Треньорската въртележка на големите отбори в Европа приключи. Серия "А" се довери на млади дебютанти като Чиро Ферара и Леонардо. Другаде Ван Гаал и Дешан се върнаха в голямата игра. Анчелоти смени работодателя си Берлускони с Абрамович, а Мануел Пелегрини, водил дълго време скромния Виляреал, получи "галактическо" повишение. Материал на "Газета дело Спорт" преведен в "7 дни спорт" проследи промените на треньорските скамейки в големите европейски клубове.

Ново лято, нови големи промени на пейките. Преди 12 месеца нови назначения получиха Жозе Моуриньо, Хосеп Гуардиола и Луиш Фелипе Сколари. Сега е ред на Чиро Ферара, Леонардо, Карло Анчелоти, Луис ван Гаал, Мануел Пелегрини. През май и юни големите в Европа определиха кормчиите за следващите сезони, като се надяват изборът им да се окаже също толкова сполучлив, колкото смелият залог на Жоан Лапорта. Миналата година президентът на Барселона повери реконструкцията на тима на иконата на каталунския футбол Гуардиола, който обаче имаше твърде скромен опит на пейката (с втория тим на синьо-червените в четвърта испанска дивизия).

Чиро и Лео
Ефектът "Гуардиола" бе почувстван най-силно в Италия. Два от големите три клуба - Ювентус и Милан, заложиха на собственоръчно отгледани младоци. "Бианконерите" взеха решението по-трудно, след като обмисляха дълго. Чиро Ферара, ученик на селекционера на Италия Марчело Липи и бивш съотборник на някои от играчите (начело с капитана Алесандро Дел Пиеро), обаче се радва на симпатиите на голяма част от тифозите на "бианконерите". Някогашният защитник получава задачата да ръководи проекта, който би трябвало да позволи на Юве да се развива въпреки ограничения финансов ресурс. Без съмнение залогът е рисков. Също като този на Милан, избрал Леонардо. В случая с "росонерите" натежа желанието на собственика Силвио Берлускони. Италианският премиер твърдо спазва бразилската линия, въпреки че си тръгна суперзвездата Кака. Последният експеримент, при който Берлускони превърна чиновник в треньор, се оказа крайно успешен. Ако сега Лео постигне поне половината от онова, което стори навремето Фабио Капело, триумфът ще е пълен.

На бразилеца обаче няма да му е лесно да запълни празнината, останала след Анчелоти. Нека напомним какво се случи със Сколари в Челси. Бразилецът, световен шампион за 2002, не успя да замени пълноценно Моуриньо (и дори временния наследник на португалеца Аврам Грант, при когото, между другото, "сините" играха финал в Шампионската лига). И сега на пейката на "Стамфорд Бридж" кацна именно Анчелоти, когото Абрамович си беше харесал отдавна. Италианецът отново ще има взискателен шеф. Руският милиардер се мръщеше недоволно дори когато Челси побеждаваше с Моуриньо, защото при португалеца лондончани играеха прагматично, а не ефектно. Сега от Карло се чакат зрелищни победи и завръщане на върха в Англия.

Анчелоти не е единственият италианец, изнесен в чужбина. В Румъния явно имат слабост към треньори от Апенините, защото през новия сезон дербито на Букурещ ще е със силен италиански привкус: Кристиано Бергоди е начело на Стяуа, Дарио Бонети - на Динамо Букурещ.

Холандците не отстъпват
Холандската школа също брани силните си позиции. Хидинк преустанови работата в Челси, където беше по съвместителство. Затова пък сега Луис ван Гаал пое най-големия тим в Германия - Байерн Мюнхен. Говорим за завръщането на най-високо ниво на един антипатичен, но успешен треньор. Ван Гаал не може да се мери с Моуриньо що се касае до медийния цирк, който португалецът обожава да разиграва. Холандецът обаче не отстъпва по нищо на Жозе, що се касае до умението да кара съперниците да го мразят.

Може да се каже, че Ван Гаал, на когото му викат Диктатора, живее втори живот на скамейката. В Аякс Луис направи красива приказка. Първият период в Барселона не беше толкова лош, вторият приключи с провал (но тогава Ван Гаал пусна като дебютант невръстния Андрес Иниеста). После Диктатора получи шанс да почне отначало с АЗ Алкмаар и през изминалия сезон изведе отбора до втора шампионска титла в историята му. Може да се каже, че характерът на чепатия холандец поомекна и той вече не е чак такъв фанатик, що се касае до схемата на игра. Все пак Ван Гаал знае отлично какво иска и как да го постигне.

В АЗ Луис ще бъде сменен от Роналд Куман (който навремето му помагаше в Барса). Рокада имаше и на пейката на Аякс. Там Мартин Йол (работил в Хамбургер и Тотнъм) смени уволнения Ван Бастен.

Друг холандец с опит в Барселона обаче кацна в Турция. Франк Рийкард подновява треньорската си кариера в турския Галатасарай. Говорим за друг свят и за напълно различен потенциал в сравнение с каталунския клуб. Затова пък в Истанбул Рийкард ще се радва на по-голямо спокойствие. Разбира се, като се изключат дербитата с друг "новак" - германеца Кристоф Даум, завърнал се във Фенербахче (вече беше начело от 2003 до 2006).

Скромно решение за Реал
На другия край на Европа, в Мадрид, земетресението, предизвикано от Флорентино Перес, засегна твърде умерено треньорския пост в Реал Мадрид. Нямаше голям удар за скамейката, просто Мануел Пелегрини влезе тихо и кротко в Бялата къща. Чилиецът не е звезда от глобален мащаб, за разлика от Кака и Кристиано Роналдо, но доказа, че умее да създава ред и стабилност. В петте години начело на "Жълтата подводница" Пелегрини докара тима до един полуфинал в Шампионската лига и до второ място в испанското първенство за миналия сезон. Сега Пелегрини за първи път ще води голям отбор.

Дешан се завръща
След продължителния период на безработица (напусна Юве през 2007) Дидие Дешан бе назначен в Олимпик Марсилия, един от големите претенденти за титлата във Франция. В същото време Клод Пюел остана начело на Лион, въпреки че при него бе прекъсната рекордната серия на клуба от 7 поредни титли.

В Германия героят на Волфсбург Феликс Магат бе обявил отдавна, че напуска, за да поеме Шалке 04. Сега начело на шампионите е Армин Фе, който изведе Щутгарт до титла през 2007.

От Лондон до Узбекистан
Приключваме с Фелипe Сколари. Преди една година пред него разтвори порти Челси, а сега - узбекският шампион Буньодкор. Перспективите се променят драстично, милионите остават.