Валери Божинов е роден на 15 февруари 1986 г. в Горна Оряховица. Вчера навърши едва 27 години, а вече има в биографията си 8 чуждестранни футболни клуба и две деца. Но животът му е на висока скорост още от детските години. Докато тренира в малтийския Пиета Хотспърс преди 13 години Валери е открит от спортния директор на Лече Панталео Корвино. Срещу само 15 000 евро Божинов преминава в италианския клуб. А на 22 януари 2002 г., едва на 15, българинът става най-младият футболист, играл в италианската серия “А”. Впоследствие играе във Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити, Парма и Спортинг Лисабон. Още е собственост на португалския гранд. Но последователно е даван под наем в Лече, Верона и Виченца. В последния тим е от месец - с цел да играе всеки мач и да го спаси от изпадане от серия "Б", след което през лятото №9 да поеме към 9-ия си отбор. На 12 септември 2007 г. става баща. Певицата Алисия му ражда син - Валери-джуниър. Впоследствие Валери-старши се разделя с майка на първото си дете. На 9 октомври 2011 г., докато е на лагер с националния отбор в Правец, се жени за плеймейтката Николета Лозанова. На 1 април 2012 г. в семейство Божинови се ражда нов красив модел със скрити заложби от майка си дори със самото име - Никол. С двете си любими жени и между тренировките за мача на Виченца срещу Бреша Валери прекара дълъг Свети Валентин, преминал в рожден ден. Рожденикът Божинов даде доста откровено интервю за "24 часа". 3 в 1 - за децата, жената и футбола.

- Валери, на 27 години вече имаш две деца, красива жена, семейно щастие и редица солидни отбори във визитката си. Какво си пожелаваш за в бъдеще?

- Хората, които спомена - моето семейство, да са ми здрави. И аз да съм здрав. Ставам на 27 години и се надявам да имам още големи футболни успехи. Ще направя всичко възможно да се върна на голямата сцена на клубно ниво, но мечтая и за нещо сериозно на национално ниво. Затова и си пожелавам здраве. Човек може да преследва мечтите си и да постига целите си, ако е здрав.

- В момента изглеждаш щастлив и на двата фланга - професионалния и личния...

- Да, на двата фланга всичко е окей. Нали знаеш -като си добре в семейството, ще си добре и на терена. А и обратното важи. Човек трябва да знае как да балансира двете неща, как да компенсира.

- Често пускате интересни снимки във фейсбук - как целуваш Никол, прегръщаш Николета или пък позираш за нея в съблекалнята...

- Защо пускате? Аз нищо не пускам. (Смее се.) Аз нямам фейсбук. Но Николета има.
 И всеки от нас е свободен да прави каквото си поиска. И да изразява емоциите си, както сметне за добре.

- Предполагам, че ти е интересно и приятно, като четеш впоследствие какво е споделила Николета за теб с цяла България? Като пожеланието към всички за Свети Валентин да се обичат “по Божиновски” и признанието, че за нея всеки ден е Свети Валентин, но 14 февруари е денят преди рождения ден на нейната любов...

- Тя обича да ме изненадва. Обади ми се и ми каза, че има изненада за мен. Но аз, като нямам фейсбук, и изненадващите послания ги научавам от вас, журналистите. Но нейните изненади не спират. Тя постоянно си ме изненадва - дали за Свети Валентин, дали за рожден ден. С повод, без повод - винаги ми прави изненади.

- Ти изненадваш ли я често?

- Тя обича изненадите, но пък от друга гледна точка обича всичко първо да й се каже на нея. Тя е такъв тип жена - хем иска да я изненадаш, хем иска да знае изненадата предварително. Най-важно е, че се обичаме и се подкрепяме във всеки момент. Това е в основата на семейството ни. По-хубаво нещо няма. Показвам и доказвам обичта и подкрепата си постоянно. Тя също.

- Успяваш ли да прекарваш достатъчно време с двете си любими жени - Никол и Николета?

