Легендата на българския футбол Христо Стоичков даде интервю за "Труд", в което коментира отминалото Световно първенство в Бразилия.

- Световното в Бразилия е история. Как ще го запомни Христо Стоичков?

- Беше наистина чудо. За първи път европейски отбор триумфира в Южна Америка, Бразилия за първи път падна като аутсайдер с 1:7, старият шампион на планетата сдаде титлата още след втория си мач. Само това стига да са щастливи тези, които видяха шоуто.

- За вас с какво беше уникално световното?

- Бях щастлив през цялото време. Изживях едни прекрасни 40 дни, които ще помня като всички победни мачове от кариерата си. Работих в огромен и прекрасен екип на телевизия “Унивижън”. Счупихме всички рекорди по гледаемост и минахме 100 милиона аудитория. И ще ви призная - плаках два пъти в един ден. Да, не се срамувам да го кажа. Плаках. Първо, когато колегите в ефир ми връчиха “Златна топка” за изявите пред камера. Беше страхотно - всички аплодираха под прожекторите като преди 20 г., когато пак ми връчиха “Златна топка”.

- Другите сълзи за какво бяха?

- Отидох да си взема довиждане с Диего Марадона. Прегърнахме се, на него му беше мъчно за загубата на Аржентина на финала. И двамата се просълзихме, обещахме си да се чуваме по-често. Но това е много лично, даже не трябваше да ви го казвам.

- По това време преди 20 г. вие водихте България към най-големия успех на страната в спорта. Не изпитахте ли тези дни и носталгия по миналото?

- Неизбежно е. На полуфиналите си казвах: “Ей, ние бяхме на този мач, светът ни гледа. Ние, малката държава от Балканите, подлудихме света!” Жалко, че не ни дадоха да стигнем до финал тогава. Един французин ни ограби, а сега чух, че някакви българи му давали думата да се изказва. Този корумпиран тип, когото няколко месеца по-късно на мач “Барселона” - “Манчестър Юнайтед” заплюх в лицето и го нарекох крадец. А той толкова гузен беше, че дори не посмя жълт картон да ми покаже.

- Нека спрем дотук, да не сме причина да се ядосате за първи път в Бразилия...

- Не, аз съм свикнал на всичко. Нищо лошо и нищо хубаво не ме е подминавало, като говорим за медии. Хвалебствия или обиди не ми влияят отдавна.

- А давали ли сте си сметка, че вие можете да се откажете от България, но реално тя от вас не?

- Това някъде съм го чел.

- Навсякъде срещу “Златна топка”, “Златна обувка” на световно, европейски клубен шампион, 125-те най-велики играчи на ФИФА в историята, играч на света пише Христо Стоичков (България). Ако се извади името ви, реално няма да сме на картата на успехите.

- Може би, но футболът е колективен спорт. В нито едно интервю не казвам “аз”, а “ние”. И за пореден път сега свалям шапка на всички, с които съм играл - от Харманли до националния отбор. Без тях нямаше да успея.

- Дадохте стотици интервюта, хиляди снимки си направиха с вас. Не отказахте на никого, но това не е ли безкрайно уморително?

- Не, приемам го за част от играта. За задължение към футбола, който ме е направил известен по света. А и да видяхте някакво нахалство, когато хората искат снимки. Любезни, знаят как да попитат, да уцелят момента. При такава ситуация не съм разочаровал никого, когото и да било.

- Кой ви беше любимият играч на мондиала?

- Колумбиецът Хамес Родригес. Знам какво е да вкараш шест гола на световно, а той го направи толкова млад. Страхотно момче, моите приятели Валдерама и Асприля също го хвалиха много, а звезди от техния ранг знаят за какво става дума.

- Коментарът ви за финала?

- Видя се, че и най-големият играч на света няма шанс срещу отбор като Германия. Чакаше се Лео да реши мача, но той имаше проблеми. Сърцето ми беше за него и Аржентина, но нямаше да е справедливо Германия да не спечели. Бяха големи. Малка слабост виждах само в защитата им, но вратарят Нойер я компенсираше.

- Кого ще отличите от германците?

- Мюлер - за мен той беше номер едно на световното. Показа, че няма тайни за него в големия футбол.

- Защо Бразилия претърпя такова фиаско?

- Не съм виждал по-слаб бразилски отбор. Нямаха лидери, които да диктуват самбата, с която всички сме свикнали. Според мен и Бразилия, и Аржентина нямат поколение. И предстоят тежки години за грандовете на Южна Америка. Страшно няма. Германците изпаднаха в подобна ситуация, стегнаха редиците и виждате какво правят. Въпросът е да се подхожда умно и с правилно планиране.

- Много критикувахте ФИФА, защо?

- Защото имам смелост, имам основание и защото имах голяма, мощна и богата медия зад гърба си и многомилионна аудитория. Резилите на Блатер и неговата шайка нямат край. Хващат ги по хотелите с по една торба пари от далавери с билети. Постоянно ги обвиняват в корупция, но те са безскрупулни. Правят си каквото поискат на гърба на футболистите. Раздават награди по интереси и затова взеха анкетите от журналистите. За да си редят пасианса, както си искат и без да се съобразяват кое е добро и кое е лошо за футбола.

- Да сменим темата. Най-смешният момент за вас на мондиала?

- Има такъв. Дойде една красива журналистка от Колумбия за интервю за шоупрограма. И този зевзек Асприля пристигна с някакъв диджей и пуснаха музика. Започнаха да танцуват около мен, насъбра се половината пресцентър - камери, светкавици, смях. Колумбийци. Умеят да се веселят.

- Не забравихме ли в България да се усмихваме?

- Да, убедих се окончателно за тези шест месеца живот в Маями и Рио. Сега се чувствам абсолютно спокоен, нищо не ме изнервя. Ходя си сутрин на голф, на разходки в океана, а вечер слагам костюма за програмите. Всичко ми е подредено, нарисувано. Трябва само да съм там.

- Имате първия играч от вашата школа в Етрополе продаден за милиони...

- Да, но Ивайло Чочев не е първият. Симеон Славчев, който отиде в “Спортинг”, също мина през Етрополе. Ще ви кажа нещо - хулят ме в България, че Стоичков бил такъв, бил онакъв. Бил играч, но друго не можел. Но за една календарна година играчи, с които съм работил, бяха продадени за над 7 милиона евро. При мен Георги Миланов стана Футболист №1 на България и “Литекс” го продаде за три милиона евро. Славчев го наложих като титуляр и му взеха 2,5 милиона евро. Сега Чочев - ЦСКА взема 2 милиона евро, от които почти половината са за Етрополе, за да произведем други като тези талантливи момчета.

- От Етрополе към “Барселона”. Как ще се развият събитията там?

- Тежко ще бъде. Започват промени, а те винаги носят след себе си проблеми.

- Вие оставате ли в Маями?

- Преподписах договор с “Унивижън” до световното в Русия през 2018-а. Имам оферти, които звучат много обещаващо, но вече ще избирам, без да бързам. Сега съм на слънце, животът е хубав и не съм склонен на промени. Планирам десет дни почивка в България и после обратно в Маями. Все пак съм работник на заплата, ще трябва пак да слагам костюма.