Мартин Камбуров е роден на 13 октомври 1980 г. в Свиленград. Нападателят започва кариерата си в Ботев (Пд) през 1998 г. Следват престои в "Свиленград" и Спартак (Плевен). През 2002 г. Камбуров пристига в Локомотив Пловдив. 2 г. по-късно вдига първата в историята на клуба титла, за която има голям принос с 26 попадения. С тях той става голмайстор на "А" група. Следващия сезон нападателят отново е стрелец номер 1 с 27 попадения. В началото на 2006 г. е продаден за над милион евро на "Ал Ахли" от Дубай. През есента на 2007-а се връща пак в "Локо". В началото на 2008-а отива в гръцкия "Астерас Триполис", където остава до края на годината. Закупен е от "Локо" (Сф). Със 17 гола през пролетта Камбуров печели 3-и голмайсторски приз у нас. През лятото на 2010 г. е продаден на китайския "Далиен" за 350 хиляди евро. В началото на миналата година се прибра в България и подписа с ЦСКА. Маха се оттам след края на сезона и пак се връща в "Локо" Пд.

През изминалия сезон вкара 20 пъти с бяло-черната фланелка. Така спечели за 4-и път голмайсторския приз и изравни постижението на легендата на "Левски" Наско Сираков. С 6 е Петър Жеков ("Берое", ЦСКА). С новите си 20 гола Камбуров натрупа 142 и влезе в топ 15 на всички времена. Нападателят заема 14-а позиция, като от 10-ата го делят 9 попадения. За националния отбор на България Мартин записва 15 мача в периода 2004-2010 г.

- Мартине, толкова лесно ли се става голмайстор на България?
- Наистина за 4-и път спечелих тази награда, но в никакъв случай не е лесно да се вкарват голове и това го знае всеки нападател. Трябва да си на точното място и да имаш нужните качества. За радост се справям. За последния приз вече благодарих по телефона и на вратаря на "Левски" Пламен Илиев, който хвана дузпа на
Джордан от "Литекс" и не му позволи да ме изпревари. Ще получи бутилка уиски от мен.

- Преди 10 г. също спечели голмайсторския приз с "Локо" (Пд), стана и шампион. Сега обаче емоциите са съвсем други. Каква беше последната година на "Лаута"?
- Трябва да я разделя на две части. Първата е до Нова година. Макар и с набързо събран отбор и малко подготовка, успяхме да се оформим като състав, който започна да играе успешно. Тръгнахме много добре. Успяхме да си осигурим място в първата седмица. Можехме и да се борим за 3-о - 4-о място, което да ни прати в Европа. След Нова година обаче нещата се промениха тотално, настъпиха катаклизми. Стигна се до едно положение, което е много жалко, и клуб като "Локомотив" в никакъв случай не го заслужава.

- Особено през пролетта се стигна до голямо настръхване на феновете срещу собственика Коко Динев. Защо?
- Напрежение между феновете и Коко Динев тлееше още от предишния му престой в клуба. Явно сега се задълбочи. Феновете категорично бяха против оставането на Динев на "Лаута".

- Ще те попитам направо. Неестествено голямото количество контроли през зимата накараха феновете да мислят, че се играят заради черно тото. Това според мнозина доведе и до засилване на негативното отношение към Динев. Какво е твоето мнение?
- В България всеки втори говори за уредени мачове. Доказателства обаче няма. Дори и за мач като "Левски" - ЦСКА в последните години говорят за уреждане. Аз отговарям за себе си и мога да кажа, че на терена винаги съм играл с пълни сили за победата. Феновете на "Локо" много добре ме познават и знаят, че е така.

- В един момент през пролетта се стигна до недоволство и у футболистите заради неплащане. Каква е истината там?
- Истината е, че има страхотно забавяне на плащания. От Нова година сме взели 1 заплата. Беше някъде около началото на втората фаза на първенството, когато получихме и една премия. Беше 200-300 лв. Цяла пролет играхме на мускули.

- Още в началото на април ти обяви, че ще си тръгваш след края на сезона. Явно липсата на перспектива да се променят нещата е причината.
- Ситуацията неминуемо оказа огромно влияние върху мачовете ни през втория дял. "Локо" е клубът на сърцето ми. Казах, че ще си тръгна, защото не исках да ставам част от мачове, в които той записва срамни загуби с по 0:5 като тази от "Литекс". Едва ли не ги молих да спрат да ни вкарват. За перспектива и в момента, за съжаление, не чувам. Много се надявам на "Лаута" нещата да се оправят, но при това положение аз няма как да остана.

- Стигна се и до бойкот на тренировка. Той промени ли нещо?
- Не. Обещания се даваха, но не се изпълняваха. Видя се, че трябва да избутаме някак сезона, за да не се стига до унизителни за клуба ситуации. Хората, които обичат "Локо", знаят какво сме дали аз, Тунчев и други момчета. Когато феновете дойдоха на "Лаута" след бойкота, се видя тяхното отношение към нас и към други, които те искаха да бият, и се видя кои са мъже.

