Владо Манчев: Имаме невероятно талантливи деца

13:16
Владо Манчев: Имаме невероятно талантливи деца
От лятото на 2013 година в школата на ЦСКА работи Владимир Манчев. Той е треньор на една от подготвителните групи в ДЮШ на Клуба – деца, родени през 2003 година.
В интервю за cska.bg бившият централен нападател направи равносметка на своята футболна кариера, разказа интересни подробности за престоя си във Франция и Испания и разкри как е бил принуден да си тръгне от любимия отбор през 2010 година. Трудностите в школата не го притесняват, а го мотивират. Той говори с любов за своя отбор, а ние му пожелаваме успех в новата професия.


- Владо, преди половин година прие ново предизвикателство и започна работа в ДЮШ на ЦСКА. Как се чувстваш в новата професия на треньор?

- Чувствам се много добре. Това ми беше идеята, когато записах треньорските курсове. Имам "Б" лиценз и мога да бъда треньор на деца и аматьори. Моята идея беше да тренирам деца и се надявах да започна в школата на ЦСКА. Докато хората от "Титан" бяха собственици, нямаше как да се получи, това ми беше напълно ясно. Добре стана, че те напуснаха Клуба. Когато дойде новото ръководство, разговарях със Стойчо Младенов и ми предложиха да започна работа.

- Защо нямаше как да стане при "Титан"?

- Защото нямаше комуникация с тези хора. Заради тях аз напуснах ЦСКА. Не бих искал да работя с тях. Преди три години при поредните промени в школата единият от собствениците тогава каза, че няма нужда да плаща на треньорите в ДЮШ, защото работели само два часа. Не ме учудва това изказване. Аз си имам мнение за тези хора. Те загубиха моето уважение. В началото ги уважавах, защото поеха Клуба в труден момент и даваха средства. Впоследствие обаче видях, че начинът, по който разсъждават, е далеч от това, което трябва да има един президент на ЦСКА и собственик на футболен клуб.

- Каза, че си напуснал ЦСКА заради "Титан" през 2010. Какво стана тогава?

- Аз реално ги разбирах, защото моята контузия се проточи доста и така те трябваше да плащат на футболист, който не играе. Това, което ме разочарова, беше тяхното отношение. Защото те не дойдоха да ми кажат лично. Аз в никакъв случай не съм искал да съм в тежест на ЦСКА. Започнаха намеци във вестниците, че ще бъда освободен. Един ден ми се обадиха – идвай да приключваме. След което аз нямаше какво да направя. Трябваше да ми се платят една, две заплати, които ми дължаха. Те и това не направиха. Така аз не можех да отида в друг отбор. Останах да тренирам в ЦСКА. Когато се случиха проблемите с Андоне и той напусна, можеха да ме използват, но не ми дадоха възможност. Бях готов да си намаля заплатата и дори да играя без пари. Но те не пожелаха. Беше ми обидно, не мисля, че съм заслужил подобно отношение, дадох си здравето за този Клуб. Опитах се да направя всичко, което зависеше от мен. Няколко пъти ходих до Барселона на собствени разноски, за да мога да се възстановя по-бързо. Явно беше необходимо време да преминат болките и отоците в коляното. След това, ако ми бяха дали възможност, мисля, че можех да помогна.

- Ти си поредният, който си тръгна обиден от предишното ръководство.

Много хора си тръгнаха тогава. И Данчо Тодоров, и Кирил Котев бяха освободени заедно с мен. Хора, които са дали много  на Клуба. Да не говорим за начина, по който се отнесоха със Стойчо Младенов, с Любо Пенев, с всички, които са дали толкова много на Клуба. Те изобщо не зачитаха приноса на тези хора за името на ЦСКА. Това е, което не харесвам в тях. 

- Ти започна работа в школата на ЦСКА в много труден момент. Бъдещето на Клуба беше неясно. Не се ли притесняваше?

- Аз искам да раста в професията. Не ме е притеснявало нищо. Наистина през есента условията бяха много по-трудни, отколкото в момента. Много трудно можехме да организираме тренировъчния процес, защото нямахме терени. Отборите в цялата школа и подготвителните групи тренирахме на един терен и половина. Липсваха топки, пособия. Тези неща ни бяха осигурени. Сега, благодарение на Стойне Манолов, ние тренираме при много добри условия на "Царско село". Децата са на топло. На закрито. От тази гледна точка няма проблеми. Естествено, че финансовите проблеми в Клуба съществуват и всички ги знаем, затова няма смисъл да ги дъвчем. Аз съм бил наясно с това, когато съм приел да работя тук.

