Наставниът на ЦСКА Стойчо Младенов даде обширно интервю за вестник "Труд":

Коя есен беше по-трудна - през 2012-а или 2013 година?

- Градирахме годините по трудност. Тази е най-трудната, но и най-щастлива­та. Защото мисията завърши с успех - спасихме ЦСКА от изчезване. Клубът беше в кома, а благодарение на Александър Томов и Александър Тодоров и хората около тях оцелях­ме. Проблемите извират от всеки ъгъл. Така ще е и занапред, но вече имаме основа да вярваме, че ситуацията от това лято няма да се повтори.

- Какво постигнахте и какво не успяхте?

- От спортно-техническа гледна точка стабили­зирахме отбора. Първо като игра, не толкова като резултати. И това ще стане. В ЦСКА винаги сме били максималисти - футболисти, треньори, фенове. Съответно искаме победа във всеки мач. Тази година не е като много други. Затова я наричаме оздравителна. Принудени бяхме да действаме при­бързано със селекцията и на някои места сбърках­ме. Не постигнахме максималното нито при привличането на новите, нито в резултатите. Но ще припомня един факт - с изиграването на първия полусезон, на първите 13 мача, бяхме на две точки от Лудогорец. И това стана въпреки липсата на подготовка и обиграване. Стана благодарение на хора, които толкова много обичат ЦСКА, като Тодор Янчев, Валентин Илиев, Емил Гъргоров и Мартин Петров. Върнаха се от любов към отбора и заслу­жават единствено поклон.

- Какви са реалните цели на ЦСКА?

- Нямам право да говоря за цели и не гледам в класирането. За ЦСКА има много по-важни неща в момента отколкото резултата от един мач. Не ме разбирайте погрешно - не подценявам двубоите. Правим всичко възможно да играем по-добре и да побеждаваме. На първо място обаче остава оцеля­ването. Най-важният играч в този „мач", който не е 90 минути, а месеци наред, са феновете. От първия до последния ден са до нас във всеки момент. Без значение добър или лош. Когато е най-трудно, се вижда кой е най-верен. И точно в този сезон ЦСКА е с най-голямата посещаемост. Това показва преда­ност, вяра, любов. Не освиркваше отбора в нито един миг. И картината най-добре илюстрира плака­тът на мача срещу Левски, когато спечелихме с 3:0 - „Нашата любов е вечна, винаги ще има ЦСКА". Тази победа е много по-голяма от всяка друга. Оцеляването е много по-голяма победа от въпросното 3:0. Каузата е присърце на всеки „червен" фен. ЦСКА трябва да се стабилизира не само спортно-технически, за да бъде отново гранд. За да имаме право да носим това определение, трябва да имаме база, школа и стадион.

- Преизпълни ли очакванията ЦСКА с оглед ситуацията от лятото?

- Точно така е. Когато футболният човек просле­ди хронологията на събитията, няма как да не го признае. ЦСКА беше надигран на терена един­ствено от Лудогорец в двата мача. Въпреки начи­на на селекция и липсата на време ние доминирах­ме срещу отбори, които са градени с години наред. Имат стадиони, бази, финанси. ЦСКА е единстве­ният клуб, който може да постигне подобно нещо в такава ситуация. При нас се градят характери на победители, а те искат едно - победа на всяка цена.

- Класирането в „А" група резонно ли е?

- Ако махнем задкулисните игри, щеше да е съ­всем различно.

- Обвиняват ви, че често се оплаквате след мачове. Така ли е?

- Въобще не ме интересува какво говорят. Важ­ното е, че ЦСКА съществува и това дразни много хора. Дразни ги, че сме фактор, а не ни брояха да се борим за каквото и да е. В последните пет години се правеше всичко възможно името ЦСКА да бъде обезличено. След ужаса, през който минахме, очаквах друго отношение към нас. Особено от хора, които се пишат, че са цесекари. Вместо разбиране, нас ни оплюват. Имам чувството, че хора, които твърдят, че обичат ЦСКА, искат да се катурнем. Съжаляват, че не загинахме. Настрой­ват обществеността срещу нас все едно сме пре­стъпници. В какво ли не ме обвиниха? Бил съм се оправдавал. Мразят ме, защото казвам всичко в очите. Жалко е за хора, с които работим във футбо­ла. На едно поле сме и трябва да го изправим на крака.

