Настоящият селекционер на националния отбор на САЩ Юргерн Клинсман е известен с твърдите си становища, относно начина на подготовка и необходимите действия за постигане на конкретните цели. Като футболист той е спечелил всичко с националния отбор на Германия, а се подвизаваше и в някои от европейските клубни грандове като Байерн Мюнхен и Интер. Сега той се опитва да вкара тима на САЩ в голямата игра, за което ще са му нужни значителни усилия за промяна в културните, физическите и тактически порядки наложени в страната.

- Каква е разликата между това да сте треньор в Германия и в САЩ?

- По същество на работата няма толкова големи различия. Основната разлика е, че тук сезонът е от около 6-7 месеца, а в европейските първенства той продължава 11 месеца. Това са много повече мачове и тренировки.

- Какво е чувството да водите отбор в мачове срещу тимове като Ямайка и Антигуа например?

- Винаги съм обичал разнообразието, което футболът дава. И в Европа съм играл срещу отбори като Албания и Молдова, бил съм в много бедни източноевропейски страни. Играл съм и пред пълен стадион в Техеран. Сега приемам срещите в КОНКАКАФ като възможност за трупане на опит. В крайна сметка, ако теренът е лош, той е лош и за двата отбора. Условията винаги са равни и точно така се откриват наистина добрите играчи.

- Каква е разликата между американския и европейския играч и нужно ли е младите таланти тук да се реализират в Европа?

- Основната разлика, е че в Европа младите играчи имат по-подготвена среда за професионализъм. Не е нужно още на 18 години да се търси реализация в чужбина. Самият аз заиграх в друга стана едва на 24 години. Когато заиграеш на друго място губиш голяма част от подкрепата си - приятели, семейство и среда.

- Колко е важен манталитетът във футбола?

- Има голяма разлика между увереност и арогантност. Давам за пример мача на Германия с България на Световното тук в САЩ на 1/4-финалите. Тогава водихме с 1:0 и контролирахме събитията на терена, като всичко изглеждаше ясно. Българите обаче вкараха два бързи гола и ни сразиха. Тогава стоиш на терена и си казваш: "Задръж за секунда. Какво се случи? Нали ние сме по-добрият отбор?".

- На какво се дължат успехите на Испания?

- Те печелят титла след титла и жънат успех след успех, защото не се задоволяват с постигнатото и продължават да поддържат изключително високото си ниво. Дори в момента в Бразилия са силно притеснени, защото знаят, че такъв отбор се гради и поддържа много трудно, а Световното първенство е само след година.

- Вашето влияние върху стила на САЩ?

- Не мога да дойда с германския си подход и да кажа - това е което искам, така ще стане. Имам опит в различни страни и знам, че работата трябва да е съобразена с играчите тук. Процесът е сложен и взаимен.

- Какво липсва на футбола в Америка?

- В голяма степен това е липсата на конкуренция и неясните цели. Ако един млад играч заиграе в отбор от Мейджър лигата, за него това е върхово постижение. Тук смятат, че ако отидеш на проби в Уест Хям, това е огромно постижение. Но не е така. Постижение е да подпишеш договор, да станеш титуляр и да допринасяш за добрите резултати на тима. След това трябва да отидеш още по-високо - в отбор от Шампионската лига, в отбор, който се бори за трофея в Шампионската лига. Тогава си достигнал най-високото ниво. Оттам нататък започваш да се доказваш. За мен това правят Шави, Иниеста и Меси. Доказват се на най-високо ниво всяка година. Това искам от футболистите - да ми доказват всяка година, че заслужават да играят за Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен. Това е.