На 21 януари 2009 г. Марио Кирев подписа договор с Ювентус. Вратарят на Славия (тогава на 19 г.) тръгна на пътешествие към големия футбол.
В първия си ден в Торино Марио се качи на джипа на Чириако Сфорца, треньор на Грасхопър. Швейцарецът лично го закара в Цюрих, за да заиграе под наем в неговия тим. Последваха периоди в Тюн (Швейцария) и румънския Поли Тимишоара, с който влезе в елита на Румъния.
Историята на Марио продължава. Правата му все още са наполовина в Ювентус.

- Честита титла на Ювентус или поздрав за промоцията с Политехника...
- И двете! Всъщност, разбира се, че по-важно за мен е първото място в Румъния с Политехника.

- Там ли ще сте през новия сезон?
- Засега оставам. Ако се случи друго... Има време. В трансферен прозорец сме, а и се научих, че във футбола нищо не е сигурно.
 
- Ювентус не гледа ли към Тимишоара?
- Аз съм наполовина собственост на Юве до 2015 година. Нямам идея дали са ме следили.
 
- Не мечтаете ли за поста на Джиджи Буфон?
- Мечта да, но фикс идея - не. Вече съм претръпнал с мисълта, че в Юве трудно ще получа шанс. Влизах в групата десетина пъти, докато бях там, и то съвсем млад. Но имат толкова качествени вратари, че аз нямаше как да се меря с тях. Искам да играя редовно, това е най-важно. Свикнах вече сам да се боря за своето. Ако играя силно, отново ще имам шанс в голям отбор, дори да не е Юве.
 
- През този сезон най-накрая бяхте титуляр...
- Да, пазих в 21 мача през сезона, а в последния сам реших да не играя. Имам голямо уважение към треньора Валентин Велча и към съотборниците си. Колективът е добър, харесва ми в Политехника.
 
- Как така сам се извадихте от състава?
- Вече се бяхме класирали за първа лига и мачът бе без значение (у дома с Орадеа, 1:1 - б.а.). Сам предложих на треньора да пази резервата Валентин Кока. Момчето заслужаваше да играе, това бе жест към него. В такива моменти не се мисли дали ще вземеш премия или нещо такова. Просто жест към Кока, който ми е приятел.
 
- За 4 години минахте през 4 първенства - България, Италия, Швейцария, Румъния... Голям опит ли е това?
- Научих езици. Гордея се, че се справям отлично с италианския и румънския. Немският и английският си бих оценил като "добри", а опитвам да се оправям и с испански. Дори само това да беше, мисля, че е безценно. Но аз се чувствам и по-разумен и по-подготвен във футбола. Не е лесно да се оправяш сам в чужди страни от 19-годишен. Макар и от разстояние, семейството ми ме подкрепя постоянно. А като си дойда у дома, дори да е за ден-два, се чувствам най-добре.
 
- С учението успявате ли?
- Да, студент съм в Национална спортна академия и някак успявам да взема и изпити. Трудно е при всичките тренировки и мачове.
 
- Оценките как са?
- Не са слаби, не са и отлични. Добри са, особено за времето, което успявам да отделям за учене.
 
- А в играта усещате ли израстване?
- Първо се усещам психически далеч по-стабилен, това идва с мачовете. Играя в сериозни двубои и не се притеснявам. Започвам да съм все по-уверен при центрирания, а и имам самочувствие да командвам защитата. Викам им смело, което преди не правех. Тренирам много за играта с крака, защото това ми бе слабо място. Още много хляб има да изям, докато стана вратар от класа. Но опитвам да се подобрявам.
 
- Помните ли мача, с който ви хареса Юве?
- Не само го помня, а ми е пред очите като на 3D формат! Пазих на Славия срещу Локо София на техния стадион и бихме 1:0. Тогава са ме гледали и ме поканиха на проби. Това бе от тези дни, в които на един вратар всичко му се получава. Имаш усещане, че не могат да ти вкарат гол. Биеха удари, спасявах с ръце, с крака. Когато не спасявах, топката удряше гредите. А когато накрая вкараха, им вдигнаха засада! Имах голям ден в точния момент!
 
- А какво помните от първия ден в Торино?
- Почти нищо. Бях си глътнал езика. Имаше вечеря, разговори, подписване на договори... Отидохме и в базата на Юве във Виново. Посрещна ме Микеланджело Рампула, той бе отговорник за вратарите на юношеските отбори и дубъла. Като цяло бях като гръмнат още от летището в София.
 
- А как ви прие големият Джиджи Буфон?
- Той е невероятен човек. И той, и резервите Антонио Кименти и Алекс Манингер, ме приеха добре. Помагаха ми, аз бях неуверен. И когато треньорите ми се караха, те опитваха да обърнат всичко на шега - "момчето е младо, остави го, не толкова строго..." В такъв дух. С Буфон никога не е скучно. На една тренировка тръгнахме да въртим обиколки на загрявката. Нещо нямаше настроение, може би е било след загуба. Аз си запях тихичко една песен на Ерос Рамацоти - "Нещата от живота" (Cose della vita - от италиански). Повече сам на себе си. Джиджи ме чу и започна силно да пее втория куплет. Разсмя се, запяхме всички и стана весело. Такъв е Буфон.
 
- Чувате ли се с него?
- Пускаме си съобщения за рожден ден, аз му пратих и за титлата. Сега изглежда ми се обиди и мисли, че съм му на лош късмет. Защото му написах есемес преди мача с България (2:2 през октомври - б.а.), а той допусна лек гол на Манолев. След това му написах пожелание за успех и преди мач с Байерн в Шампионската лига (0:2) и той пак направи грешки... Сигурно мисли, че като му пиша, е на лош късмет!

- Значи задължително трябва да има есемес за Буфон преди гостуването на националите в Италия на 6 септември!
- Не смея вече да му пиша преди мач, ще вземе да се ядоса наистина! Майтапът настрана - дотогава има време, може и да му пиша.

- Познавате и други от героите в скуадра адзура. Кой е най-големият чешит?
- Някои от националите играеха в Юве, когато и аз бях там. Делил съм една стая при гостувания например с Фабио Куалярела, който е... странен. Много готин, чешит, обаче не спира да гледа "Хари Потър"!
 
- Националният има ли го като тема за вас?
- Не, в този момент изобщо не мисля за него. Не съм от такава класа, че да имам място там. Сам знам нивото си, то е далече от момчетата, които пазят за България в момента. Времето е пред мен, на 23 години съм. Засега националния отбор го гледам като запалянко.