Представя ме Ви интервю с Николай Михайлов на Боян Бойчев от вестник "Труд":

-Възстановихте ли се след контузията, г-н Михайлов?

- На средата на пътя съм. Прогнозите бяха за три месеца до пълното възстановяване. В смисъл - докато мога да правя всичко необходимо на тренировки. Мина само месец и половина. Всеки ден ходя в специализирана клиника във Верона. Един от лекарите на моя отбор също е там. Възстановяването върви по план. На 25 април пътувам за Мюнхен, където съм на преглед при д-р Мюлер-Волфарт, лекаря на “Байерн”. Ще направя магнитен резонанс, за да се сравни първата снимка и сегашното ми състояние. Чувствам, че вече съм значително по-добре.

- Какво се случи, за да стигнете дотук?

- Малко преди Нова година на една тренировка паднах лошо на врата си. Беше студено и кално. Трябваше да прескоча препятствие, но точно преди да скоча, се подхлъзнах. Нелепо нещо. Краката ми бяха перпендикулярно нагоре. Заболя ме. Натиснал съм прешлен, който се възпали. Първоначално правихме снимки и всичко изглеждаше наред. Продължих да тренирам. Ту ме заболяваше, ту ми нямаше нищо. Но след четвъртото прекратяване на тренировка взехме решение, че трябва да се направи по-обстоен преглед. Не бях за операция. Имаше течност около прешлена и започнаха инжекции, стабилизиране на мускулатурата. Напънът да тренирам за всеки мач се оказа проблем. Сега съм организирал един от физиотерапевтите на националния отбор да бъде по цял ден с мен по време на лятната почивка, за да заздравя мускулатурата. Искам да съм готов за старта на подготовката.

- Имате ли вече идея къде ще започнете?

- Идеята е ясна - искам да играя постоянно. Това го знаят мениджърът ми Лъчезар Танев и шефовете на “Верона”. Няма да се примиря отново да съм втори вратар! Нито аз, нито във “Верона” са доволни от факта, че не съм щастлив. Деликатно е, защото имам дълъг договор. От една година не съм играл и трябва да се върна на картата. Няма значение дали “Верона” ще ме продаде, или ще бъда под наем.

- Опция ли е Верона, ако бразилският вратар Рафаел бъде продаден?

- Във футбола всичко се променя за часове. Аз харесвам отбора, тифозите, града. Много съжалявам, че така се стекоха обстоятелствата. От човешка гледна точка съм щастлив, от спортно-техническа - не. Не съм навършил още 26 години и не мога да си позволя повече да съм резерва. След като не става във “Верона”, ще отида другаде. На този етап мисълта ми е единствено да се възстановя. Затова по четири часа дневно съм на терапия. Ще преборя тази дребна, но деликатна травма. Искам да съм на линия и за европейските квалификации. Паднахме се в коварна група. Всички знаем какви са Италия и Хърватия - не пропускат голям форум. А ние все плачем накрая. Това трябва да се промени! Времето минава и всички искаме да отидем на европейско. Но подхождам с огромно уважение към всички съперници - Норвегия, Азербайджан и Малта. Битките ще са тежки и аз искам да съм в максимално добра форма. Крайно време е да спрем да се обясняваме, че нещо не ни е достигнало. Времето минава и е дошъл моментът да ни стигне всичко, за да сме на европейско. Най-важното е, че имаме опит. И още една разлика - вече всички българи, които играят в чужбина, са титуляри. Мъчно ми беше да гледам моя приятел Станислав Манолев например да седи твърда резерва в ПСВ “Айндховен”. Но ето - той играе все повече в “Кубан” заедно с Ивелин Попов. “Това е добре, защото за съжаление България няма по десет играчи на пост, за да има кой кого да сменя.

- В кои първенства ви се играе?

- Сега за мен е важното да играя, а не толкова в коя държава. Естествено - Китай и Япония не са опция. Ако съм искал да ходя за пари някъде, отдавна щях да съм отишъл. Да съм ги спечелил и да съм забравил за националния отбор. Рано ми е. Затова трябва да направя правилна крачка. Може да е малка, но правилна.

- Следите ли българското първенство?

- Винаги гледам мачовете, когато имам възможност. Особено на “ Левски”. Първенството е доста по-интересно от преди. Нормално е да виждаме спад във формата на някои отбори. Нашите тимове не са свикнали на толкова сгъстен цикъл. Но какво по-хубаво от това, че всеки може да бие всеки. Формулата с плейофи ми изглежда много по-добра. Непрекъснато има дербита, увеличава се броят на зрителите. Освен това няма нищо по-хубаво от мач на осветление пред пълни трибуни. Това вече и в България се случва.