- Съдиите ли са големият проблем?

- Те са най-малкият. Хора са и бъркат. Пробле­мите са на всички, които работим във футбола -ръководители, собственици, комисии. Наричайте ме ревльо, но в абсолютно всеки мач реферите свиреха против ЦСКА. Срещу „Любимец" извади­ха жълт картон на Антон Карачанаков. Четири дни по-късно абсолютно същите ситуации на играчи на „Левски" се подминаваха. А това е съвсем дребно нещо. Да не говорим за дузпите. Една-единствена получи ЦСКА. А освен това сме от отборите с най-много картони. С изключение на двубоите с .Лудогорец" ние бяхме тимът, който атакуваше, играеше повече с топката. Но ЦСКА излиза най-грубият отбор.

- Обвиняват ви, че не давате шанс на юноши. Къде щеше да е ЦСКА сега, ако бяхте пускали само момчета от школата?

- Само Господ знае. На всички тези плачльовци, които вият по мой адрес, ще им припомня само няколко имена - Герасим Заков, Борислав Караматев, Иван Павлов, Румен Трифонов, Ангел Йошев, Павел Виданов, Александър Тонев, Ивайло Чочев, Григор Долапчиев, Петър Витанов и много други, които няма смисъл да изреждам. Да видят колко юноши съм лансирал в „А” група и да си затворят устата. При всеки мой престой съм дал шанс на млади играчи. Но аз няма да позволя нашите деца да бъдат убити от свръхочаквания. Те работят до­бре, въпреки че школата на ЦСКА няма къде да тренира. А в други клубове условията са отлични от години и е нормално да има повече плодове.

- Да продължим с атаките срещу вас. Каква е ролята на сина ви Стойчо в треньорския щаб?

- Каквато е на Анатоли Нанков и на Илиян Васи­лев. Той е част от моя екип. Има нужните знания и квалификация. Не съм глупак, за да взема човек, който да ми пречи. Не правя разлика между Иван, Петкан или моя син.

- На коледното парти на ЦСКА вече официал­но стана ясно, че стадион „Българска армия" ще е на клуба.

- В момента се прави това, което трябваше да стане преди 25 години. Откакто съм треньор, виж­дах как правителствата помагат на всички, но не и на ЦСКА. Най-после държавата показа загриже­ност към най-бляскавия символ на българския фут­бол. Вече ще имаме възможност да подобрим условията за първия отбор и школата. Богати хора ще инвестират, знаейки в какво си влагат парите. Досега само ни притискаха да плащаме. Беше директива! Колкото и тази дума да дразни враговете ни.

- Вие сте мостът между ръководството на ЦСКА и сдружението „ ЦСКА завинаги". Има ли разбирателство по тази ос?

- И двете страни обичат безкрайно много ЦСКА. Затова работят денонощно за спасението на клу­ба. Господин Александър Чакмаков, господин Стойне Манолов и господин Стефан Войнов заслу­жават само огромно уважение. Затова се обръщам към тях с „господин". Заедно можем да се справим.

- „Червената" футболна общественост иска да види ЦСКА отново като шампион. Кога смя­тате това за реална цел?

- Не само шампион! Искаме да сме успешни и в Европа. Сега имаме друг приоритет - стабилизира­нето на клуба. Успеем ли бързо да го постигнем, ще дойде и титлата. Обявихме годината за оздрави­телна и ако през пролетта се подготвим за летния трансферен прозорец, още през 2015 година ЦСКА ще се бори за титлата.

- Има ли финансова възможност за добра селекция и към какви футболисти ще се ориен­тирате?

- Нямаме възможност да купуваме. Ориентирани сме към свободни агенти, което е трудно.

- Възможно ли е ЦСКА да върви нагоре без основен спонсор и човек със сериозни финан­сови възможности зад гърба?

- Ако акционерното дружество започне да функ­ционира с пълна прозрачност и всички управляват, може да се справим и без едноличен богат собстве­ник. Не стане ли тази идея, ще е необходим такъв.

- Акционер ли сте?

- Да, но нищо повече не мога да кажа. И по този въпрос имаше много спекулации. Когато листът с акционерите излезе, ще видите кой колко прите­жава.