Клубната страница на ЦСКА продължава да представя талантите от школата си. Днес тя ни среща с момчето, което миналата седмица отбеляза първия си гол за мъжкия отбор на червените. 17-годишният Иван Ангушев оформи крайното 3:0 в контролата с Академик Свищов. Той записа 10 минути игра и в приятелската среща с Ботев Враца, спечелена с 3:2.

Иван пристигна през лятото на 2013 година в школата на ЦСКА от Септември. Тренира под ръководството на Христо Марашлиев в отбора на ЦСКА’97. Мечтите му са много големи и стигат далеч извън пределите на България. 

Иване, как премина в ЦСКА?

Христо Марашлиев е треньорът, който ме хареса и ме взе в отбора си. Аз играех в Септември. Имахме мач с ЦСКА и предполагам, че тогава са ме забелязали. Наблюдавали са и други мои мачове. Г-н Марашлиев ми се обади да се видим и да поговорим. Когато разбрах, че става въпрос за ЦСКА, веднага реших да приема предложението. Христо Марашлиев ми каза още в началото, че ако искам да бъда титуляр, трябва да се преборя за мястото си на терена.

Какво мислиш за отбора на ЦСКА’97?

Ние сме много голям колектив. Винаги има шеги в отбора. Опитваме се да играем приятен, атакуващ футбол. Нашата цел е възможно най-бързо да стигнем до противниковата врата.

Как стана нападател?

В началото не играех нападател. Никога не съм бил алчен за гол, какъвто казват, че един нападател трябва да бъде. Моята цел винаги е била да подам и някой друг от моя отбор да вкара. Но постепенно се научих да вкарвам голове. Когато дойдох в ЦСКА, идеята на треньора бе да ме използва на поста централен нападател.

В момента сте на шесто място в елитната юношеска група до 17 години. Толкова голяма ли е разликата между ЦСКА и останалите школи, които разполагат с много по-добри бази?

Според мен ние сме една от водещите школи. Голямо влияние върху нашето представяне имаше и това, че през първия полусезон тренирахме на малки игрища из София. Не сме имали голям терен, на който да тренираме като истински отбор.  Въпреки това показахме много добра игра за условията, които имахме. В няколко мача нямахме и късмет. Обещавам през втория полусезон да сме по-нагоре в класирането.

Когато прие предложението на ЦСКА, не се ли притесняваше от лошите условия или по-скоро от липсата на такива?

Не ме притесняваше, защото знам, че ЦСКА е най-успешният български клуб. Каквото и да става, каквито и проблеми да има, било то финансови или от спортно-техническата част, винаги ще има ЦСКА.

Какви са впечатленията ти от школата на ЦСКА?

Тук се работи много добре. Виждам колко много се влагат играчите. Виждам с каква страст треньорите предават знанията си на бъдещите футболисти и става голяма конкуренция. Този, който иска да играе в първия отбор, трябва постоянно да се раздава. Според мен, в ЦСКА се работи много правилно. Трябва да продължаваме по същия начин и да не се заблуждаваме, че сме направили нещо, преди да сме го свършили.

Как се чувстваш на „Българска армия”? През последните близо два месеца тук, на новия терен, кипи живот.

Чувствам се у дома си. Не е като да тренираш из цяла София. Да ти се обади треньорът и да ти каже днес ще тренираме там, утре другаде. Тук е Армията. Идваш тук, поглеждаш стадиона и си казваш - един ден и аз ще играя тук - и продължаваш да се влагаш в тренировката.

Очакваше ли толкова скоро, след като дойде в ЦСКА, да бъдеш повикан за контрола на мъжкия отбор?

Абсолютно не. Това беше като сбъдната мечта - да играя за мъжкия отбор на ЦСКА. Наистина, изобщо не съм очаквал толкова бързо да се случат нещата.

Какво изпита преди срещата с Академик?

Притеснение нямаше. По-скоро беше прилив на адреналин, защото все пак дебютирам за най-успешния български отбор. Но като стъпих на терена, всичко се подреди. Иван Стоянов беше до мен, другите съотборници ме успокоиха, треньорите Анатоли Нанков и Стойчо Младенов ми обясниха какво искат от мен, дадоха ми кураж.

