Вратарят на Лудогорец и националния отбор Владислав Стоянов говори пред "24 часа" за емоциите по време на плейофа за Шампионската лига срещу Стяуа Букурещ.

- Влади, ти си сред хората, изживели най-емоционално лудостта от влизането на Лудогорец в Шампионската лига - как беше до 119-ата минута и след нея?
- Луд, луд мач. Мисля, че в историята на Шампионската лига такъв не е имало. Докато играеш, може би не осъзнаваш точно колко голяма е емоцията, както е на трибуните. Но след червения картон вече наистина беше нещо неописуемо. Още не намирам думи.

- Успя ли да дадеш някой съвет на Козмин Моци на излизане от терена?
- Не, само успях да му дам ръкавиците.

- Тоест поне твоите ръкавици имаха участие в тези велики дузпи?
- Да, но те вече не са мои. Те са на Моци. Подарих му ги.

- А ти къде гледа дузпите?
- Качих се на трибуните, за да гледам от високо.

- Докато вървеше към трибуните, ядосваше ли се за изгонването, минаваше ли ти през ума, че всичко свършва на прага на мечтаната групова фаза в Шампионската лига? Или пък вярваше, че Моци може да бъде целунат от съдбата?
- В първия миг се ядосах, но нямаше как да съжалявам. Още след като Моци слагаше ръкавиците, а аз вървях към трибуните, вярвах, че той ще ни класира. Мина ми през главата, че ако на вратата застане полеви футболист, техните играчи ще се поотпуснат малко. А и не е гаранция, че ако аз бях пазил, щях да спася повече. Седнах до Себастиан Ернандес и му казах, че Моци ще хване три дузпи. Е, не познах. Хвана две. Чувството беше неописуемо. Браво на Козмин.

- Сигурно националният вратар на България вече е притеснен, може и да не пази в групите на Шампионската лига при тази нова конкуренция за вратарския пост в Лудогорец?
- (Смее се.) Да, стана страшно за мен. Не стига, че имаме Иван Чворович, ами сега и Моци - явно Лудогорец в нито един момент не може да се притеснява за вратарския пост.

- Поколеба ли се, преди да спънеш Варела в 119-ата мин?
- Не. Изчаках, преди да вляза. Видях, че Моци опитва да го спъне, но не успява. Варела бе по-бърз от мен. Но трябваше да се реагира, вместо да получим гол. Явно съдбата е искала така. Да влезем в историята с този мач. И там, където искахме - в групите на Шампионската лига.