Хосе Мурсия Гонзалес е роден на 3 декември 1964 г. в Кордоба, Испания. Пепе започва кариерата си на футболист в родния “Кордоба”, после преминава в друг тим от града - “Егабрензе”. На 21 г. дебютира в Сегунда дивисион с “Реал” (Хаен). Нападателят се връща в “Кордоба”, а после играе в тимовете на “Валдепеняс”, “Пласенция” и “Сантаела”. През 1992 г. тежка контузия на коляното слага край на кариерата му. Още от следващия сезон започва треньорската си кариера в юношеския тим на “Алкасар”. От 2001 г. е треньор на първия отбор на “Кордоба”. Минава през “Картахена” и стига до дубъла на “Атлетико” (Мадрид). Върхът в кариерата му е през сезон 2005-2006, когато поема първия тим на “дюшекчиите”. Пепе Мурсия замества Карлос Бианки. “Атлетико” завършва на 10-о място. Най-голямата му победа тогава е с 3:1 над “Барса” насред “Ноу Камп”. Два от головете вкарва Фернандо Торес. В “Атлетико” под негово ръководство играе Мартин Петров. След края на сезона е заменен от Хавиер Агире. Мурсия преминава през “Ксерес”, “Кастейон”, “Селта”, “Албасете” и “Саламанка”. През 2011 г. поема румънския “Брашов”, но след само 3 седмици трябва да напусне заради тежък здравословен проблем на жена му. През юни 2014 г. подписва договор за два сезона с “ Левски”. Това е сухата професионална статистика за новия треньор на “сините”, който ще води клуба в сезона на 100-годишнината. Но какво не знаем за човека и професионалиста Пепе Мурсия, за семейството му, футболните възгледи и идеите за развитие на “Левски” ? Това ще разберем от първото му обширно интервю за живота и футбола, откакто испанецът е в България. Пепе Мурсия - откровен и усмихнат пред “24 часа”.

- Какво най-много ви хареса в България в първия ви месец тук, в който у нас вече има един българин и левскар повече?

- Левскарите вече са с трима повече – аз, жена ми и сина ни.

- Научихте ли вече някоя дума на български?

- Научих малко. Мога да поздравя. Но нашите намерения с помощника ми Пиндадо са да научим български, въпреки че е доста труден. Ще положим усилия да научим, за да може да се интегрираме добре както в “Левски”, така и в живота ни в София и България.

- И все пак, бихте ли изрекли първите думи, които научихте на български?

- Добър ден. Спокойно. (Произнася ги с лек акцент и не спира да се усмихва.)

- Имахте малко време да разгледате София покрай многото работа - кое беше първото нещо, което видяхте от столицата ни извън футбола? Къде ви заведоха, какво видяхте?

- Бях на мястото, където ще съм най-често – на стадиона и базата на “Левски”. Разгледах центъра на София. Исках да разгледам отвътре църквата “Света София”, но нямах тази възможност. Аз съм чел за нея и със сигурност ще отида да я видя. Разбира се, че съм виждал паметника на Васил Левски – това е сред най-важните неща за българите.

- Още в първите ви дни в България разбрахме, че родителите са ви учили на честност и работливост. Но все още знаем малко за вас и семейството ви - какво ще ни разкажете?

- От 8-годишен започнах да играя футбол. На 18 вече бях професионалист. На 28 трябваше да сложа край на кариерата си – коляното ми вече нямаше как да издържи повече, имах 4 операции. И от 28-ата си година досега съм треньор. Като само за година и половина трябваше да изоставя треньорството заради болест на моята съпруга. От 20 сезона съм в треньорската професия. Много съм щастлив, че професията ми ме доведе в “Левски”. За съжаление, загубих родителите си и те вече не са сред нас. На 14 години загубих баща си. След 10 години загубих брат си. А след още 10 години почина и майка ми. Както отбелязахте, точно от моите родители съм се научил да бъда честен и работлив. Между другото, те имаха много тежка професия по онова време – циркови артисти. Имам и три сестри.

- “Левски” обяви дългосрочен план с вас начело...

- Аз имам същите планове...

- Смятате ли семейството ви да живее с вас в България?

- Семейството ми живее в Мадрид и ще си остане там. Преди време ваш колега от Мадрид ме попита как се чувствам. Казах му и на него – за мен няма значение къде съм, дали губя, или печеля, в коя лига играе отборът ми, за мен няма по-важно нещо от това човек да се чувства щастлив. Моето щастие в момента идва от “Левски” и от София.

- Най-важният мач, който сте спечелили, общата ви битка с жена ви за нейния живот ли е?

- Да, със сигурност. Беше проблем със сърдечносъдовата система. Получи инсулт. Според картината на болестта можеше да умре във всеки един момент. При това процентът на риск беше много голям. Но спечелихме битката.

- Спомняте ли си кога беше първият път, когато чухте името България?

