"Ти си толкова беден, че имаш само пари." Такъв плакат извади навремето агитката на Барселона към Луиш Фиго, забегнал в Реал Мадрид. Футболната гордост на Каталуния от десетилетия няма как да бъде само пари, колкото и да е богата с финикийски знаци. Дори няма как да бъде само победи или купи. Барса значи красота и дух. Видя се за кой ли път в сряда вечерта.

Барса е "лудостта" на Христо Стоичков, чарът на Ромарио, "безумията" в Рим на капитана Карлес Пуйол. Този технически безнадежден защитник си позволи срещу уж страшната сила като Манчестър Юнайтед да се унесе във финтове, някакви петички, дрибли. Неща, които иначе не прави и на тренировка.

Настане ли мигът, Барса надхвърля себе си. Защото никога не е само купи и пари. Затова и се роди това безпрекословно 2:0 срещу Манчестър Юнайтед. И нова легенда. Един ден тази Барса на Лионел Меси вероятно ще бъде сравнявана с Аякс на Йохан Кройф, с Байерн Мюнхен на Франц Бекенбауер, с Реал на Раул и с кой ли не. Барса целуна всички възможни трофеи за сезона - титла и Купа на Испания, Шампионска лига.

"Най-красивото във футбола е резултатът на таблото", казваше покойният Валери Лобановски. Тази Барса учи влюбените във футбола на обратното. Колкото и купи да натрупа, каталунската гордост показа още повече красота. Сто на сто трофеи, 101% творчески чар.

Замислете се, виждали ли сте във футбола толкова хубост, колкото извади на показ през сезона Барса, включително в Рим. Толкова - може би. Повече - съмнително е. В тази Барса топката е 12-ят играч. С "гола" техника "синьо-червената" мощ превърна в обикновен отбор мегазвездния Юнайтед, който по принцип уж беше по-добър тактически, физически, по-скоростен.

Шави-Иниеста-Меси-Шави-Иниеста-Анри. И пак, и пак... Сякаш безкрай. Пас след пас, хубост след хубост. До победата. Покрай харизмата на "синьо-червените" май вече забравяме дори съдията Том Йовребо от полуфинала с Челси...

В сряда Барса влезе в клуба на най-големите, на избраните, на великолепната седморка от клубове с поне три евротитли. Класацията: Реал Мадрид - 9, Милан - 7, Ливърпул - 5, Аякс и Байерн - по 4, Манчестър Юнайтед и Барса - по 3. Една може да вземеш някак си, две те правят голям, три - велик.

Каталуния поне във футбола вече е независима държава. И го направи с очарователна комбинация от сила и нежност към топката, яростна страст за победа, увереност и спокойствие. В шеметния стил, с който преди година Испания става национален еврошампион, днес Каталуния е клубен еврошампион.

Ако някой земен тим утре бие марсианци, то ще е Барса. Е, може би и Ливърпул, защото със сърцата на своята велика агитка получава вдъхновение да смачка всеки, дори италианци след 0:3.

В Рим се срещнаха двете най-актуални сили във футбола. Да, едната превърна другата в обикновен отбор. Нито Уейн Рууни беше Рууни, нито Райън Гигс - Гигс, и т.н. За жалост и Димитър Бербатов се оказа далеч от славата. Вместо златна резерва се оказа сребърна резерва. Също като преди 7 години във финала с Байер Леверкузен срещу Реал Мадрид - 1:2... Сега в Рим - два неуспели удара, 2-3 тънки паса без ефект. В типичния си меланхолично-изискан маниер пак не успя да стане резултатен.И приключва сезона без гол за Юнайтед от 25 април. И записа 6-и ялов мач. И вкара само веднъж в последните 13 мача...

Но! Митко през сезона натрупа повече и по-ценни трофеи от всички родни играчи, взети заедно. Световен шампион през декември (макар и без минута игра), купа на лигата през март (без да играе на финала), титла на Англия през май и - сега сребърен медал на Европа (като резерва). Всичко влиза във визитката на аса и на българския футбол.

Да, жалко че днес не пишем за Берба и Юнайтед в тоналността на Барса. Но в предишните два сезона каталунците ни една купа не заработиха. Днес са на върха. Сътвориха история в град с близо 28-вековна история, наречен Вечният. И това е хубавото на футбола. Римската империя не се оказа вечна, и Барса няма да е вечна. Но както духът на Гай Юлий Цезар и Октавиан Август е жив днес в Рим, май така и духът на тази Барса ще се помни. И - да стискаме палци някой ден и наше момче да е герой в подобна история, след като Берба не успя в сряда да стане вторият българин еврошампион.

Мълчанието е злато, а среброто е мълчание. Доказа го Димитър Бербатов към полунощ в сряда. След мача "сребърния" в Лигата Берба подмина първо Би Ти Ви, а после - пратениците на три български медии в зоната на "Олимпико" за блицинтервюта. "Ми нали сега говорих...", подхвърли в характерния си небрежно-елегантен стил лордът на родния футбол. Да, побъбри, но с английски медии. Не с български...

Не е необходимо звезда да обича медиите. Но не е зле да осъзнае, че те са посредник към запалянковците (хората), които я обичат. В сряда милиони българи стискаха палци на Митко. И най-вероятно искаха да чуят неговата дума. Бербатов си има личното право да мълчи. Дори в отговор на обичта. Моя работа е да опиша и мълчанието му. Не беше красиво.