Диего Симеоне са появи на кормилото на Атлетико Мадрид през декември 2011, когато отборът бе тотално деморализиран и със смачкано самочувствие. Дюшекчийте бяха отпаднали от турнира за Купата на Краля от третодивизионния Албасете, а в първенството положение също бе тежко. 

На 7 януари 2012 аржентинецът седна за първи път на скамейката на тима при гостуването на „Ла Росаледа” на Малага (0:0). Още в първия мач се видя, как всички негови играчи се раздаваха от начало до край, как пресираха и се бореха за всяка педя земя. В крайна сметка, „Ел Чоло" не успя да класира Атлетико в Шампионската лига, но на 9 май отборът спечели с него финала на Лига Европа, побеждавайки Атлетик Билбао в Букурещ с 3:0.  

Няколко месеца по-късно, в края на август, тимът на Симеоне рагроми Челси с 4:1 на финала за Суперкупата на Европа. Това бе най-категоричния резултат от 1998 година насам, или откакто финалът се провежда само в една среща.

В петък  Диего Симеоне триумфира с трети трофей – Купата на Краля. Вярно с голяма доза спортно щастие и един невероятен Тибо Куртоа на вратата, но успехът си е успех. Още повече, че е първи срещу Реал Мадрид от 14 години насам. Три титли за бившия халф на Лацио, Интер и Атлетико Мадрид откакто преди 16 месеца дебютира начело на тима. Същия брой има в своята витрина Жозе Моуриньо за три сезона на „Бернабеу”.  Дали европейския футбол не открива нова треньорска звезда в лицето на Диего Симеоне? Въпрос на време е да разберем отговора.