Нападателят на Левски Христо Йовов е един от най-опитните в състава на "сините". Крилото от Своге се върна през зимната пауза на стадион "Георги Аспарухов", след като игра малко повече от година в първенството на Кипър. Бижутера лекува близо месец контузия, но вече тренира наравно със съотборниците си. Вчера той се съгласи да говори пред "7 дни спорт".

- Христо, здрав ли сте вече?

- Да, травмата ми отшумя и се надявам, че ще мога да помогна на колегите си в последните два мача.

- Играхме малко в дербито с ЦСКА, тогава ли се възобнови контузията ви?

- Да. Още тогава не бях възстановен, просто последните 10 дни преди дербито не съм тренирал нормално. Изявихме желание с Гонзо и искахме да помогнем за добро или лошо, но явно е било за добро, щом Левски спечели. Лошото бе за нас, защото се контузихме и двамата.

- Тогава как се решихте да играете с Гонзо?

- Достатъчно добре се познаваме с него, за да сондираме мнение предварително. И двамата искахме да играем, и двамата имаме някакво влияние върху отбора, по-специално Гонзо. И беше ясно, че ако има и минимален шанс, ще играем и двамата.

- Твърди се, че сте казали на Кокала - искаме да играем, пускай ни!

- Това не се решава толкова просто. Ако така става, ще отидат много повече от 10 души с тези думи. В такава възраст сме, че може спокойно да се говори с треньора дали даден мач може да разчита на нас и е нормално да се проведе този разговор. Велев ни попита дали има шанс да играем и ние направихме всичко възможно, за да играем. Направихме го заради него и заради отбора, искахме да помогнем.

- Как се чувствахте на терена?

- Винаги е приятно да играеш в такива дербита, две мнения няма. Имаше публика, атмосфера. Надявам се да има публика по-стадионите, това е един празник за спорта.

- По-лесно ли се играе на пълен стадион?

- Естествено, това е един допълнителен стимул за всеки играч. Има закачки между агитките, самият мач става по-жизнен, динамичен.

- Реши ли Левски спечелването на титлата?

- Далеч съм от тази мисъл. Преди три кръга се надявахме да я спечелим, а сега едва ли не всички афишират, че сме шампиони. Има още два кръга, няма да бъде лесно. В България всеки може да победи всеки и се надявам да бием и в двата мача и да спечелим титлата.

- По-интересно ли е първенството сега?

- Със сигурност е по-интересно. До последния кръг не се знае кой ще е шампион. Три отбора се бореха за УЕФА през целия сезон. Има плюсове и минуси. Има много разочароващи неща. Като се почне от терени, съблекални, съоръжения. Дано се обърне внимание на това нещо. Това е в ущърб на футбола. Без значение дали е Левски, или ЦСКА. Всеки футболист може да покаже по-добри възможности на добри терени и условия за работа.

- Защо отпаднахте от Пирин за Купата на България?

- Никой не е застрахован от загуби. Левски имаше спад в играта в този период. Направихме 2-3 слаби мача, за щастие не се издънихме в първенството. Лошото е, че стана на полуфинал, а при нас има момчета, които не са играли финал за купата.

- Какво мислите за слуха, според който Левски бие Литекс, а после ляга на Пирин, за да стане Литекс носител на купата?

- Ще кажа само едно. Ако някой успее да уреди мач между Левски и Литекс, ще го призная за най-големият комбинатор. Или между Левски и ЦСКА, както се чуваше за предишните години. Това са безумия.

- Звучите уверено заради това, че бяхте 5 години в Ловеч ли?

- Не е само това причината. Литекс е изградил имидж на отбор, който иска да прави история. Какво да кажеш на футболисти с качества и претенции за отбор като Литекс. Да им кажеш да паднат ли? Нямам обяснение за тези твърдения. На този етап от първенството кой е сигурен за спечелването на каквото и да е.

- Един от тарторите сте в Левски, по-младите слушат ли ви?

- В Левски има момчета от България и чужбина, които са интелигентни, възпитани. Не става въпрос за тартори и тиранично отношение в съблекалнята. Те показват уважение към нас и това е достатъчно. През цялото време съм се опитвал да уважавам по-старите футболисти от мен. Може би вече съм друга генерация. Уважението е достатъчно, щом го показват в съблекалнята и на терена. Това е комплимент за мен.

- Не съжалявате ли, че се върнахте от Левски. В Кипър сте взимали много повече пари?

- Не, нито за момент. Имаше тежък период тук. Минал съм през всичко във футбола, по-скоро ми беше болно.

- Кога?

- При освиркванията от страна на публиката. Не мога да си го обясня. Всички сме в Левски и мислим за доброто на Левски. Не говоря конкретно за освиркванията към мен, а за отбора като цяло. Тръгнах с едно впечатление, върнах се и видях голяма промяна в хората. Това не беше случайно.

- Затова ли казахте, че сте готов да напуснете, ако някой гарантира, че Левски ще печели всеки мач минимум с 3:0?

- Естествено. Няма смисъл да се спират такива хора. Ако някой може да гарантира победа на Левски във всеки мач и знае кой е правилният състав, съм готов да си тръгна.

- Какво искахте да кажете при тези освирквания на публиката. Вкарахте гол с Черноморец, а после посочихте №10 на гърба си с името ви?

- Опитах се да им кажа, че аз мога да изпускам и мога да вкарвам. Че не бива да се забравя какви неща сме преживели заедно с публиката. И какво значи един мач и един пропуск. Не можех да повярвам, че това нещо се случва.

- Как влияят тези неща на съотборниците ви?

- Не е приятно на никого. Опитах се да ги предупредя, че не бива да се притесняват. Аз съм бил освиркван много, но има момчета, които се намират в такава възраст и положение, че за тях е важно да получат подкрепата на публиката. За да могат да пробият нагоре. В тази държава е трудно да се прави каквото и да е и трябва да се създава максимален комфорт на младите футболисти, защото чрез тях клубовете се издържат.

- Вярно ли е, че Люпко Петрович като треньор на Литекс ви е казвал: "Ицо, ако можеше да вкарваш това, което изпускаш, ще играеш в Реал (Мадрид)"?

- Може и да има такова нещо. Много неща са ми казвали, вероятно е така. След като го е казал, значи имам някакви качества.

- Нямате още 32 години. Замисляли ли сте се още колко ще играете?

- Като бях по-млад си мислех, че ще осъзная момента, когато сам ще спра. Като усетя, че нещата тръгват по нанадолнището, ще намеря сили сам да се откажа.

- Левски ли ще е последният ви български клуб?

- Надявам се, поне така мисля сега.

- А след като спрете с какво ще се занимавате?

- Бих искал да се занимавам с футбол. Проблемът е, че много хора искат да се занимават с футбол, но не на всички им се отдава. Всеки има разбирания. Какви са моите, бързо ще се разбере дали са правилни, или не.

- Треньор ли искате да станете?

- Искам, но ние се славим с държавата с най-много тапии. Така че времето ще покаже. Треньори има, ще видим дали ставаме за тази професия. Бързо ще се покаже, себе си не можеш да скриеш.

- А да имате в състава си още един-двама Христо Йововци?

- Това е част от треньорската дейност. Всеки треньор вероятно харесва футболисти като себе си. Ако дойдат такива като мен, няма да ги върна

- Какво си спомняте от престоя в Кипър освен че научихте английски?

- Срещнах приятели, научих средиземноморската кухня добре. Нов народ, нрави, нови хора. Ще се връщам всяка година там. Не зная за какъв период, намерих приятели там и ще се радвам да ги виждам. Лимасол е хубав град, приятен за почивка.