Иван Иванов е най-добрият футболист на Партизан за 2012 година, определиха привържениците на несменяемия сръбски шампион през последните пет години. За българския национал гласуваха 34 процента от привържениците на Партизан и българският футболист получи почетна плакета на стадиона, след което Иван Иванов даде интервю:

- Няма по-хубаво нещо за един футболист от това запалянковците да го изберат за най-добър, особено ако е чужденец. Но аз тук не се чувствам чужденец, защото свикнах много с Партизан и с Белград. Настина тук ми е много хубаво. Всички ние играем футбол заради запалянковците и когато почувстваме позитивни вибрации от трибуните и разбереш, че запалянковците те обичат, получаваш допълнителна енергия.

В България в анкетата за най-добър футболист за 2012 година Иван Иванов бе на второ място след Георги Миланов.

- Имах наистина добър сезон, както в Партизан, така и в националния отбор, но искрено мисля, че Миланов заслужи да бъде първи, защото е изключителен играч. В най-скоро време Миланов ще отиде в някой голям европейски клуб и няма шансове да играем заедно в един отбор. Миланов е комбинация от Саша Илич и Лазар Маркович, липсва му само малко опит и когато го придобие, ще бъде супериграч.

- Една от причините за симпатиите на запалянковците са и головете. . .

- Бях добър реализатор, треньорите ме караха да отивам пред вратата на противника заради моето чувство за гол и играта ми с глава, така че често вкарвах голове. Що се отнася до спокойствието в играта, винаги съм го имал, то ми е дадено от Бога, след като Бог ми е отнел бързината. Тъй като съм много спокоен в играта, хората мислят, че съм много по-възрастен. Имам добро чувство за играта, но трябва и доста да се тренира, а аз обичам да работя.

- Много виждат Иванов на изхода от Партизан?. . .

- Само ако Партизан и аз получим някое много изгодно предложение, но само от някой клуб от Запад. За Изток не става въпрос - вече бях в Русия, там можех да продължа за двойно по-изгоден договор, но не се чувствах добре. Просто не ми харесваше средата, в която живеех и играех, и когато дойде предложението от Партизан /въпреки че имах предложения и от четири други отбора/, веднага се съгласих. Преди идването си в Партизан имах цялата информация за клуба и за града. Сега съм щастлив, че всичко излезе точно и се чувствам като в родния си град. Бих останал в Партизан и през целия си живот. Ако клубът ме иска, за мен това въобще не е проблем. Имаше няколко добри предложения, но на мен не ми хареса нито едно. Не искам да напусна клуба, в който се чувствам толкова добре.

Иванов спечели място в сърцата на запалянковците, когато майка му почина, а той въпреки нейната смърт остана в Партизан и игра мач.

- Майка ми бе много важна в моя живот. Повтаряше ми да работя това, което най-много обичам, и бе моята голяма морална опора. В този момент аз си мислех какво би казала тя и как би постъпила на мое място. Сигурен съм, че майка щеше да ме посъветва първо да изиграя мача, а след това да отида на погребението. Разбраха ме и баща ми, и по-малкият ми брат, които също ме подкрепиха.

Българинът си спомни и за загубата във "вечното дерби" с Цървена звезда, когато ритна с всичка сила топката в една от рекламите.

- В първото дерби играхме блестящо и победихме. Бях сигурен, че те никога не могат да ни победят. Но след това загубихме четири дербита. Най-много ме е яд за последното дерби, в което бяхме сигурни, че ще ги победим без проблеми. След първото полувреме бях сигурен, че ще им вкараме шест гола. . . Във всички дербита бяхме по-добри, но правехме глупави грешки.