"Ние на този стадион сме родени и на този стадион ще умрем..."

Това е началото на една специална песен за ЦСКА, припозната от мнозина като химн на червения клуб. Автор на текста е Елин Рахнев. Освен поет, журналист и драматург, Елин е един от армейците. Той не само подкрепя ЦСКА. Той мечтае с ЦСКА. Той обича ЦСКА. 

Елин Рахнев даде специално интервю пред колегите от "Тема спорт". Вижте го!

Г-н Рахнев, как се почувствахте при победния гол на Крачунов в последната минута?

- Дори не помня, защото всички в нашия сектор полетяхме. Сещам се как минута след това седнах и се замислих за много неща, някои изобщо нямаха общо с футбола или ЦСКА. Това не беше просто един гол, една победа, някакви точки. Това беше мига, в който си казваш, че илюзиите, мечтите са по-важни от всичко. Че светът не е само пари, не е само да си напълниш стомаха, не е само да си купиш поръчкова кухня.

ЦСКА спечели три поредни вечни дербита в А група. Какво означава тази серия?

- Означава много. Толкова много, колкото хора, далеч от отбора, изобщо не могат да си представят. Знам през какво минахме. Предполагам какво предстои. Знам всички, които обичаме ЦСКА, през какви жестоки, безцеремонни душевни амплитуди преминахме и затова вероятно сме толкова щастливи от всичко, което се случва сега.

Кои футболисти бяха с основната роля за успеха?

- Никога в този живот няма да забравя жеста на Тодор Янчев. Как от спокойствието, от безветрието, от комфорта се върна да спасява отбора. Такива жестове са по- важни от всичко. И тук изобщо не става дума за победи, голове, класирания, за евролиги. Или бих отговорил по друг начин, всички онези, които първо имат души, а после останалото. Живеем в безкрайни бизнес модели и непрекъснато забравяме, че душата е по-важна от всичко.

Как си обяснявате факта, че този успех идва в година, обявена за оздравителна и едва ли не отписана от ръководството?

- С предния отговор. Когато любовта е истинска. Когато си готов да се издигнеш над ежедневната помия. Когато си съпричастен и обичащ, а не мислиш по цял ден за банкомата. Когато се опиташ да погледнеш света не единствено и само през касовата бележка. Когато не слагаш ДДС на мечтите си, на илюзиите си, на любовта си. В тези неща няма оздравителни програми.

Какви бяха очакванията ви към ЦСКА ден преди да започне новият сезон в А група?

- Нямах очаквания. Бях жестоко объркан. Страдах. Страхувах се. Лутах се от крайност в крайност. Имах чувството, че цялата вселена е срещу този отбор. И мисля, че това не беше само при мен.

А сега какви са?

- За мен най-важното е да не бъдем мегаломани. Мразя това. Важно е да бъдем заедно. Някои започнаха да изчисляват на колко точки сме от този или онзи. Винаги съм твърдял, че щастието е в нещо друго. Че в този живот освен шампионски титли има доста по-важни неща. В последния ни мач това се видя много ясно.

С какво се различава ролята на Стойчо Младенов в ЦСКА спрямо неговите предишни престои?

- Може би това е най-трудният, най-болезненият, най-вътрешният му период в ЦСКА. Знам донякъде какво му коства всичко. Знам какво изтърпя. Знам движението на мишките и плъховете около него. Предполагам какво му предстои. Или казано по друг начин - това е неговият философски период.

Кои са положителните и негативните черти в управлението на новите собственици на клуба?

- Не разбирам от управление, финанси и подобни работи и ще звуча смешен да давам експертно мнение. Много ми се иска да вярвам, че този път ще бъдем щастливи години наред. Че няма да се сринем. Единствено знам, че в момента всичко е много, много трудно. Че вървим по тънък лед. Че много хора само гледат сеир. Но точно това трябва ни събере. Да сме заедно. Знам, че звучи шаблонно и сладникаво, но е така.

Съжалявате ли, че Христо Стоичков не продължи да работи в ЦСКА?

- Мисля, че сърцето му е в града на Антони Гауди. Или поне така съм чувал. И нека всеки бъде там, където е сърцето му. Така е най-честно и справедливо.

Какви са очакванията ви за публичната продажба на акции и вие самият бихте ли си закупили от книжата?

- Обадиха ми се хора уж от ЦСКА, които ме попитаха дали ще имат полза за тях от закупуването на акции. Стана ми гадно. Исках да повърна. И си дадох сметка, че времето ни направи такива. Жалки… Тръгнали да печелят от ЦСКА. Това може да ме убие... И пак ще кажа – много, много жалки. Аз приемам тези акции като някакво спасение, като глътка чист въздух, като жест. Нищо не разбирам от финанси, но бих си купил. Бих искал и да подаря на няколко човека, които нямат никакви възможности, но четирите букви са дълбоко в сърцето им.

Как оценявате работата на сдружението “ ЦСКА Завинаги” и как виждате отношенията между него и клуба?

- „ ЦСКА завинаги” е нещо много хубаво. Членувам в него, защото приемам идеите му, които са над спортни, над футболни, над ежедневни. И лично на мен това ми харесва. В това сдружение има заложено бъдеще или поне на мен така ми се иска. Мисля, че тепърва може да се говори за взаимоотношения между „ ЦСКА завинаги” и клуба.

Как си обяснявате абсолютния срив на Левски навръх 100-годишнината им?

- Животът е виенско колело - нагоре, надолу. Имам толкова много приятели от този отбор и знам, че в тях има някаква обида от това, което се случва. А иначе аз съм един от последните хора, които биха тръгнали да анализират Левски. Мисля, че това не е етично.

Къде очаквате да завърши ЦСКА сезона и кой е вашият фаворит за шампион?

- Който иска да става шампион. Искам ми се, когато отивам на „Армията”, да съм щастлив. И когато си тръгвам - пак така. Всичко друго е статистика. А това е науката за сухари, аз не съм от тях.