- Да. Моят ден минава повече в тренировки и по базата. Но нямам търпение да се прибера вкъщи да им се радвам. Аз обичам много да си приспивам Никол. Вечер си я гушкам, докато заспи. Нямам търпение да си легна с нея и да си почина.

- Да не са почнали процентите на раздаване на Валери Божинов да се изместват - от 100 процента на терена към 100 процента за семейството?

- Аз обичам да се раздавам. Както се казва, не на 100, а на 110 процента. Но в случая раздаването ми е на 220 процента. Адреналин на 220 процента. Като съм на терена и на тренировка, съм на 110 и като съм вкъщи съм на 110. Винаги се раздавам, такъв човек съм.

- Получаваш ли хубави поздрави и от Валери Божинов-младши?

- Да. Но не е нужно да чакам да имам рожден ден или друг празник. Ние с него си се чуваме и си говорим всеки ден. Поддържаме ежедневно връзка и комуникация.

- Как приемаш факта, че синът ти расте и живее покрай Ники Михайлов?

- Приемам го нормално. Най-важно за детето е да се чувства добре. Да има подкрепата на родителите си. В случая то живее с майка си, но моята я има винаги. Мисля, че на него нищо не му липсва. Говорили сме много пъти с Ники. Знам, че той е пич от тази гледна точка. И като е с Валери, се държи перфектно. На малкия не му липсва нищо. Това е най-важното.

- Валери-младши гледа ли твои мачове по телевизията, макар още да няма 6 години? Въпреки че е мъничък, сигурно знае много добре кой и какъв е баща му?

- Последния път, като си говорихме дълго, ми каза, че иска да взема за децата от детската градина екипи, топки и ръкавици. После се похвалил на госпожата,че аз ще им
взема екипировка. Нормално е. Все пак говорим доста, вижда по телевизията. Знае, че и аз съм футболист, и Ники е футболист. Нормално е за момче да набляга на този спорт. И той вече набляга на футбола, което само може да ме радва.

- Избрал ли си вече какви екипи ще подариш на дечицата? На националния отбор, на някой клуб или просто обикновени екипи?

- Аз го питах - какви екипи искаш? Той ми вика: “Искам сини”. Пита ме: “Вашите екипи какви са?”. Аз му казах: “Нашите екипи, тате, са червени и бели”. Той вика: “Не, не. Аз искам сини”. Питах го - ти с кой номер играеш. Той вика - 9. (Смее се.)

- Значи от малък тръгва по твоите стъпки, че и номера ти е взел. Ще го правите ли топнападател?

- Наистина е още малък, за да поеме някакъв конкретен път. Но ако му се говори и покаже, може и да стане. Но най-важното е да го чувства отвътре. Дали ще стане, ще видим.

- Кой е най-големият подарък, който си получавал през тези 27 години?

- Имам два големи подаръка за тези 27 години - Валери и Никол. А може да имам и трети подарък.

- Звучиш ми, като че ли с Николета мислите за новия подарък?

- (Смее се.) Щом ти го казвам, значи мислим.

- Ясно ли е вече, че подаръкът ще го има, или само сте говорили по темата?

- (Смее се.) Тайна. Не се знае. Нека си оставим и една семейна тайна.

- Тоест тайната е кога, но подаръка ще го има?

- Да.

- Решението ти да идеш във “Виченца” за няколко месеца явно ти се отплаща - набързо вкара гол, а треньорът те изненада с капитанската лента...

- “Виченца” е трамплин в моята кариера от гледна точка на това, че ми дава възможност да играя, да изразявам себе си както мога. И е много хубаво, че след само един мач треньорът и моите съотборници ми дадоха лентата и ме направиха капитан на отбора. Самият аз останах очарован. Не го очаквах. Това е голямо признание, но и голяма отговорност. Но аз знам какво е да си капитан, какво трябва да правиш за отбора и за колектива. Мога да го правя. Мисля, че се справям добре. Дай Боже да имаме успехи и шанс отборът да остане в серия “Б”. А аз да имам шанс да се представям на ниво, да вкарвам голове и с тях да помогна на колегите си да изпълним нашата обща цел.

