Нервно очакване на последния съдийски сигнал в мача с Арсенал, после радост от титлата - снимки, шампанско и прегръдки за внуците. Сър Алекс изпита за 11-и път шампионска радост с Манчестър Юнайтед (той има и 3 титли с Абърдийн преди това). Но въпреки че изравни английския рекордьор Ливърпул (с 18 титли), той няма търпение да вземе следващата догодина. Защото тя ще бъде записана със златни букви в историята на Юнайтед. "Аз няма за какво друго да мисля", каза той в първото си шампионско интервю в съботния следобед, публикувано в "7 дни спорт".

- Поздравления, Алекс, шампиони сте за трети пореден път. Нервно ли ви беше през второто полувреме?

- Уф, най-дългите 90 минути в историята! Но все пак Ван дер Сар имаше само едно спасяване, което показва, че играта през целия мач бе много предпазлива.

- Какво е чувството след спечелването на поредната от толкова много титли?

- Фантастично, човек винаги се чувства прекрасно - все същото прекрасно чувство, когато спечелиш трофей и титла. Особено като става дума за Висшата лига, в която победата е толкова трудна. Затова трябва да отдадем заслуженото на футболистите и на целия екип - всички те свършиха прекрасна работа този сезон. Ние бяхме и в Япония (световното клубно първенство на ФИФА), бяхме и в Монако (Суперкупата на УЕФА), изиграхме най-много мачове от всички отбори в страната, така че успехът се дължи на решителността и умението на футболистите.

- Как бихте сравнили усещането си сега с изпитаното при предишните титли?

- Усещането е същото, то не е различно - прекрасно чувство, когато виждаш как накрая феновете празнуват. И знаеш, че целият този тежък труд си е струвал.

- Фактът, че тази титла ви изравнява с Ливърпул, прави ли я още по-ценна?

- Ще бъде по-ценна и специална, когато ги изпреварим. Ние искаме да продължим напредъка си с този отбор, който имаме в момента и който може да го постигне. Отборът ни е млад, така че следващата година отново ще се хвърлим за титлата.

- Измина почти четвърт век, откакто дойдохте тук, като по онова време изоставахте с 11 титли от Ливърпул? Тогава вярвахте ли, че можете да се изравните с тях? Лично за вас това постижение сигурно е повод за голяма гордост.

- Такава беше целта ни, защото, когато дойдох, Ливърпул беше най-великият отбор в страната и моята задача бе да опитам да променя това. Смятам, че по онова време Ливърпул първоначално имаха сериозен съперник в лицето на Арсенал, който стана шампион през 1989 и 1991 г. След това ние също спечелихме няколко титли в началото на 90-те години и това ни донесе предвкусването за нещо още по-хубаво. Започнахме да се подготвяме за успеха си бавно, но тогава аз никога не си въобразявах, че можем да се изравним с Ливърпул. Никога! Стремежът ми бе да спечеля една титла, първата, и да видя докъде ще ни доведе тя. А след нея, разбира се, ние напреднахме много бързо, ускорихме нещата и стигнахме дотук.

- Колко силен е сегашният ви отбор?

- Превъзходен е, наистина превъзходен отбор. Съставът е чудесен, от него аз мога да пусна на терена два различни отбора. За жалост някои много силни футболисти нямаше как да ги пусна днес - Скоулс, Бербатов, Андерсон, да не ги изброявам всичките. Изобщо не е лесно да избереш само 11 титуляри от всичките.

- Когато Карлос Тевес бе сменен, напускането му изглеждаше като едно емоционално сбогуване. После вие не можехте да го видите, защото бяхте седнали зад гърба му, но докато седеше на мястото си при резервите, той сякаш се разплака. Което показва колко много значи за него този клуб и което може да се окаже добър знак за вас, предвид че искате да го задържите.

- Сигурно е добър знак, но момчето знае много добре, че ние искаме той да остане. Иначе зад смяната му няма нищо символично, просто ние се нуждаехме от малко свежест отпред и толкоз.