- Като съм тръгнал да питам - каква е истината за конфликта с вратаря Йордан Господинов и защо той спря да пази след него?
- Това бе решение на треньора. Аз, каквото имам да казвам на вратаря, съм му го казал. Няма какво повече да се занимавам с него. Моята грешка беше, че спрях феновете, които бяха тръгнали да бият някои играчи на онази среща. Всички привърженици на "Локо", които са в час, знаят какво мисля и правя аз. Винаги съм разговарял открито с тях.

- Как се получи така, че въпреки кризата затруднихте много "Лудогорец" в три мача и бихте ЦСКА?
- Говорихме си в съблекалнята, че въпреки всичко не трябва да позволяваме да ни бият като тъпан. Като все пак тартор в този отбор казах на младите, че трябва да се абстрахират и да играят най-вече за себе си, защото при силно представяне имат шанс да ги забележат и това да им помогне в бъдеще. Каквото можахме, направихме. При тази ситуация мисля, че бе максимумът.

- Каза защо не си играл в последния мач срещу ЦСКА. Припознаваш ли се в думите на треньора Сашо Станков за тези, които, уж са мъже, пък не ритаха в него?
- Тази история много се раздуха. След мача написах 2-3 есемеса на Сашо Станков и смятам, че той се е сетил какво имам предвид.

- Колко близо си до връщане в ЦСКА сега?
- Говорил съм със Стойчо Младенов и Иво Котев. Казал съм си условията. Ако ги приемат, се връщам в ЦСКА.

- Защо миналата година не се получиха нещата там?
- Няма какво да се оправдавам. Причините са комплексни. Смениха се трима треньори. Явно не беше точният момент да се появя в ЦСКА.

- Отказа се от дължими суми. Каква бе причината?
- Разбрахме се за разсрочване на плащането и то се извършва коректно.

- В ЦСКА и сега футболистите си чакат дълго парите, не те ли притеснява това?
- Знам. Подпиша ли с "червените", съм направил сам избора си и после няма на
кого друг да се сърдя.

- Евентуален нов собственик би ли те върнал на "Лаута"?
- Искам много на "Лаута" да се направят сериозни положителни промени. Да има спокойствие в клуба и феновете да са доволни. Не говоря за комфорт като в "Ботев" и "Лудогорец", където са вложени адски много средства. Просто на "Локо" трябва нормално финансиране и работещи професионалисти. При такава ситуация винаги бих играл в "Локо" и никъде другаде в България. Свързан съм дълбоко с този клуб и след време, като приключа кариерата си, със сигурност ще искам да започна и работа в него. Дано скоро "Локо" с историята и верните си фенове тръгне по правилния път.

- Да се върнем в началото. Как се ориентира към футбола?
- По обичайния начин. В моето детство не се занимавахме с компютри и други техники, а търчахме след топката. Май бях 5-и - 6-и клас, когато нашите ме попитаха дали искам да тренирам футбол и след "да" ме записаха в спортното училище на "Ботев" в Пловдив. Още преди да навърша 18 г. и да отида в казармата, дебютирах за първия отбор. След като се върнах от нея, се оказа, че съм ненужен на тогавашния треньор.

- Тръгнал си от "Ботев", а стана звезда в "Локо".
- Не мисля, че десетина мача за "Ботев" са определили развитието ми. Не се получиха нещата там и явно е било за хубаво. Аз съм локомотивец и нищо друго.

- Бе в други отбори преди да се озовеш в "Локо" през 2002 г. Какво интересно си спомняш от този период?
- В "Свиленград" отборът беше добър и успяхме да влезем от "В" в "Б" група. През лятото на 2001 г. отидох в "Спартак" (Плевен), но след това заради "Ботев" не играх 6 месеца. Изкараха фалшив договор, че все още съм играч на клуба. Трябваше обаче да мине процедурата по направа на експертиза. Тя показа, че договорът не е редовен, но аз изгубих време. От Плевен обаче имам и хубави спомени. Треньор беше Вили Вуцов. Имаше добри футболисти в състава. Като почнах да играя, вкарах 6-7 гола. Спомням си един мач срещу ЦСКА май с Любо Пенев. На стадиона в Плевен имаше 25 000 души, направихме 0:0. После на "Лаута" ме взе Андрей Желязков, който тогава беше шеф в "Локо".

- А какво бе най-забележителното в шампионския сезон?
- Той тръгна като сън и завърши така. Повечето бяхме млади момчета заедно с Тунчев, Котев, Жоро Илиев... и да не изреждам останалите Около нас бяха Иван Пасков и още 2-ма - 3-ма опитни, които да ни поведат. Започнахме с победи и докато другите се усетят, натрупахме аванс. Бихме "Левски" и ЦСКА с по 3 гола. Успяхме да задържим преднината си, макар че може би до края на сезона не можехме да повярваме, че ще
станем шампиони на България за първи път в историята на "Локомотив".

- Какво ще запомниш от празненствата?
- И те бяха уникални. У нас не се бе случвало по западен модел отборът шампион да се качи на автобус с открит втори етаж и оттам да приема аплодисментите на феновете си. По улиците на Пловдив сигурно имаше 30 хиляди души. Собственикът Георги Илиев бе организирал и голям концерт. Беше ужасна еуфория. Никога няма да я забравя.

