Най-дългият сезон получи наградата си. Кампанията на Челси го доведе до 68 мача в 11 различни държави в осем състезания – изцеждащ енергията график, който, благодарение на късен победен гол в самия му край, донесе трофей. Рафаел Бенитес изскочи от техническата си зона край терена, с ръце дълбоко потънали в джобовете, докато този сблъсък изживяваше бесните си последни секунди, преди финалният сигнал да донесе облекчение.

Неговият юмрук във въздуха бе задушен от мечешката прегръдка на Кристоф Лолишон. Веднъж освободил се от натиска на треньора на вратарите, на лицето му се показа една усмивка на задоволство.

Някакъв израз на спокойния професионализъм, типичен за седемте му месеца на “Стамфорд Бридж” с изключение на една бурна вечер на Тийсайд, плавно се завърна у него, докато се заемаше да утешава разбитите играчи на Бенфика. Бенитес всъщност трябваше да бъде отделен от своите мисли, докато наблюдаваше отдаването на почести към тима му, за да изведе победителите нагоре по стълбите за приемането на трофея в ложата.

Имаше поздравления дори от някои фенове на Челси, докато се отправяше нагоре, и допълнително прегръдки на благодарност от Майкъл Еменало, Рон Гурлей, Дейв Барнард и Брус Бък. Той трябваше да почака доста време, за да получи публични благодарности за работата си в клуба. “Не беше лесно – каза испанецът, - така че съм много доволен, много горд.”

Стопроцентовото приемане в Челси нямаше как да не се изплъзне на Бенитес при все прочувствените сцени след финала. Това си бе брак по взаимна изгода, роден от спада във формата на отбора през сезона и желанието на останалия извън работа треньор да си върне реномето далеч отвъд писането на блогове и треньорските семинари. Той ще напусне клуба след няколко седмици, щом приключи следсезонното турне за два мача в САЩ, с повишена репутация във футбола. Лига Европа помогна за постигането на това отчасти. Класирането в Топ 4 е вероятно дори по-впечатляващото постижение.

Но неговото достойно поведение в една странна и, от самото начало, силно враждебна ситуация бе възхитително. Той заслужи шанса си да се порадва на трофея, макар че изразът на лицето му го издаде като човек, който се натрапва на нечие чуждо парти.

Давам мило и драго, за да науча мислите му, докато държеше купата, а хората в сектора на Челси пееха празнуващи, размахвайки пластмасовите си знаменца. Веднъж когато визитата на Евертън приключи най-изтощителния сезон на английски клуб след 1979/80 със 70-те мача на Арсенал, Бенитес ще погледне назад с голямо задоволство от постигнатото тук. Това бе упражнение по скорострелно гасене на пожар, урок по прагматично оцеляване в тази изцеждаща програма.

Да тренираш европейските шампиони не се предполагаше да е трудна задача, ала това бе клуб със собствен тип проблеми, когато наследи Роберто Ди Матео през есента. Челси бе на 3-то място тогава и на само 4 точки от върха, но траекторията на отбора бе очевидна. Бяха допуснати 21 гола в 9 мача, имаше серия без победа в 4 срещи, а мениджърът, спечелил Шампионската лига шест месеца по-рано, не показваше признаци на връщане на дисциплината на терена.

Испанецът посочи, с голямо право, към небалансирания наследен състав в Челси, където бе пълно със съзидателни полузащитници, все вълнуващи таланти, но всеки от тях настроен към авантюристични бегове високо по терена и оставящ огромни пространства свободни зад гърба си. В атака бе само Фернандо Торес, чиято форма в най-добрия случай бе горе-долу.

Заслуга на временния треньор е чудесният гол на испанския нападател на “Амстердам АренА” – сила и скорост да се преодолее Луизао и хладнокръвно да се реализира покрай Артур, гол №9 за Торес в Европа този сезон, което го постави само зад Кристиано Роналдо и Роберт Левандовски. Испанецът е носител на Световната и Европейската купа, победител в Шампионската лига и Лига Европа, което е само по себе си забележително постижение.

Бенитес все пак искаше да добави още извън Демба Ба през януари, ала молбите му за подвижен централен полузащитник останаха нечути. Бенфика изложи ограничеността на неговия отбор с плавното си движение в атака, където Гайтан, Салвио и Енцо Перес твърде лесно преминаваха “сините” си пазачи. Челси може да страда в сърцето на халфовата линия, когато топката се движи скоростно там, а в зоната на отбраната хлъзгавите съперници ударят бърз ритъм.

При все това този колектив има упоритост, стария отказ да се огъне. Тимът се задържа със зъби и нокти в двубоя точно както го стори срещу Байерн Мюнхен преди една година, и накрая надделя. Отбор, който е изиграл толкова много мачове този сезон, няма правото да излиза с победен гол в 93-тата минута, и то след като е преследвал топката в дълги периоди.

Упоритостта на Бенитес да върти своя състав, понякога всред вълна от критики, помогна да се получат главните му цели. Да се задържи едно ниво на свежест представлява колосално предизвикателство и, въпреки неуспехите на косъм във вътрешните състезания за купи и световното клубно първенство, сега испанецът може да посочи към значителен трофей и класиране за Шампионската лига като доказателство за чистата проба успех.

Докато играчите му празнуваха бясно на терена, сините конфети продължаваха да се стелят край арената. Бенитес вдигна трофея още веднъж към трибуните и бе приветстван, може би за първи път в кратката си връзка с клуба, с овации. “Можех да видя, че всеки е щастлив – каза испанецът. – Тъй че и аз бях щастлив.” Тази връзка ще приключи с добро.

Доминик Файфийлд, “Гардиън”