- Как се работи в школата?

- Трудно се работи, когато липсват всички условия, но трудностите мотивират хората. Смятам, че засега всички от треньорския щаб и персонала на школата показват доста висок морал. Хората разбират, че има трудности, не им е лесно. Всички имаме семейства, но проявяваме разбиране. Трудно е да мотивираш футболистите, които искаш да привлечеш. Тук условията се подобряват, но има още какво да се желае. Други отбори  притежават по-добри условия от нас, които може да предложат на децата. Но пък явно името ЦСКА си тежи. Има деца, които предпочитат, и слава Богу, да изберат нашия Клуб. А и смятам, че в бъдеще ще се увеличават, защото е ясно, че условията ще се подобряват. Говоря най-вече за терените. Надявам се в бъдеще да имаме по-голяма възможност да привличаме и деца от провинцията. Това са основните неща, за които трябва да се мисли.

- Методи Деянов сподели преди време пред cska.bg, че му е било много трудно в началото преминаването от футболист в треньор. И при теб ли е така?

Децата ме разтоварват. В началото ми беше малко трудно, те все още са много малки и не са свикнали с някои неща и изисквания, които имам. Учим ги на дисциплина. Те трябва да знаят какво представлява ЦСКА. Това е Клуб, в който винаги се е държало страшно много на дисциплината. Трябва да знаят, че ЦСКА е армейски Клуб, в който са играли велики футболисти. Да знаят, че е не само гордост, но и голяма чест и привилегия да бъдат футболисти на ЦСКА. Да разберат какво значи емблемата на ЦСКА. Как трябва да се държат не само на терена, а и извън него. Да бъдат пример за подражание. 

- В момента водиш ЦСКА’03. Разкажи повече за отбора.

- В момента тренирам 20 деца. Бих казал, че отборът ни е доста добър. Има много висок потенциал. Има невероятно талантливи деца. Изненадан съм много приятно. Успяхме да привлечем още 4-5 деца, които имат сериозни качества. Имат необходимата амбиция, имат необходимия хъс, обичат футбола, което е най-важното. Интересуват се, знаят може би повече от мен имената на футболисти в различни първенства, което е много важно, защото децата са запалени. С голямо желание идват на тренировките. Искам да благодаря и на родителите, защото и на тях им коства много усилия да ги водят на тренировки, да ги взимат. Децата са още твърде малки, ходят на училище. Държим страшно много на училището. Дете, което не се представя добре в училище, ще си има проблеми с мен и те го знаят много добре. Тренират много добре, и освен че са много добри футболисти, са и отлични ученици.

- Ще те върна назад в годините. Правиш ли равносметка на футболната си кариера? За какво съжаляваш?

Има неща в кариерата, за които съжаляваш. Но в крайна сметка аз съм наясно, че вече не съм футболист. И сега ще се стремя това, което аз не съм успял да постигна, да го постигнат моите футболисти. Това, че не станах шампион с ЦСКА, много ми тежи, защото не е честно - 5 години бях в Клуба. Играх в ЦСКА в доста трудни моменти. Не смятам, че не съм дал всичко от себе си. Напротив. Смятам, че съм оставил някаква следа в този Клуб, но ми тежи, че не станах шампион. Ще се опитам да предам тази амбиция, която имам на моите футболисти. Да могат те да изпитат тази тръпка. Надявам се и аз да я изпитам като треньор.

- Спомняш ли си как се стигна до трансфера ти в ЦСКА?

- Разбира се. Аз дойдох като юноша. Альоша Димитров ме привлече през 1995 година. Тогава бяха създадени за първи път дублиращи групи, но се задържаха само една година. Не записах мач за първия отбор в шампионата, имах само мачове за Купата. След това решиха да ме преотстъпят. Първо в Спартак Плевен, след това в Габрово. От ЦСКА решиха да не ми предлагат професионален договор. Тогава още имаше казарма. След като се уволних, се прибрах в Хебър. Там играх една година, след което Димитър Пенев ме върна в ЦСКА.

