Не ме е страх от предизвикателството, но искам да знам какви са обществените нагласи

Гриша Ганчев със сигурност знае колко пъти е искал да инвестира в ЦСКА под една или друга форма, но със сигурност не знае колко пъти и като какъв е спряган за благодетел на армейците. При всяка криза на "Българска армия" името му е замесвано като спасител на клуба. Вчера в офиса си Ганчев даде ексклузивно интервю за читателите на "Тема Спорт".

Г-н Ганчев, кой е инициатор на тези последни разговори между вас и ЦСКА?

- Хората от "Титан" ме потърсиха. Влезнах в разговорите. Има едно голямо "но", защото нещата са много сложни там. Първо, трябва да е ясно – има ли широка обществена подкрепа, за да стане промяната. Което не е лошо и вие през "Тема Спорт" да направите инициатива, за да видите какви са обществените нагласи. Второ, в ЦСКА хватката е мъртва. Има три варианта. Първият вариант е до един момент клубът да съществува в този си вариант и да отиде в А окръжна група. Нещо като модела "Ботев". Вторият вариант е да се намери някой богат чичко, който да поеме задълженията, които са около 35 милиона лева, натрупани във всичките тези 20 години. И постоянно да виси по съдилищата да се съди с някого в продължение на … не се знае колко години. Третият вариант е четирите славни букви плюс славната им емблема да се сложат на друг отбор и клуб с прозрачно финансово минало, с нула задължения и - да кажем, с перспективно бъдеще. Тук идва едно друго "но" – дали огромната маса и привържениците на този отбор ще го припознаят като техния си отбор. Заради това на мен ми е много трудно да взема това решение и просто ще изчакам следващите дни, за да видим какви ще са нагласите и реакциите не на 100 процента, но да кажем 80 процента от привържениците на този отбор. И тогава вече можем да направим крачката.

Привържениците какво трябва да кажат – по кой от тези три варианта да се тръгне ли? Защото някои могат да кажат: "Ние не искаме да ставаме ЦСКА-Литекс или Литекс-ЦСКА" и т.н.

- Няма друг вариант. Хватката е мъртва. За да почне на чисто клубът, му трябва изряден клуб, на който да се смени името. И привържениците да го припознаят като техния клуб.

А тези 31 титли?

- Е, там е големият проблем. Че ще кажат: "Къде ни е славната история?" Къде са ни титлите, финалите, полуфиналите, успехите в евротурнирите... Това е голямото "но". И най-малкото аз съм човекът, който ще направи тази крачка - да им се унищожи историята. А другият вариант е – отиват там, където трябва да отидат – в А окръжна група. Образува се нов клуб.

Тоест сегашното акционерно дружество с тези 35 милиона лева задължения е мъртво, така да се каже, неспасяемо?

- Според мен да, защото хората са налели около 60-70 млн. лева. Това са го налели собствениците на "Титан" за годините, в които са били в клуба. Пробойните там са още от времето на Вальо Михов. И тези пари те просто са ги наливали, за да могат да спасяват клуба и да чакат по-добри времена. Но се вижда, че колкото и да наливаш в една пробита кофа... това е яма без дъно.

Вариантът
Глазгоу Рейнджърс
според мен е
много назрял

и сигурно трябва да се случи до месец-два. Това е моето мнение.

Колко пъти досега имахте пресечни точки с ЦСКА и защо не се получаваше сериозна заварка?

- Предните пъти имахме неразбирания по доста въпроси. Имайте предвид, че аз съм доста отговорен човек. И тръгна ли да правя нещо - или го правя с душа и сърце и всичко да е наред, или въобще не почвам да го правя. Тук не става въпрос дали имаш топките да го направиш, или нямаш. Дали ме е страх... мен не ме е страх от предизвикателството "ЦСКА". Но при положение че се поема тази голяма отговорност, аз трябва на 100 процента да съм наясно какви са обществените нагласи. Защото тук има и една малка юридическа хватка, която трябва да се приложи. И оттам насетне, ако широката общественост и любителите на този отбор кажат "Да", в интерес на истината, за да съществуваме, приемаме и това разочарование. Няма да има добавка към името, само че ще бъде друг клуб. Но читав клуб. Прелива се името. От едното място се прелива името, понеже няма друго, и се установява истинският клуб, който е без финансови ангажименти, с лицензи, без мониторинги и така нататък. Те са хиляда изискванията... Значи, сливат се едно читаво дружество, говорим като бизнесмени, само с името на другото.

Тоест "Лимонада Перник" се слива с "Кока-Кола"?

- Нещо такова, да. "Лимонада Перник" се слива с "Кока-Кола" и приема името "Кока-Кола". Защото това им е останало на ЦСКА. Четири славни букви и една емблема. Дори и автобусите, ако не им се платят дадени пари, ще дойдат и ще ги вземат. Дори и автобусите!