- Сигурно си чувал прословутата версия, че покойният собственик Георги Илиев е сложил крупна сума при 50 към 1 за титла преди сезона.
- Никой не може да ме убеди в такова нещо. Пак се връщам към безкрайните приказки за уредени мачове у нас. Окей, каквото и да става през сезона, имаш 4 мача с вечните кандидати за титлата "Левски" и ЦСКА. Как да уредиш мачовете с тях?! Хората винаги ще си говорят. А "Левски" тогава имаше и сателити. Титлата на "Локо" (Пд) е най-евтината, след като у нас започнаха да се наливат големи пари във футбола. Беше постигната с най-малък бюджет по времето на Георги Илиев, с млади футболисти и треньор. И затова бе суперсензация. Преди това Херо имаше по-голям бюджет и добри футболисти, но не успя да стигне до върха.

- Как се държеше Георги Илиев с вас?
- 3 г. ми е бил президент и се държеше страхотно, нищо общо с приказките за някаква мутра. Винаги изпълняваше това, което бе обещал. Ще е добре и сега да има такива футболни президенти.

- За периода ти в Дубай се знае най-малко.
- Трансферът в "Ал Ахли" стана изненадващо. Дойде оферта, от която и "Локо", и аз бяхме доволни. Заминах в началото на 2006 г. Тръгнах добре. Започнах да вкарвам голове, но се разболях от хепатит. Бях сред хора, но трябваше да спазвам много сериозна диета. След като се възстанових, започнах пак да играя, но в клуба имаше катаклизми - смяна на президент, треньори, голямо текучество на играчи. Не успях да се адаптирам.

- Какви проблеми имаше при аклиматизация там?
- Стандартните като при всяка нова страна. Притеснявах се, но с времето свикнах. В Дубай имаше и българи на работа, с които общувах.

- С какво ще запомниш годината в Гърция?
- Там също не ми потръгна. Периодът в "Астерас Триполис" бе разочарование за мен.

- В "Локо" (Сф) нещата тръгнаха добре, но не завършиха така. Защо?
- Когато се прибрах в България в началото на 2009 г., много хора ме бяха отписали. Затова много се зарадвах на първото място при голмайсторите в края на сезона. Вкарах 17 пъти в 15 мача и спечелих приза. Мисля, че никой друг не го е правил за половин първенство. През следващия сезон вървяхме много добре до един мач срещу "Локо" (Пд), който загубихме и се стигна до изпадането ни от европейските квоти.

- Имаше конфликт с феновете в "Надежда"?
- Те може да са имали. Аз с тях не съм.

- Дойде и трансферът в Китай - кое ти бе най-трудно там в началото?
- Всичко. Там всичко е огромно и различно със слизането от самолета. В първите дни ми беше голям проблем да разбера кой кой е в "Далиен". Всички ми се струваха еднакви.

- Имало ли е комични ситуации?
- Спомням си, че веднъж имахме почивен ден и се разхождах по улиците около хотела. Изведнъж ми замириса като на нашенска скара, където се правят кебапчета и кюфтета. Имаше опашка и реших да се наредя. Когато обаче наближи моят ред, видях, че всъщност върху скарата има глави на кокошки, забучени на клечки. После разбрах, че това е голям деликатес в Китай. Тогава обаче гледката леко ме стресна. Извадих си фотоапарата и снимах скарата, а хората наоколо ме гледаха много странно. Всъщност в Далиен имаше много приятни места за хапване с всякакъв вид храна. Някои си мислят, че там се ядат само жаби и гущери.

- Вкара доста голове и за "Далиен", можеше ли да останеш в Китай?
- Чисто футболно в "Далиен" се чувствах най-добре от престоите си в чужбина. Вкарвах голове. Климатът в отбора бе добър. При завършване на договора ми се оказа, че клуба ще го закриват и ще правят някакъв нов. Честно казано, вече бе започнало и да ми писва - толкова е далече от България, и реших да се прибирам.

- Имало ли е вариант да отидеш в "Левски"?
- Да, веднъж, но не съжалявам, че не се получи, както и за нищо друго в кариерата си.

- Наличието на Бербатов може ли да е причината да не пробиеш в националния?
- С Бербатов сме почти на едни години и наистина наличието на футболист с неговите качества вероятно е причината да не се реализирам в националния отбор. Играем на един пост, такава ми е била съдбата. Искам обаче да кажа, че аз харесвам много
Бербатов и не съм злобял против него. Той е изключително класен футболист. Винаги се радвам на успехите му. Харесвам го и като човек.

- За десерт - как приемаш имиджа си на хайде да не е секссимвол, но на много харесван от дамите футболист?
- Не обръщам внимание на клюките и не ме дразни. Аз съм ерген и мога да правя каквото си искам.

- Как ти звучи сериозна връзка?
- Имал съм такава 3-годишна, но беше отдавна.

- Притеснена ли е майка ти, че си ерген, и не те ли провокира да промениш ситуацията?
- Дава ми зор, понякога повече, но това е нормално. Всички родители искат внуци. Моите не правят изключение. За такива неща обаче няма сценарий.