Марио Гомес вкарва много голове: 75 в 115 шампионатни мача с Байерн Мюнхен, 63 в 121 с Щутгарт и 25 в 58 с националния тим на Германия. Дори последния сезон, когато бе резерва на Марио Манджукич, заби 12 попадения в само 11 мача като титуляр. Когато дойде при баварците през 2009 г., бе най-скъпият трансфер в историята на Бундеслигата. Ако някои бонус клаузи бъдат задействани, ще изпревари Нуно Гомеш като рекорден трансфер в историята на Фиорентина.

Гомес навършва 28 години днес и поне на теория е в пика на своята кариера. При все това не изглежда да има голям потрес и мъка от напускането му в Байерн, нито прехапване на езици от клубовете в Премиър Лийг заради изпускането на пореден нападател от топ класа. Тъй че защо Фиорентина плати 16 млн. евро, с възможност за растеж до 20 милиона, за такъв недооценен от другите стрелец?

За Фиорентина този трансфер е голяма заявка от семейство Дела Вале, че ще продължи инвестициите, извели тима до 4-то място миналия сезон и класиране за Лига Европа. Предвид броя нападатели в състава значи и почти сигурно напускане на Стеван Йоветич. Гомес обаче е далеч от това да е пряка смяна на черногореца, тъй като предлага по-малко движение, разнообразие и техническо умение.

За новата покупка често се говори като за прахосник, който вкарва, но и изпуска купища голове, като че всеки смешник, облякъл екипа на Байерн и Германия би вкарал подобен брой попадения. Вярно е – изпуска положения, някои от тях особено чисти. И все пак статистиките му подсказват, че не е по-лош от когото и да било другиго. Миналия сезон вкара 11 гола от 38 удара – не идеалната мярка за безпощадността му пред гола, но пък показател.

От мачовете му в Бундеслигата през 2012/13 цели 12 са от пейката, тъй че може би се е възползвал от изморяващите се крака на съперниците на баварската машина. В предния сезон обаче вкара 26 гола от 101 удара, т.е. 3.88 удара за гол. Отнелият му мястото Манджукич вкара миналия сезон 15 от 67, или 4.47 за гол. А миналия сезон Марио Гьотце, който сега понякога ще играе “фалшива деветка”, отбеляза 10 попадения от 53 изстрела, сиреч 5.3 коефициент.

Истина е, че Гомес е повече играч за наказателното поле от Манджукич или Гьотце и затова вероятно е шутирал повече от тях от по-близко разстояние, но дори и така цифрите съвсем не показват един разточителен прахосник.

Гомес като че страда отчасти, защото изглежда така немодерен футболист – далеч е от това да е “фалшива деветка”, но не е и таран или голова хрътка. Трудно е да посочиш един аспект от играта му и да кажеш, че в него изпъква. Доста добър е във въздуха, в гардирането на топката, в завършващия удар, което би го доближило до идеала на Валерий Лобановски, ако само можеше да се дърпа назад или да тегли настрани. Той обаче си е старомоден централен нападател, чийто навик е да вкарва голове.

Проблемът обаче е, че в най-високото ниво на съвременния футбол това не е съвсем достатъчно. Контузия струва на Гомес мястото в Байерн, ала причината да не си го върне бе, че иначе суровият и див Манджукич бе по-ефикасен като започващ високия пресинг. С идването на Гьотце, даващ на Джосеп Гуардиола варианта за “фалшива деветка”, нямаше нужда да се задържа играч не от типа на новия треньор.

Нещастието на Гомес сякаш е, че възприемането му като не част от висшия елит му навреди за предизвикване на интерес дори от отбори, които съвсем не са във висшия елит. Все едно из цяла Европа клубове на ръба от Шампионската лига са решили, че щом не е достатъчно добър за Байерн, не е и за тях. Може обаче да се окаже, че признавайки мястото си извън елита, Фиорентина си е осигурила доста полезен централен нападател.

Джонатан Уилсън, “Гардиън”