- Преди да получиш капитанската лента, си събрал целия отбор на вечеря. Импулсивно ли ти хрумна да организираш този своеобразен тиймбилдинг за запознаване и сплотяване с колектива?

- Аз съм човек, който анализира нещата. Мисли ги, преди да ги направи. Преценява дали моментът е правилен да се направи подобно нещо. И виждах, че в този момент колективът може да спечели доста от едно такова събиране. Нещо, което може да ни сплоти - и футболисти, и треньори, и ръководители. Не мога да го нарека спонтанно решение. Просто го усетих, почувствах го, че трябва да го направя. Събрах отбора. Казах - момчета, мисля, че трябва да направим една вечеря. Все пак съм нов, имам нужда да се опознаем. Нека прекараме една вечер заедно. Говорихме си доста. Казахме си, че ни чакат 20 големи битки в оставащите мачове. И трябва да си помагаме, без значение кой играе и кой не, за да може да излезем от досегашната криза. Казах им също, че ако всеки се раздава във “Виченца”, от следващия сезон може да използва трамплина и да отиде да играе в серия “А”. Вечерята беше и опознавателна, и мотивационна. Държах се и като лидер, но и като нормален човек. Все пак досега тези момчета ме бяха гледали само по телевизията, защото те са играли само по серия “Б” и още по-долните дивизии. Като са ме гледали в някои от големите отбори, в които съм бил, те не знаят какъв човек да очакват, че идва при тях. А като им покажеш, че си нормален човек, когато им помагаш в тренировки, мачове и извън терена, те го оценяват. Виждат че мога да съм един от тях и да съм им от полза.

- Изпита ли голямо задоволство, че с борещия се за оцеляване “Виченца” би борещия се за промоция “Верона”, в който се оказа ненужен?

- Не беше просто радост. Имаше голямо напрежение. Аз го изживях вътрешно. Защото това беше много важен мач, който трябваше да спечелим с моите съотборници. Моята вътрешна борба не беше срещу “Верона”, а между мен и сегашния треньор на “Верона” (Андреа Мандорлини - б.а.). Не че съм имал някакви проблеми с него, но не разбирах през тези 6 месеца защо не попадам в състава. Защо не играех. Тренирах на едно ниво с всички, чувствах се супер в отбора. Но знаеш, че треньорите понякога си избират техни любимци. Това вътрешно много ме ядеше. Та затова си го върнах - не на бившия си отбор, а на неговия треньор. След мача събрах момчетата и им благодарих за тази победа. Тя беше много важна за мен, за да покажа на бившия си треньор, че не е бил прав. Просто имах и скрита победа - показах, че моето място е на терена.

- Ако Любослав Пенев реши, за теб може да предстои друг интересен мач - България срещу Малта, откъдето тръгна за големия футбол...

- Решението си е на старши треньора Любослав Пенев, но аз знам, че всичко си зависи от мен. Аз трябва първо да играя в клубния си отбор, и то на ниво, за да спечеля доверието на Любослав Пенев. Ако той види, че съм на необходимото ниво, много добре знае какъв човек и какъв футболист съм и че бих оставил и последния си дъх за България. Една от най-големите цели в живота ми е била да играя за националния отбор. Но това не е достатъчно. Трябва да помагаш. А е нормално и да искаш да се класираш на световно или европейско първенство. Не сме били от доста години на такъв форум. Всички трябва да си направим равносметката. Радващо и очевидно е, че ние вървим по правилен път, начертан от Любослав Пенев. Има колектив, има настроение. Виждат се и на терена. Но няма какво да крием, така е и в съблекалнята. Дано да продължава така. Любо Пенев е доста интелигентен треньор, много умен човек. Той вижда нещата и си знае в кой момент кои футболисти трябва да вика. Относно Малта - да, моята кариера тръгна оттам, но нищо повече. Важното име във всеки мач на националния отбор е това на България.