Ти отбеляза третия гол в мача със Свищов. Как се разви ситуацията през твоя поглед?

Аз влязох с голямо желание да се раздам и да покажа на какво съм способен. Два пъти, когато топката беше в един от нашите централни защитници, той видя, че тръгвам зад защитата. Подаде ми много хубав и прецизен пас и за мен остана най-лесното – да я чукна  под ръцете на вратаря.

Много медии съобщиха името на твоя съотборник в ЦСКА’97 Михаил Шилдаров за автор на третия гол срещу Академик. Това ядоса ли те? Откъде стана объркването?

Това не беше проблем, Важното беше, че вкарах гол. Да, стана ми странно, защото като казах на мама и тати, че съм отбелязал, те не ми повярваха и казаха: „Ти ни лъжеш, тук пише друго име”. Наистина по-късно го поправиха на някои места.

Аз получих екип с номер 8 за контролата. Но нашият капитан Кристиян (б.а. капитанът на ЦСКА’97 Кристиян Пешов), който също беше повикан за контролата, играе винаги с този номер. Реших, че няма да е честно спрямо него аз да играя с номер 8. Затова дадох на Кристиян осми номер, а той ми върна 29-и. В същото време още едно момче имаше 29-и. Аз в първия момент си казах, че ние може и да не играем, няма как да ни объркат. И в следващия момент наистина стана объркване, но това не е нещо сериозно.

Обръща ли ЦСКА достатъчно внимание на своите юноши?

Аз мисля, че в ЦСКА тепърва ще се набляга на юношите. В контролата аз видях момчета, които са една, две години по-големи от мен и играят в първия отбор. Виждам, че ЦСКА не прави големи трансфери. Мартин Петров е тук да помага на по-младите футболисти, да помага на академията, да предава опита си. Тодор Янчев също помага на младите като Ивайло Чочев. Юлиян Илиянов и Петър Витанов са много добри млади талантливи футболисти. Според мен ЦСКА тепърва ще показва и ще изкарва юноши, както е било преди време.

Таиш ли надежда, че отново ще получиш шанс за изява в първия отбор?

О, да. Аз се влагам максимално в тренировките, правя колкото мога повече неща извън тренировките. Много е важно, както как тренираш, така и как почиваш. Важно е и образованието - да натоварваш и друга част от тялото си – не само физически. Да съчетаваш нещата. Наистина се надявам да ни повикат отново. И да продължавам да се представям така.

Къде учиш?

Аз уча в Италианския лицей  в Горна баня. За мен това е едно от най-добрите училища.

Аз нямам никакви проблеми да идвам на тренировки и нямам проблеми с образованието, защото не изоставам. Естествено, налага ми се понякога да отсъствам, но учителите разбират това. Въпросът е, че не трябва да се прекалява.

Кой е любимият ти отбор?

Моят любим отбор е Арсенал. Аз съм фен на Арсенал от 2006 година, когато отборът загуби финала в Шампионската лига от Барселона. И е много интересно е, че аз не съм виждал Арсенал да печели Купа, но това за мен не е проблем и продължавам да подкрепям тима.

По принцип не гледам много български футбол. Разбира се, ЦСКА е най-успешният български клуб. Невероятно е как при финансовите проблеми, които има в Клуба, отборът е сред най-добрите, показва добра игра и получава страхотна подкрепа от феновете.

Кои са твои идоли?

Бербатов и Тиери Анри.

Какво искаш да постигнеш във футбола?

Вече казах, че искам да играя в мъжкия отбор на ЦСКА. Мечтата ми е един ден да играя в Арсенал. Да стана голмайстор на Арсенал, по-велик от Анри, и да играя за националния отбор на България.

Анализ на специалиста

Христо Марашлиев, треньор на ЦСКА’97:

„Забелязах Иван по време на един мач със Септември. Той игра много силно срещу нас. Задържаше топката, създаваше ситуации. Решихме да го привлечем с идеята да го използваме като централен нападател с оглед физическите му данни и добрата техника. Трябваше му известен период за адаптация в отбора. В края на есенния полусезон в 4 последователни мача вкара 5 гола и защити мястото си в тима. Трябва да работи повече върху играта си с ляв крак и да не прекалява с индивидуални действия”.

Вижте гола на Ангушев срещу Академик.