Представяме Ви интервю на националния селекционер на България Любослав Пенев за вестник "Труд", в което той говори за Световното първенство в Бразилия, за Ботев Пловдив и родния футбол:

- Как видяхте полуфиналите на Световното, г-н Пенев?

- Накратко - един шокиращ и един абсолютно предсказуем мач. Първо, и аз като милиони по света гледах с широко отворени очи разгрома на Германия над Бразилия. Резултати като този 7:1 обикновено се оформят в края на мачовете. Например губиш 1:3 и натискаш за гол, но получаваш. И си в шок - бягаш на място, вратата ти е отворена широко и само времето до края на двубоя определя колко гола ще получиш. На колко ще спреш, казано на жаргон. На Бразилия точно това се случи, но сензационно - в началото и футболистите не бяха готови. Минаха в безтегловност. Нямаха и лидери, нямаха фигури, които да овладеят положението.

- Двете най-големи звезди Неймар и капитанът Тиаго Силва все пак не бяха на терена. Те можеха ли да променят нещата?

- Никой не знае, но едва ли, защото сегашната Бразилия залага на индивидуалности и реално няма колектив. А това в днешния футбол е пагубно за абсолютно всеки тим. Футболът е колективен спорт и ако отборът играе за една-две звезди, а не звездите за отбора, катастрофите са неизбежни. Видя се, че дори и петкратният световен шампион Бразилия не е застрахован от... градушка.

- Бундестимът?

- На другия полюс - перфектна машина, страхотен колектив. Дори пред головия удар си правят реверанси един на друг, като си дават понякога и един пас повече, преди да вкарат. Налагат темпото, максимално добре използват преса, и то в точния момент. Нямат слаб пост. И неслучайно направиха победа, за която в бъдещето няма как да не се говори, когато се отвори "файла" Световно първенство по футбол.

- Нещо за предсказуемия мач?

- Да, Аржентина - Холандия. Прогнозите за схематична и безкрайно предпазлива, и да не кажа страхлива игра се оправдаха. Всички чакаха рулетката на дузпите. Холандия сбърка с тази тактика. Има неписани правила във футбола. По принцип никой тим не продължава напред след дузпи в два мача. И още - как да играеш финал след две поредни 0:0 - в случая на четвъртфинала и полуфинала. Холандия трябваше да рискува повече, да играе офанзивно, но може би са имали други мотиви да са предпазливи. Сега, след като мачът е свършил, е лесно да се коментира.

- Веднъж бяхте казали, че при номерация на играчите от 1 до 11 дузпи трябва да бият само тези от шести номер нагоре. Още ли го мислите?

- Това беше шега. Макар че нали Господ е създал шегата, за да си казваме някои истини? Не го мисля, защото дузпите са повече психика. Видяхте холандския вратар Крул как изнерви костариканците с приказки и жестове. А те, добри момчета, че и ръка даже някои от тях му подаваха. А в нашия национален отбор навремето поне десетина щяха да му прегризат вратлето за подобно поведение.

- Събитията в Бразилия вълнуват света, но вие имахте и вътрешни проблеми - напуснахте "Ботев" след само месец на треньорския пост. Как ви се отрази раздялата?

- Тя много повече се отрази негативно на българския футбол като цяло, а не толкова на мен персонално. Не се разви може би най-амбициозният футболен проект у нас. И аз в случая изобщо не съм толкова важен. Приел съм треньорската съдба, която е свързана с промени, възходи и падения.

- С "Ботев" се разделихте цивилизовано, така ли е наистина?

- Класата си личи най-вече в разделите, нали? Ръководството, феновете, треньорският щаб подходихме професионално и без емоции в новата ситуация. Трябваше да сме идиоти, за да стане по друг начин. Проектът беше амбициозен, модерен и реален. Накратко - имаше я геометрията за европейски пробив на отбора. А при постигане на резултати нашият футбол щеше да има един много успешен модел. За съжаление обаче в България явно всичко може да се обърне с главата надолу за три дни. Имаше проект - няма проект. Това е. Исках с "Ботев" да влезем в друга орбита, но мисията се отлага. Разделяме се като приятели. Аз не дойдох в клуба, за да съм скъпоплатен треньор с цел "стабилизиране на отбора в "А" група".

- Нямаше ли вариант да останете?

- Имаше, но клубът в новата ситуация не можеше да си позволи трима нови специалисти да работят с талантите в школата и в определени периоди с първия тим, докато с моят екип сме на лагери с националния отбор. Предложих дългосрочна програма преди месец и тя беше одобрена от клубните шефове. Днес обаче тя не може да се осъществи. И по тази причина не останах. Нещата нямаше да са истински и нямаше да е добре нито за клуба, нито за феновете, нито за мен.