- Мачът с Малта ще е пред празни трибуни заради обидни скандирания на расова основа при 1:1 с Дания. Осъждаш ли феновете, които доведоха до тази санкция?

- Неприятно. И некоректно. Защото самите ние нямаме никаква вина, нито футболистите, нито щабът или пък футболният съюз. Не мисля, че самите ние трябва да плащаме заради някакви хулигански изрази. Не е хубаво, но се надявам тези неща повече да не се повтарят. Единственият губещ е националният отбор. А той не е само футболистите. Едно цяло сме - и ние, и публиката. Защото и тя иска да гледа как националният отбор играе и побеждава. Призовавам всички за повече разум по тези въпроси. Аз вярвам, че нашата публика е супер. И обичам да я чувам. Явно е, че подвикванията не са дошли от 20 000 души, а от 5-10 човека. Дали са го направили нарочно, за да докарат глоба на БФС, не можем да кажем нито аз, нито ти. Но е факт, че тази групичка наказа целия национален отбор.

- След Малта идва един от рубиконите за нас - гостуване на Дания. Ще довършим ли оптимистичния старт със завоюване поне на второто място в групата, което изключва загуба в Копенхаген?

- Аз съм оптимист, мисля позитивно. Срещу Дания в София всички видяхме, че
ако бяхме останали с 11 души, мачът нямаше да завърши 1:1, а 2:0 за нас, без да искам да преувеличавам. Датчаните не показаха нищо особено. Трябва да си вярваме и да си помагаме, както го правихме досега. Всички мислеха, че като отидохме в Чехия, едва ли не ще ни разбият. А видяхте, че и там показахме променящото се към хубаво лице на националния отбор. Независимо дали играем вкъщи, или като гости, с вяра в силите си ще постигнем успехи.

- Съжаляваш ли за нещо в последния трансферен прозорец? Можеше сега да играеш срещу “Ювентус” в Шампионската лига, ако беше изчакал за сделката със “Селтик”...

 - Не съжалявам абсолютно за нищо. Най-важното за мен беше да играя някъде, и то постоянно. Да знам, че всеки мач ще съм титуляр. Че дори когато сгреша в мач или дадено положение, пак ще ми се даде шанс. От тази гледна точка направих правилния избор. Четири-пет месеца ще играя и после всичко си зависи от мен. За трансфера ми в “Селтик” или в друг по-голям отбор трябваше да изчакам до самия край на трансферния прозорец. А не ми се чакаше. Исках да почна да играя мачове, да тренирам с някой отбор. И това вече се случва - за да си върна игровата практика и добрата форма.

- От лятото накъде?

- Още не знам. Нека да не мислим за тогава. Нека първо си свърша работата във “Виченца”. Ако съм го направил, ще бъда доволен и от престоя си, и от бъдещето си. Със сигурност предстоят преговори с отбора, който държи правата ми - “Спортинг”.

- Имаше ли и други интересни отбори, които не са споменавани в медиите, а те искаха през януари?

- Имаше, но няма смисъл да ги споменавам. За мен най-важно беше да ми покажат, че ще съм ключов футболист. Сега е така. Играя, имам много положения. И другото е, че веднага ме направиха капитан. “Виченца” е голямо предизвикателство за мен.

- В очите на сегашните си съотборници ли се чувстваш най-голяма звезда, след като допреди само са те гледали по телевизията и сега те разпитват с плам в очите?

- Да. Мисля, че е така. Все пак съм бил в “Ювентус”, във “Фиорентина”, в “Спортинг”, в “Манчестър Сити”... А това са момчета, които цял живот са играли в серия “Б”, в “С-1”, “С-2”... И някои от моите отбори са ги гледали само по телевизията. Разпитват ме за самите отбори, за някои от звездите, как се държат. И аз им обяснявам - в големите отбори футболистите се държат перфектно.