаха да ме привлекат. Съгласих се на секундата. В Смолян почнах да пазя на малки вратички. Иначе майка ми в момента работи в строителна фирма - надзорник. Баща ми вече е пенсионер. Имам брат, който е кредитен инспектор в банка. Не съм женен, нямам приятелка.

- Кой те запали по футбола?

- Сам се запалих. От 5-годишен гоня топката в махалата. От малък обичам футбола и се радвам, че стигнах до това ниво.

- Имаш ли любим вратар?

- Сега в световен мащаб за мен номер едно е Икер Касиляс. Той ми харесва като стил. Иначе като дете стаята ми бе засипана с плакати на известни футболисти.

- Мислиш ли, че лошият старт в контролите може да ви повлияе на психиката?

- Не вярвам. Все пак сме само на няколко дни подготовка, а и резултатите мисля, че на този етап не са най-значимото нещо. Важно е плодовете да ги берем след края на подготовката.

- Ще блестят ли "сливенските перли" на "Армията"?

- Надяваме се, че ще блестят (Смее се.) Даже съм сигурен. Ние дойдохме в ЦСКА да се развиваме и да помогнем с каквото можем. Няма да се предадем и ще се борим за местата си, защото ЦСКА може да ни даде голям път за развитие. ЦСКА е истински трамплин за европейския футбол. Не е тайна, че всеки се стреми някой ден да излезе да поиграе и навън. Какъв по-удачен вариант за това от ЦСКА, който е дал път на всичките големи футболисти на България.

- И Коста Янев, и Иван Стоянов казаха, че след победа рядко пропускате да излезете и да я отпразнувате. Ти как си с нощния живот?

- Честно казано, не съм от тези, дето много обикалят заведенията. Всичко е в рамките на нормалното - като има повод, мога и да изляза. Но няма такова нещо, както тръгна слухът, че в Сливен постоянно сме излизали. В интерес на истината през втория полусезон играта на Сливен не вървеше и аз три-четири месеца не съм стъпвал в дискотека.

- На какво отдаваш този срив в играта на Сливен през пролетта?

- И аз не мога да си го обясня. Причините са комплексни, явно и ние, играчите, имаме вина. Може би, ако Дуци Симонович бе останал, нещата щяха да си вървят постарому, но знае ли човек. Интересното е, че със силните играехме силно, а с другите не можехме да се надъхаме.

- Докъде се простират мечтите и амбициите ти?

- Доста надалеч, но искам всичко да става стъпка по стъпка. Не искам да се изхвърлям. Засега желанието ми е да се представям добре в ЦСКА и ако може, да играя редовно.

- Ще се справиш ли с конкуренцията на Ивайло Петров?

- Той е много опитен вратар и от него може да се научат доста неща. Иначе всеки си чака шанса. Важното е да се върши работа и отборът да върви.