Вие ще излезете като голям инат, понеже няколко пъти сте се опитвали да се обвържете с ЦСКА?

- Тук не става въпрос за инатлък. А за най-разумното и рационално решение, което е на дневен ред в момента. Не утре, не в други ден. А в момента! Ако аз имам обществената подкрепа и хората, които са симпатизанти на този клуб, кажат "Окей", ще направим следващата стъпка. Но ако това не се възприеме, няма смисъл да го правим. Второто нещо – не е без значение, че Ловеч ще остане без отбор в А професионална футболна група. Защото отборът на Ловеч трябва да започне във Втора лига. Това всичко вече е уредено. Защото там също има обществен интерес. И аз не мога да предам феновете и симпатизантите на този отбор, колкото и малко да са те. Защото и той все пак има някаква история. Малка, да, но много достойна.

Вие имате ли сондажи с важни и не толкова важни цесекари?!

- В момента преговарям с мастити бизнесмени, банкери... Да видим тяхното мнение какво е.

Тяхното мнение като привърженици, така ли?

- Като привърженици, любители на спорта. Дали те ще се включат в каузата, защото според мен управлението на един такъв клуб, не говорим за финансови издръжки, трябва да има максимален брой хора, привлечени към каузата. За да се разчита на някакъв дълготраен успех. А не да правим работата на парче.

Не си ли казвате, че си вкарвате таралеж в гащите или това за вас е бизнес, имидж...

- Така ми говори моето семейство. Така ми говорят и всичките ми най-верни хора, които са около мен. Но аз съм рогач и приемам тази кауза, един вид дори малко като национална, така да се каже. Не само като моя кауза, а като национална такава. Защото в държавата може да има всякакви каузи, но

има две каузи – едната
е синята, другата
е червената.
Дайте да не се заблуждаваме.

А досега какво ви спираше към решителната крачка?

- В годините излизаха същите причини – неизяснени работи и така нататък. Но моята отговорност е към проекта в Ловеч и не смятам, че той е изчерпан. Той е уникален проект за национално ниво. Но за международно ниво трябва и нещо друго.

И това друго е ЦСКА, така ли?

- Според мен за международно ниво съществуват две каузи. Едната е "Левски", другата е "ЦСКА".

А как мислите, че бихте намерили границата, като сте начело на ЦСКА - докъде ще е спортът и докъде политиката? Защото…знаете какво е...

- Аз го знам това нещо. Но аз постоянно съм в остър конфликт с всички политици, които са на власт. Или по-точно с политици, на които не им е приоритет държавата. Така че никой не може да ме свърже с абсолютно никоя политическа сила. Когато виждам държавници, че милеят за държавата и работят за държавата, аз съм с тях. Когато ги виждам, че не работят за държавата, аз съм против тях.

А колко съветници вече ви предлагат съвети, идеи?

- Постоянно ми звънят колко е хубаво... Едно са мечтите. Те са безплатни. Друго е да структурираш и да развиеш един такъв проект. Който за мен е национална отговорност.

А нали сте наясно, че спортното значение на думата "провал" е едно в Ловеч и друго в ЦСКА? Това е всяка пролет.

- Провалът може да бъде откъм спортни резултати. Но ако погледнем философски на нещата, все пак футболът е една игра. И ако си истински привърженик, трябва да приемеш и загубата, и победата. Но истинските фенове знаят, когато се работи почтено и за развитието на клуба, а не с други цели. Тогава и загубите могат да се приемат по съвсем нормален начин. Както и феновете на Реал Мадрид приеха загубите на отбора и пак са на стадиона. Но те виждат, че тяхното ръководство прави всичко възможно нещата да се случват по най-добрия начин.

Но тук виждате, че след три загуби феновете изчезват от стадиона.

- Това е големият проблем на нашите привърженици на футбола. Става въпрос за култура, която мисля, че доста липсва.

Смятате ли, че това нещо може да се промени по някакъв начин?

- Аз не мисля, защото географската ширина, в която сме разположени, предразполага за това нещо. Ние силно любим и мразим.

Турците и гърците са на същата ширина, но са на стадионите?

- Така е, но те са много по-спортни нации от нас. С пъти, при това.

А каква е ролята на Стоичков в цялата работа? Не смятате ли, че името му ще работи за тази консолидация на феновете?

- Стоичков е техният най-успял футболист. И ако около него няма обединение, около кого ще има?! Мястото на техния най-успешен футболист е там. И ще дам пример. На Бенфика – Еузебио. Ние имаме много малко символи в държавата и трябва да правим всичко възможно, за да ги оценяваме по достойнство. Излишно е да говоря в световен мащаб какво означава името Стоичков.

Тоест в бъдеще, при евентуална сключена сделка, той ще е Еузебио? Или ще е треньор, мениджър на клуба... какъв ще бъде?!

- Според мен той трябва да е президентът.

Да, но тези дни го обявиха за треньор?