- Вие бяхте в Левски, когато отборът игра в групите на Шампионската лига. Девет години по-късно по случай стотния юбилей отборът е в невиждана криза.

- Тодор Батков дава пари, но не разбира от правилната политика на един футболен клуб. По света има много президенти, които финансират клуба, но си избират правилните хора да управляват процеса. В “Левски” имаше точна организация с Наско Сираков и Станимир Стоилов. С нея дойдоха и резултатите. После пътят се загуби. Гонят се и се връщат легенди като Георги Иванов, Даниел Боримиров, Христо Йовов... “Левски” трябва отново да завърти колелото в правилната посока. Аз съм трето поколение левскар и ме боли.

- Питаха ли ви във Верона за събличането на Ивайло Петев?

- Как мислите? В цял свят се въртяха тези кадри. За мен това беше поръчка. Не знам от кого и защо. Подля се вода на Наско Сираков - човека, който доведе Ивайло Петев в “Левски” . И цяла Европа ни се смееше. Странни неща се случват. Петев е един от най-добрите български треньори и доказателство е работата му в Кипър. Разбира се, че не знам каква е истината за скандалната случка на “Герена”. Споделям само моето мнение.

- Какво мислите за проекта на ЦСКА да продава акции на феновете си?

- Отлично решение! Това е единственият начин ЦСКА да излезе от положението. Браво на хората, които са го организирали. Левскар съм, но без силни ЦСКА и “Левски” българският футбол също не е силен. Затова се надявам, че богати хора ще купят акции. И че ЦСКА ще стъпи на краката си. Грандовете изживяват много тежки времена и трябва максимално бързо да се оправят.

- Славия ще строи нов стадион с германски инвестиции. Не прави ли прекалено малко държавата за футбола и базите?

- Така е и това продължава доста години. В цял свят футболът е спорт №1. Но незнайно защо в България точно той остава за заден план. После искаме да имаме успехи. Без инвестиция в базите няма как да стане. Клубовете трябва да имат сигурност, че в следващите 20-30 години ще си стопанисват стадионите. Тогава може да се изискват от тях инвестиции. Свалям шапка на хора като Цветан Василев, Гриша Ганчев и Кирил Домусчиев, че са си намерили отбори и дават пари. Най-важното - в базата. Но не е срамно да нямаш богат спонсор. Тогава държавата трябва да се намеси. Имаме ли хубави стадиони, хората ще се върнат на трибуните. За тази цел са необходими действия, а не много приказки.

- Били сте в Холандия и Италия. Как се намесва държавата там?

- Не съм навътре, за да правя оценка. Но там държавата и футболът са ръка за ръка. Футболните федерации разполагат с пълната подкрепа. Най-големите държавни фирми спонсорират. А какво става в България? Една база на националния отбор колко години не можем да построим. УЕФА е превела парите, но спънките са зад всеки ъгъл. Знам го от първо лице, защото президентът на БФС Борислав Михайлов е мой баща. Проблемът ни е, че всичко става прекалено бавно. Все някаква пречка има. Вдигат се рамена, прехвърля се вината... И после критиците отварят огромни усти - без значение дали е срещу футболния съюз или клубовете.

- На думи политиците винаги са съпричастни, но когато стане въпрос за дела, изглежда не е така.

- Жалко е . Аз отдавна не живея в България, но страдам за футбола ни. Аз съм един от него. От дете като фен, юноша, после професионален футболист. Политиците трябва да запретнат ръкави и да се захванат със спорта. Харесва ми отношението на Николай Бареков. Още като журналист той не спираше да работи за спорта. Сега вече е политик и постоянно е ангажиран. Благодарение на неговата всеотдайност към футбола ТВ7 и Нюз7 купиха правата на “А” група и за първи път първенството се отразява, както в големите европейски държави - със студия, интервюта, отлични коментари. От телевизионните пари някои клубове в България живеят. Бареков натисна да бъдат взети правата на националния отбор по волейбол, на шампионата по баскетбол. Надявам се, че като политик ще продължи в същия дух.

- Рядко вземате отношение по политика. Ще гласувате ли на предстоящите избори?

- Да. И по изброените досега причини ще дам моя вот за Бареков. Ще гласувам като човек от спорта, който вижда отсреща друг човек, който милее за спорта. Вярвам, че е дошло времето, когато футболът ще бъде държавна политика. И всички ще се радваме на силни отбори и хубави стадиони. Ако това не стане, не трябва да се чудим защо гледаме само по телевизията Шампионска лига или финалите на световно и на европейско първенство.