- Ако трябва да посочите един решаващ мач от сезона, кой е той?

- Мисля, че това беше мачът срещу Стоук (като гост, 1:0 за Юнайтед). 3 дни преди него ние точно се бяхме завърнали от Япония, мачът след Коледа бе огромно изпитание, сериозна проверка за нас. Вкарахме гол в края чрез Карлос Тевес (леко се колебае)... Карлос ли беше или Бербатов? Да, вкара го Тевес след пас на Бербатов. За нас това бе много важен момент, даде ни летящ старт за всеки от следващите мачове. Изключително играхме в този мач!

- Сега хората започват да изброяват кои са най-ключовите и важни мигове от сезона. Може би такъв бе победният гол на Македа срещу Астън Вила? Вие точно бяхте загубили 2 поредни мача и нещата вървяха на зле. Колко важен бе този гол?

- Аз смятам, че той донякъде бе катализаторът за спечелването на титлата ни. Ако бяхме завършили наравно или загубили този мач, след като паднахме от Ливърпул и Фулъм, ставаше доста сложно. Футболистите тъкмо се бяха прибрали след мачове с националните си отбори и ние бяхме длъжни да вземем този мач. В който именно голът на Македа ни донесе победата.

- Колко трудно е да спечелиш три поредни шампионски титли на Висшата лига?

- Трудно е, виждате, че досега никой друг освен нас не го е постигал. Ние го направихме през 1999, 2000 и 2001 г. Наясно сме колко е трудно, но голямото предизвикателство сега е да спечелим и следващата година. Ето това ще бъде наистина много ценно постижение. Ако успеем, ще имаме 19 титли, което ще заеме важно място в клубната история.

- Вие вече мислите за следващата година?

- Разбира се, за какво друго да мисля?! Ние просто продължаваме пътя си напред.

- Колко силна бе конкуренцията на Ливърпул?

- Много силна, играчите им се справиха добре. Те ни победиха с 4:1 тук, което като резултат доста изопачава реалността в играта, но той им даде сериозен стимул, тласък. Зная, че е трудно да оправдаеш загуба с 1:4, но и сега смятам, че ние играхме доста добре в този мач. Пуснахме 4 гола след дълги пасове. После ние не успяхме да се съвземем - паднахме и в следващия мач, а това доведе до възход на Ливърпул, те тръгнаха нагоре. И трябва да ги поздравим, че се бориха до последно.

- В неделя имате почивен ден, ще го използвате ли за шпионска мисия в Майорка (за гостуването на Барса)?

- Не, за жалост имам да върша много работа тук, на "Олд Трафорд", и трябва да остана в неделя. Така че не мога да отида, макар че много бих искал. Брат ми ще е там.

- Можете да завършите сезона още по-впечатляващо след финала в Рим.

- Разбира се. Когато загубихме титлата от Блекбърн в последния кръг след равния с Уест Хем (през 1995 г.), ние бяхме направо умрели още преди да играем с Евертън за Купата на Англия (Евертън побеждава с 1:0). А сега, след спечелването на титлата, играчите ми ще летят на финала в Рим. Защото както футболистите, така и феновете са в приповдигнато настроение.

- Добре, когато преди няколко години обявихте, че се отказвате, после признахте, че никога няма да допуснете повече същата грешка - да обявите определена дата. Сега, когато сте отново шампиони и играете на финала на Шампионската лига, изобщо възможно ли е да ви мине през главата да планирате отказването си?

- Аз не го планирам. Ето това е положението - аз определено не планирам да се откажа. Ще продължа, ще остана мениджър, докато моето здраве не ми подскаже кога да си тръгна.

- Като ви гледаме днес, може като нищо да минат още 5 години - реално ли е такова предположение?

- Ще се молим да е така - здравето ми да е също толкова добро и след 5 години.

- Радвайте се на тази вечер, поздравления!

- Благодаря!