Иван Славков редува периоди на мълчание с излизане на светло. Откакто се оттегли от публичния живот, Батето наблюдава процесите, но рядко ги коментира. "Не искам да изглеждам реваншист", обяснява той своя избор. Въпреки това, всеки път, когато реши да говори, бившият шеф на БОК и БФС казва интересни неща в интервю за "ТВ2", публикувано в "7 дни спорт".

- Спомняте ли си момента, в който Борислав Михайлов спечели изборите за президент на БФС. Как се почувствахте тогава?

- Как се почувствах - не знам защо никой не го каза, но аз се явих на тези избори просто така - да видя хората за последен път. Далече преди това бях наказан от МОК и не можех да се занимавам с никакъв олимпийски спорт. Това го казах 10 пъти, но вие, журналистите, си го пуснахте покрай ушите.

- По-добър ли сте от него като президент?

- Аз съм по-добър даже и от тебе. Не по-красив, не по-желан. Е, как да не съм по-добър?

- А забележки към Боби имате ли?

- Не. Познавам го момчето, работили сме 5-6 години заедно. Ако съм имал забележки, нямаше да го поканя в ръководството на футболния съюз. Така че бъдещето е пред него.

- Какво трябва да промени Борислав Михайлов, за да започнат да се оправят нещата?

- За спорт, за футбол, за олимпизъм в България не говоря изобщо. Общофилософски теми може да разискваме, но конкретни - не, първо защото нямам право и второ, защото може да излезе като някакъв дребен реваншизъм или завист и злоба, които не са ми присъщи. Затова не бива да се говори, само да се наблюдава. Както е казано в теорията на журналистиката, фактите трябва да се показват, а не да се размахват. Така че събирайте фактите и правете съответните изводи.

- Какви са вашите изводи?

- Аз не съм събрал още достатъчно факти. (Смее се)

- Е, кога?

- Ами, има време, аз съм още млад човек. Така че за изводи още е много рано. Изводите обикновено се обличат в доктрини, следва доктрина-план за действие и чак тогава правиш легионите на полето.

- Кой ще бъде шампион?

- То вече е решено кой ще бъде шампион.

- Заслужено ли е?

- Ами, защо да не е заслужено, след като най-разсипаният отбор от предишното първенство - ЦСКА, който беше пратен във "В" група и се върна в "А" завърши сезона с една точка разлика от първия. Какво мога да кажа за качеството на първенството? Всяко първенство си е първенство - играе се, тича се, има резултати, влиза в историята. Това е таванът в момента и за съжаление това е проблем не само на футбола, но и на спорта, и на цялото общество. Снощи пуснах финала на Шампионската лига, но докато не вкараха Бербатов, не го и гледах - гледах си един филм. Мен не ме интересува този мач, а едно лице. Какво ме интересуват мен Манчестър или Барселона? За мен е важно да имам някакъв контакт и съпричастност. У нас станаха звезди чалгаджиите. Кой спортист у нас е истинска звезда?

- Бербатов например.

- Той е, да, макар че нашият печат го оплюва повече. В Англия му правят една критика, тук всичко излиза на квадрат. Той, както Стоичков, който ми е много близък, да каже какво му е дала България. Сега Христо дори дава съвет каква да ни бъде републиката - президентска. Абе, Ицо, гледай си футбола бе, мойто момче. Там си наистина Стоичков. Скоро тази идентичност ще се изгуби. Аз ще изляза да викам, ако съм левскар, чорбар или от Марек или от който и да е български отбор, айде, наш\'те. Кои наш\'те - Мбо от Ангола, Нгоро-Нгоро от Мозамбик. Той не знае една дума на български. Какво може на мен да ми бръкне в сърцето и да възбуди патриотичния ми трепет? Нищо! Това е най-голямата опасност. Така че с наемници война не се печели, нито се повдига национално самочувствие чрез спорт. Съжалявам много за това нещо. И второ - професионализмът, който трябва да бъде много по-откровен, както и допингът. Вместо да се борим срещу допинга, аз съм го казвал - трябва да развием сериозна фармация, ние да сме една крачка пред другите, тях да ги ловят с нашия допинг от миналата година, не ние да им събираме от битпазара хапчетата които са изтеглени от пазара. Основното е, че се губи трепетът на това "Айде, българи, българи, юнаци". Представяте ли си на 10 малки негърчета да им викам "българи юнаци"? Аз ходя от време да разговарям със студентите от НСА и им казвам - няма го това, за което аз съм губил мач. Аз съм играл водна топка и съм плакал половин час след като сме загубили мач. Сега нашите футболисти, като загубят мач, дори не се къпят в съблекалнята, мета се на аудито и прас у дискотеката, щото го чака... Алисия примерно. Или Бони - тя ми е приятелка. Така че загуби се тоя трепет.