- Е, те са водили разговори с него. По принцип той е готов да помогне и с тази кауза – да извади кестените от огъня. Защото при онази ситуация, която ти я казах, те нямат правото да играят в евротурнирите. Ще играе следващият отбор поред.

Коя ситуация имате предвид?

- Да минат в несъстоятелност. Така че проблемът е доста сериозен.

Тоест към този момент те почти сигурно няма да вземат участие в евротурнирите?

- Не, те в момента си имат тази възможност. Говоря в следващите няколко месеца какво ще се случи.

Какво ще се случи, май не е съвсем ясно какво ще се случи?

- Това е.

А защо досега не се е случило?! Тези 35 милиона лева не са се натрупали от вчера, а от години насам.

- Да, те сигурно ще продадат нещо – активи. Това е преливане от пусто в празно. Те искат, особено Борисов – той много обича отбора, той е луд на темата футбол. Поне от разговорите, които водим, аз го виждам. Той човекът иска да успее. Но въпросът е, че те са приели уникално тежко наследство. Стопили са до едно положение, каквото са могли. Другото е отивало в издръжката на отбора, в ремонти на бази и така нататък. Спирани са им от държавата някои работи. Построили са нещо, а пък дошли и са им го бутнали от държавата. Тези битовизми са ги досъсипали. Те са ги обезкръвили направо.

Бъдеща сделка включва ли тяхно оставане или започвате само с нови хора, които вие си водите?

- Бъдеща сделка включва оставане на много хора, които искат да се включат в инициативата. Няма никакъв проблем. Аз съм колективен играч. На мен не ми трябва ЦСКА за популярност или за бизнес. Имам си и популярност, и бизнес. Аз не съм нарцис, не обичам да ходя да се показвам по телевизията като някои мои колеги. Всеки ден те са там и говорят нещо. Аз съм човек на действията. Обичам работата да се върши. И понеже те са армейски клуб, трябва да има армейска дисциплина. С точни и ясни правила. Финансов мониторинг отгоре и всичко да е прозачно.

Смятате ли, че това е осъществимо?

- Да! То е доказано. Ето ти клуба в Ловеч. Всичко се знае до последната стотинка – кой колко взима, как взима, защо взима. Всичко е по банкови карти. Няма смисъл да идва този и онзи да проверява. Гледа банката и всичко му излиза. Данъците са платени преди да си получат заплатата... Както си е във всяка нормална европейска държава.

Как постигахте това през годините – нито един играч не е казал, че му е забавена заплатата или пък че му се дължат някакви пари?

- Това е първото и най-важно условие. Защото всеки човек се труди за пари. В края на месеца, когато той си види заплатата, той си има собствена фирма – семейството. Това са му приходите на него. Той има лизинги, има си разни приоритети. Аз ако му забавя парите, на него му се издънва пък личната финансова схема, така че...

Мислите ли, че това е постижимо в ЦСКА?

- С това се почва. И се почва с четири човека максимум ръководни хора. А не 120 човека администрация на заплата.

Да, но нали се сещате, че като стъпите първия ден на "Армията" и като го кажете това, ще плъзнат така наречените змии?!

- Ама те и питони да плъзнат... Това е моето верую за успех на клуба. Защото българската федерация по борба има 768 медала от световни, европейски и олимпийски първенства. Но нито един не се е наредил там, за да взима заплата. Да, те са дали много. Но и ЦСКА им е дал много. Плюс това ЦСКА не е дойната крава, при която всеки да дойде да си напълни менчето и да си замине. Заради това са на подобно дередже в момента. Защото всеки е минал, издоил е клубът и накрая виновен е балъкът, който е налял милионите. Това нещо не може да се случи при мен.

Мислите ли, че тези четирима човека екип, за които говорите, ще се справят с това нещо?

- Аз не че съм си намислил, аз съм убеден в това нещо. Защото тези хора не са ме подвели в последните 15 години ни на йота за абсолютно нищо. И са проверявани, дори понякога в денонощието по четири пъти. И никога не са се издънили.

Тоест на ЦСКА им трябват такива хора – проверени?

- Мениджмънтът е най-важното нещо. И вече треньорът е още по-важен.

Колко варианта за треньор превъртяхте през главата си?

- Варианти много, въпросът е да видим какво ще стане при тази ситуация през следващата една седмица. Иначе вариантите са много и ще се избере най-рационалният, най-разумният и най-печелившият.

Колко пъти сте го казвали това нещо?!

- Като видя, че съм се провалил, аз се поправям. Но клубът винаги е бил над всичко. Винаги.

Тоест към този момент може да се каже, че няма сделка, висяща е, въпрос на интерпретации е по коя от тези три точки ще продължи да съществува ЦСКА?

- Точно така.

А ако кажат феновете: "Ние името си не сменяме", какво правите?

- Окей, живи и здрави да са. Животът продължава. Нали така говорят футболните хора (смее се)!