- Сезон 2001/2002 ли е най-силният ти в ЦСКА? Тогава стана голмайстор на "А" група, след което замина за Франция.

- Със сигурност това беше най-добрият ми сезон. Тогава отбелязах 30 гола във всички турнири. Имахме запомнящи се мачове с Шахтьор, с Милан. Трябваше ми известно време да се утвърдя в състава като реализатор. Докато Бербатов беше в отбора и оползотворяваше повечето голови положения, аз играех, но на фланга. След неговото заминаване започнаха да разчитат повече на мен и това ми даде повече импулс. Като футболист аз винаги съм изисквал много от себе си и когато са разчитали на мен, съм давал всичко от себе си. След като се върнах от Испания, нещата тръгнаха много добре до контузията, която получих на мача в Мездра (б.а. Локомотив Мз – ЦСКА 2:2). Две години беше ходене по мъките, докато се възстановя, но не успях да се възстановя напълно.

- Спомена мачовете в Европа. Как се стигна до толкова категоричен успех в мача с Шахтьор?

- Това са едни от последните славни победи на ЦСКА. Може да причислим и победата над Ливърпул като гост, но там нямаше отстраняване. Елиминирането на Леверкузен беше запомнящ се двубой. Но за мача с Шахтьор никой не очакваше от нас такъв резултат. Бяхме една сплав от млади футболисти плюс завърналите се тогава в отбора Данчо Лечков и Любо Пенев. Много хора ги критикуваха. Имаше много негативни настроения преди мача около отбора. Шахтьор не беше този отбор, който е в момента, но беше много силен състав с огромен бюджет. Аз от време на време връщам лентата назад и гледам този мач. Играта, която показахме тогава, беше на много високо ниво. Добрият резултат ни помогна, защото във втория мач в Донецк те просто ни смачкаха. Ако не бяхме взели такава преднина, щяха да ни отстранят.

- Как се чувствахте вие, футболистите, пред тази публика? ЦСКА тогава все още играеше европейските си мачове на "Армията" и стадионът се пълнеше.

- Аз си спомням преди мача какво беше – нещо страшно. Още бяхме в съблекалнята и чувахме как феновете пеят по трибуните. На мача също ги чуваш, но си концентриран в играта. Най-силно е усещането, когато излезеш на терена и стадионът изригне. Атмосферата беше страхотна. С Милан стадионът беше пълен, но след 0:2 в първия мач беше ясно, че нямаме шансове. Въпреки това направихме добър мач.

- През лятото на 2002 подписа договор с Лил. Всички казват, че в чужбина началото е най-трудно.

- Беше ми много трудно първите два месеца, което е съвсем нормално. Аз отидох като голмайстор на българското първенство и имаше високи очаквания към мен. Трябваше ми период на адаптация. Не знаех езика и не разбирах нищо. Те говореха спокойно английски, но не обичаха да си говорят с мен на английски. Това от една страна ми помогна по-бързо да се адаптирам, по-бързо да науча езика. Като видяха, че ми е трудно, от клуба наеха учител за мен и за още двама чужденци в отбора. След около месец започнахме да разбираме основните неща. Но за първи път излизаш в чужбина и се сблъскваш със съвсем различна обстановка. Самият футбол във Франция е много директен, много бърз. В първите няколко мача топката хвърчеше покрай мен, при положение че аз не съм бавен футболист. Футболът, който се играе там, е много бърз. Много бързо се случват нещата в сравнение с този ритъм, който имаш от българското първенство. В началото си малко шокиран. Нямах шанс в първите мачове, макар че залагаха на мен. Благодарен съм на треньора, който продължаваше да разчита на мен. След мача с ПСЖ, който спечелихме с 2:1 и аз вкарах два гола, нещата започнаха да си идват на мястото. Мисля, че и публиката ме хареса. Все още пазя добри спомени от Лил, хората ме помнят.

- Съжаляваш ли, че не остана по-дълго в Лил или трансферът в Леванте бе правилно решение?

