Финалът в Шампионската лига между отборите на Барселона и Манчестър Юнайтед е сякаш продължение или дори копие на няколко двубоя, които вече гледахме през последните години. В четири поредни сезона английски отбори се изправяха срещу каталунския гранд във фазата на директните елиминации на най-престижния клубен турнир. Арсенал загуби финала в Париж, Ливърпул и Манчестър Юнайтед продължиха напред след сблъсъци в два мача, докато Челси бе отстранен на полуфинала този сезон.

След всички тези двубои рецептата за анулирането на силните страни на Барса сякаш е ясна - затварят се фланговете с дублиране на крайните защитници от халфовете пред тях и когато топката се вземе във владение, се търсят пространствата зад гърба на отбраната на каталунците. Необходимата добавка е разстоянието между линията на защитата и халфовете да е минимално и там да не се позволява на играч от Барса да поема топката спокойно и да се обръща с лице към вратата. Звучи простичко, но е и ужасно ефективно. Дори във финала през 2006 година Арсенал ползва същия модел, но тогава заради умората, пропуските на Тиери Анри и факта, че тимът остана отрано с 10 човека, играчите на Венгер не можаха да издържат и се провалиха в последните 10 минути. Убеден съм, че Ливърпул и Юнайтед могат най-добре от четирите големи английски тима да възпроизведат този стил.

От тази гледна точка съм убеден какво да чакаме от хората на мениджъра Фъргюсън. Но съм много любопитен да разбера какво ще е решението на треньора на Барса Гуардиола. Липсата на двама от крайните защитници на тима - Даниел Алвеш Да Силва и Ерик Абидал, заради наказание ще принуди според пресата в Испания наставникът да сложи на тези постове съответно Карлес Пуйол и Силвиньо. Бразилецът ще си е в титулярната зона, но капитанът на Барселона ще е в позиция, на която не е свикнал да играе, въпреки че има известен брой срещи там. При това положение Яя Туре ще трябва да бъде върнат в центъра на защитата, което пък направи и халфовата линия уязвима. Изобщо стои с огромна сила въпросът дали си заслужава Гуардиола да прави толкова генерални промени в състава заради десния фланг на защитата, или пък просто да намери някой, който да играе там, и да остави на титулярните им позиции Пуйол и Туре. От отговора на този въпрос за мен зависи как ще се развие финалът на каталунците. Многото промени в един състав никога не са били добра стратегия за толкова значим двубой.

Какво може да се очаква от Манчестър Юн? Най-вече скорост при пренасяне на топката от тяхната половина в атаката. За съжаление, когато Фъргюсън ползва този модел, Димитър Бербатов е на пейката. Българинът бе взет, за да е от полза при постепенното разиграване и атака. Почти съм убеден, че Уейн Руни ще е в лявата зона, Джи-Сунг Парк в дясната, а Кристиано Роналдо на върха на атаката. Зад тях ще има линия от трима човека, като вероятно Майкъл Карик и Андерсон ще бъдат подкрепени от Райън Гигс или Пол Скоулс. И тук е най-сериозното предимство на англичаните - скоростта на Руни, който обича да влиза в пространството между крайния и централния защитник на съперника. Това ще причини много главоболия на каталунците. При навиците на Пуйол да използва ръцете си в единоборства може да има и картони.

От друга страна, вече доста пъти видяхме, че Лионел Меси не е това страшилище за английските клубни отбори, което е за останалата част от континента. Дори в мачовете с Челси не бе нужен втори човек да го пази, а Босингва и Ашли Коул се справиха в двата двубоя. Вече в 10 поредни мача срещу тимове от Острова аржентинецът няма отбелязан гол. Патрис Евра сам ще се оправя с него, най-много да получи помощ от някой от полузащитниците. Ще ми е интересно дали Гуардиола няма да посегне към модела, който използва срещу Реал Мадрид и който Кройф създаде за Стоичков и Лаудруп в началото на 90-те години. Може би с него Барса има повече шансове за успех в този мач, защото на практика срещу най-силната част на Юнайтед - централните защитници, няма да има конкретен човек, а в тяхната зона на скорост ще навлиза с топката в краката Меси, Шави Ернандес или Андрес Иниеста. Това подейства срещу Реал Мадрид, но не съм сигурен дали ще стане и срещу Юнайтед.

Силата на "червените дяволи" е в търпението. Тимът изигра много подобни срещи в последните два сезона и се научи да чака най-удобния момент. Да не говорим, че миналата година се стигна дори до дузпи срещу Челси, за да бъде спечелен трофеят. Успехи с по 1:0 се превърнаха в марка за отбора. Може да си припомним, че така бе преодоляна и Барса миналата година на полуфинала, с много пестелива игра. Ще пробват същото нещо и сега. Нямам представа какво ще стане в срещата, но съм сигурен, че едва ли ще има спектакъл. Залогът е огромен и по-скоро ще се стигне до надлъгване. А там Юнайтед е по-силен.