- Преди много години. Много. Бях малък - някъде на 10 или 12 години. Винаги съм бил голям фен на футбола. Знаех, че “Левски” е бил много пъти шампион на България, бях чувал за футболните успехи на ЦСКА, за “Локомотив”. Да съм познавал много добре България? Не. Но в университета следвах философия и литература, бях във философско-филологически факултет. Там учихме история и география на различните страни. Така че все пак знаех много добре къде се намира България и какво представлява. Професията ми също налага да се запознавам с различните страни.

- Със Стоичков ли ни свързват предимно в Испания?

- Не е само със Стоичков. Знаем много добре Пенев, Сираков, Трифон Иванов, Михайлов и много други футболисти. Името на Стоичков се чува най-много, защото той е играл в “Барселона”. И не просто е играл, а е част от така наречения дрийм тийм на “Барселона”. Но не считам, че само заради Стоичков в Испания се познава България.

- Има ли поне едно лошо нещо, което ви каза Алехандро Перес за “Левски”? Не може всичко да е било цветя и рози...

- Нямаше. Не ми каза, а и няма мотив за това. Точно обратното. Даже мисля, че не ми е казал всичко, тъй като научих и намерих много по-хубави неща за и в “Левски”, откакто съм тук, спрямо това, което той ми каза. Бил съм в отбор като “Атлетико” (Мадрид), който има много общи неща с “Левски”. Феновете, бунтовническият характер, величието, историята, мащабите...

- Явно сте наистина щастлив човек, защото повечето българи смятат, че футболът ни е в отчайващо състояние и скоро няма кой да го вдигне... За много от българите “трагичен” е меко описание за нашия футбол...

- Понякога футбола трябва да го сравняваме с живота. Не може винаги да си тъжен и да си ядосан. Не може да си песимистично настроен в очакване на трагедии. Не би трябвало толкова да се драматизира, защото в крайна сметка става дума за една игра. А един мач не може да е по-важен от житейските неща, които се случват всеки ден.

- Не ви ли стресна историята със събличането на треньора Ивайло Петев? Попадна ли ви в интернет, когато опреснявахте знанията си за “Левски"?

- Понеже е казал някъде, че преди е бил фен на ЦСКА, затова ли е било всичко?

- Може да се каже и така...

- Е, мен няма как да ме е страх. На мен това няма как да ми се случи, защото аз съм привърженик на “Левски”.

- И все пак не ви ли стресна, когато тръгвахте за България?

- Не, не, не. Не ме изплаши да дойда да тренирам “Левски”, тъй като от секундата, в която приех, аз станах фен на “Левски”.

- Ако за 100-годишнината на “Левски” някой може да ви подари един-единствен футболист от световна класа, който да вземете в отбора си, кого бихте си избрали?

- (Слушайки въпроса, помощникът на Мурсия Анхел Пинтадо започва да прави жестове с ръка, описващи нисък човек.) Такъв подарък е невъзможен. (Смее се.) Щом аз работя в “Левски”, значи вярвам, че играчите, с които разполагам в момента, са най-добрите. А те трябва да знаят, че по време на мач за мен те са най-добрите в света. Но ако все пак мога да избера един, който да ми подарят за 100-годишнината на “Левски”, ще се казва Лионел. (И Мурсия, и Пинтадо избухват в смях.)

- Кога е крайният срок за завършване на селекцията в “Левски” с играчите, които можете да си позволите?

- В момента сме в процес на изграждане на отбора. Проектът е дългосрочен, не е кратък. Именно в тази посока работим с директора Георги Иванов. Преди всичко търся спокойствието. В момента разчитаме на играчите, които имаме. Създаваме едно ядро и координираме работата. Всички, които са около отбора – започвайки от мен, асистентите ми, Елин, треньора на вратарите, доктора, физиотерапевта, Кико, Райко, Божко, шофьора, сме най-важните не като единици, а като група. Защото футболът е за голям и сплотен отбор от хора, които си вършат работата в името на общата цел. Затова всички единици са много важни. Но са успешни, когато са в една система. В случая – в името на “Левски”. Мисията ни, интересът ни е един и същ. Това е “Левски”. Всеки футболист, който идва в този наш колектив с тази мисъл, той ще е добре дошъл. Ако някой иска да е тук само заради парите, без да е отдаден на нашата мисия, такъв футболист не е за нас. По-добре ще сме без него. Да, времето напредва. Но ние искаме в отбора само хора, за които “Левски” ще бъде отговорност и задължение. Този, който ще дойде, трябва да знае много добре къде идва. Да знае, че ще искам във всяка секунда от всеки мач той да е с мисълта, че трябва да спечелим и да зарадваме милионите фенове на “Левски”. По-конкретно на вашия въпрос – работим, без да бързаме, но и без почивка. И абсолютно вярвайки на тези играчи, които имаме в момента.

- Явно настроението в отбора е отлично. Доказа го и миналият покрай нас Валери Божинов, който пускаше шеги, докато правим интервюто. Всъщност той заведе ли вече отбора на обяд, защото имаше по-дълга почивка от другите и не почна подготовка от първия ден?

- (Смее се.) Още не ни е завел. Но ние няма да наричаме това санкция или наказание. Всички в “Левски” сме една фамилия. И нека наречем това, че е нещо, което Божинов дава за нашето семейство.

- Може ли да имате проблем да го мотивирате преди някои мачове в България, тъй като той е минал през големи отбори като “Манчестър Сити” и “Ювентус”?

- Не. Много добре го познавам. Той е отличен професионалист. Отличен нападател. Големите играчи като него помагат да печелиш мачовете.

- Това ли са вашите методи на работа – вместо класически наказания по-скоро закачки за още по-голямо сплотяване на колектива?

- В подобни ситуации ще е така. Но винаги си зависи от ситуацията. В случая затова не може да говорим за наказание, а за даване на семейството. Да, така ще процедирам – всеки трябва да дава за нашето семейство.

- Какво е мнението ви за Влади Гаджев?

- Много добър играч. Запознат съм с качествата му и исках да го имам в отбора. Няма да има проблеми да се нагласи към нашата динамика. Определено “Левски” печели, че има Гаджев. Посрещаме го с широки обятия, той е един от нашето семейство.

- Преживяхте ли отпадането на Испания от световното първенство?

- Тъжен съм. Моето желание беше Испания поне да премине първата фаза. Но резултатите показаха, че в испанската селекция липсваше свежест. И това оказа голямо влияние. Затова и отпаднахме толкова рано.

- Само футболистите ли бяха остарели, или самата система на игра вече е лесна за разгадаване от съперниците?

- Проблемът не е в системата и разгадаването ѝ. Трябва да отбележим две неща. Първо – прекалено много натовареният календар, който имат испанските играчи. В продължение на 6 години те имаха толкова интензивен календар, с толкова много мачове, че в един момент изтощението е нормално да си каже думата. Не мога да определя дали това е краят на системата на игра на националния отбор, но единственото, което мога да кажа, е, че системата е много близка до тази на “Барселона”. Никой друг не може да си позволи да играе по този начин. Това са единствените два отбора, тъй като в тях играят тези футболисти, които могат да изпълняват отлично тази система.

- Може ли да се каже, че кризата в испанския национален отбор е следствие на кризата в “Барселона”?

- Да, може да намерим прилики, тъй като повечето от играчите на “Барселона” са в националния отбор. За мен най-важна е свежестта на играчите, с която те трябваше да отидат на световното. А свежестта им липсваше.

- Видяха ли се много революционни промени на това световно първенство? Прави ми впечатление, че много от отборите започнаха да играят с трима централни защитници...

- Не обичам да поставям играчите в някаква система. Над всяка система стои самото действие, индивидуалността на футболиста.

- Вие сте познавач на латиноамериканския футбол. На какво се дължи успехът на страни с не толкова голямо население като Коста Рика и Уругвай?

- В предишния въпрос за революцията мислех, че имате точно това предвид. Да, в момента я преживяваме. Отбори, които обикновено стигат до 1/8-финал и 1/4-финал, отпаднаха преди това. Това е голямата игра, футболът. Очаквах изненадите. Футболът, който играят латиноамериканските отбори, е много приятен за гледане. Хората го харесват много. Вижте само как чилийците накараха домакина Бразилия да страда. Държа да отбележа нещо важно за националния отбор на Испания. Не трябва да ни учудва това, че завършва някакъв цикъл във футбола. Все още не можем да определим дали цикълът на доминацията на Испания е завършил, или това е временно затишие. Продължавам да твърдя, че това е нещо временно и ще видим още на следващото европейско първенство какво ще направи Испания. Но процесът е цикличен, като колелото, което се върти. Бразилия също е пропускала да се представя добре на световни първенства. Аржентина и Германия – също. Има моменти на спад. Затова трябва да изчакаме следващия голям шампионат, за да определим дали това е край или затишие пред нова буря. Това, което е ясно обаче, е, че този стил на игра принадлежи изцяло на Испания и на никой друг. Донесе една световна и две евротитли.

- Има ли връзка доброто представяне на Коста Рика и Уругвай с отличното равнище на живота там? И това, че казват за Коста Рика, че там са най-щастливите хора на света?

- Имам познания върху Коста Рика, защото моята племенница учи медицина в Коста Рика. И тя ми каза, че хората там наистина са много щастливи. Затова очаквах Коста Рика да постигне тези резултати. Уругвай вече отпадна, но игра добре. Уругвай има 3 милиона жители, малко повече от София, но е с голяма традиция във футбола. Може би това, че те се намират на географската карта между двете големи сили във футбола Бразилия и Аржентина, ги стимулира да се стремят и те да бъдат такава сила. По принцип уругвайският футболист е тип бунтовник. Имал съм уругвайски футболисти и знам начина им на мислене и на игра.

- А българските футболисти? Имали сте и български играч във ваш отбор...

- Да, Мартин Петров в “Атлетико” (Мадрид). Неговото държание в “Атлетико” беше абсолютно професионално. И на двете нива – лично и професионално. Имам много добри впечатления от него.

- Можете ли да обещаете на Мартин Петров, че ще го разочаровате, като нанесете поредица загуби на любимия му в България ЦСКА?

- Ще се постарая да го направя. Много съм щастлив в “Левски”. Наистина се чувствам добре в София. Сега единственият ми цвят е синият.