Нямаше как да откажа. Мечтата ми беше да играя в Италия или Испания. Повече в Испания. От Лил не се опитаха да ме спрат, явно офертата ги удовлетворяваше. Беше втората година от 4-годишния ми договор. Тогава Лил не беше толкова добре финансово, колкото е сега. Сега се плащат много по-големи заплати. Но пък от друга гледна точка след това отборът влезе в Шампионска лига. Явно, че нямам късмет. Отидох в Испания, но не съжалявам. Там футболът е на много по-високо ниво от Франция. Благодарен съм за това, което научих в Испания за тези 4 години. Културата и манталитетът на футбола в Испания е на пиедестал. Във Франция също обичат играта, но в Испания футболът е страст. Аз започнах добре в Леванте. След първите кръгове бях голмайстор на първенството. Имаше доста сериозен интерес към мен. Имаше преговори с ръководството за продължаване на договора още на третия месец. След това отборът започна да буксува, което донякъде бе нормално. Леванте от години не беше играл в Примера. Липсваше ни опит. И въпреки всичко отборът беше на доста добро ниво. Бернд Шустер беше треньор и играехме добър футбол. Имахме и тежка програма. Водехме 10 точки на Майорка, но в последните кръгове не успяхме да спечелим нищо и изпаднахме с една точка, след което аз имах желание да напусна. Имах различия с ръководството, но останах в клуба. Нещата обаче не бяха същите. Загуби се доверието между мен и ръководството. Все пак помогнах на отбора да се върне в Примера. Но след това се случиха неприятни неща. Трябваше да ги дам на съд. В Испания могат да бъдат картотекирани 25 човека, а само аз не получих картотека. Искаха да ме продадат, но искаха нереални пари за мен, които нямаше как да получат, тъй като всички отбори знаеха, че Леванте няма нужда от мен, а претендира за голяма трансферна сума. Аз ги предупредих, че ако не играя, ще заведа дело. И така 4 месеца не играх. Само тренирах, докато казусът се разреши в съда и стана свободен агент. Това е най-неприятният  момент за мен в Испания. След това отидох във Валядолид. Това може би беше най-силният ми период в Испания, въпреки че отборът беше във Втора дивизия. 8 кръга преди края успяхме да се класираме за Примера. Тимът играеше много добър футбол, аз се чувствах много добре. Вкарах 8 гола за един полусезон. До днес не знам защо не ми предложиха нов договор. Всички бяха много учудени. Отидох в Селта, където нещата не се получиха. Върнах се във Валядолид и после отново в ЦСКА.

- Ще използваш ли контактите си в чужбина, за да организираш лагер или турнир на ЦСКА’03?

- Това е най-малкият проблем. Контактите ги имам, желанието също. Проблемът е чисто икономически. Не можем да си го позволим на този етап. Трябва да намерим спонсор. Не искам да притеснявам родителите, защото те също са доста затруднени. Всяко едно пътуване в чужбина е свързано с по-големи разходи. На този етап не можем да организираме подобно нещо. Надяваме се след една, две години да можем самите ние като Клуб финансово да си позволим да пътуваме в чужбина.

- В първия отбор вече има доста юноши на Клуба. Какво е мнението ти за тях?


- Нямам наблюдение върху тези юноши, които са в първия отбор. Не искам да влизам в повече подробности, тъй като не съм имал възможност да наблюдавам мачове на старшата възраст, защото през есента тренирахме и играехме на различни места. Надявам се като започнем да тренираме на едно и също място да гледам повече мачове на всички отбори. Имам поглед върху останалите подготвителни групи. Тези юноши, след като са привлечени в първия отбор, имат качества. Лошото е, че те дълго време са тренирали при, меко казано, неблагоприятни, отблъскващи условия и това неминуемо се отразява на тяхната подготовка. Надявам се сега, след като вече са в първия отбор и тренират при по-добри условия, да могат да развият и да покажат своите качества. Ако някой футболист, без значение в каква възраст е, покаже качества, няма треньор, който да се откаже от него.

- Много често анализираш футболни срещи. Би ли станал футболен коментатор?

- На мен ми доставя удоволствие. По този начин се опитвам да вникна по-задълбочено в даден мач, защото, когато го гледаш вкъщи, е по-различно. Когато трябва да анализираш, трябва да си по-концентриран и виждаш неща, които иначе не би забелязал. Но нямам намерения да правя кариера на футболен коментатор. Това е само допълнение към нещата, с които се занимавам. Реално имам амбиции в треньорската професия.

Булевард

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация