Защитникът на ЦСКА Ангел Грънчов даде интервю пред клубния сайт на червените по време на подготвителния лагер на тима в Турция.

Как се чувстваш в началния етап на подготовката?

- Чувствам се добре. Изморени сме, но това е нормално. Тази подготовка не се различава по нищо като натоварване. Винаги има много тичане.

Има ли нещо ново в подхода на Миодраг Йешич?

- Всеки си има стил. По принцип треньорите изискват едно и също от футболистите – работа, дисциплина и себераздаване. Както в тренировките, така и по време на мачовете.

Мнението ти за отбора в момента? Повиши ли му се класата с новите попълнения? 

- Виждам отбора по малко по-различен начин.Преди чакахме постоянно нови хора. Сега те дойдоха с нас от самото начало. Мартин Камбуров е доказано име, и голмайстор. Ивайло Чочев е млад и много талантлив футболист. Ако получи шанс, ще покаже своите качества. Венци Василев също е добър футболист. Играл е в Кипър, има много мачове в А група. Надявам се Марсиньо да се адаптира бързо и да покаже какво може. Качествата му са налице, все пак е играл в Коринтианс. Там дори един мач да имаш е постижение, а той има 15 за един полусезон! При него е въпрос на време и работа да се докаже.

Събрахте се много централни защитници в момента...

- Както за мен, така и за всички в отбора, е добре да има конкуренция. По този начин се развиваш. В крайна сметка, който се представи най-добре в подготвителния период и контролите,той ще играе. Но това не означава, че ще бъде титуляр през целия сезон, а само, че ще започне като такъв. Това дава шанс на всички. 

Играе ли ти се?

- Разбира се, за мен е най-важно да играя. Всичко друго остава на заден план.

Нещо притеснява ли те?

- Нямам притеснения. Разбрах че, ако имам, това няма да ми помогне.

Ти си юноша на ЦСКА. Кое по-различното?

- Това задължава. Да си юноша на ЦСКА, да си чужденец, да си дошъл от друг отбор в А група, си има своите плюсове и минуси. Всеки знае, че един юноша трудно пробива в първия отбор на ЦСКА. Трябва да докажеш, че имаш място в състава. Осъзнах че, ако съм на ниво, шефовете ще предпочетат мен в отбора, вместо да привличат някой скъп чужденец.

На какво те научи детско-юношеската школа на ЦСКА?

- На много неща. Минах през много треньори, трудности и дори бих казал  приключения. За мен човек извървял пътя през тази школа, научава много неща. Когато преминеш през тежки моменти, после ти е по-лесно. Виждаш че е имало смисъл , че не е било напразно.

Учи ли пейката или съсипва?

- Според мен това да седиш на резервната скамейка, зависи от това каква психика има даден футболист. Някои се изнервят и вместо да се борят да се върнат на терена, започват да показват лошата страна на характера си. Когато си във форма и си на пейката, това ти  дава допълнителен стимул да се раздаваш още повече на следващата тренировка, за да можеш да се завърнеш в игра.

Наложи се като твърд титуляр, след това седна на пейката. Защо не се оплака нито веднъж?

- Получих шанс за изява и мисля че го оправдах. Бях много благодарен на треньорите. Играх силно в контролите срещу Динамо Букурещ и Рапид Букурещ миналата зима. Бях доволен от себе си. Давам си сметка, защо не бях титуляр и знам, че така е било правилно за момента. Все пак съм едва на 20 години.

Виждаш ли причината на друго място, а не в себе си?

- Един треньор не би оставил нещо качествено на пейката. Когато не съм попадал в първите 11, ми е било тежко, но съм си казвал, че някъде аз бъркам.

Прави ти чест, че мислиш така. Явно си възмъжал... Чувстваш ли се „старо куче” в отбора?

- Бих го обяснил по-различно. В ЦСКА се чувствам у дома. Всеки един, който идва в отбора, бил той треньор, футболист или масажист, го приемам по по-особен  начин. Все едно имам гости. Всичко което се случва в клуба ми е близко. По скоро имам повече стаж в ЦСКА, отколкото да се чувствам по-възмъжал.

Много от футболистите, които идват в ЦСКА или Левски, казват нещо срещу другия. А ти?

- Всеки, който идва се опитва да спечели публуката като казва нещо срещу съперника. Всичко за него е казано. За мен и по-голямата част на България, ние сме най-великия клуб. По-скоро бих казал нещо хубаво за нас, отколкото да им отделям излишно внимание на тях.

Връщаш ли лентата към онзи червен картон в Разград?

- Да. Едни мои думи след мача тогава, бяха изтълкувани погрешно. Може би така е било писано да стане. Никога няма да си простя на себе си, тази постъпка, защото се лишихме от титлата. Може би така е трябвало да стане. Надявам се, докато съм в отбора да помогна да спечелим шампионска титла, и по този начин да изкупя греха си пред ЦСКА.

Трансфер или титла?

- За мен по-важна е титлата. Като футболист израснал в школата на този клуб, е важно да играеш за него и да радваш хората. Целта ми е да стана шампион с ЦСКА. Нядявам се това да е целта на всеки един в клуба.

Знаеш ли песните на агитката?

- Да, знам ги. Гледал съм доста мачове в сектор „Г”.

Тананикаш ли си някоя от тях?

- Случва ми се. Приятно е за ухото да ги чувам. Голяма мотивация за мен бе, че по време на турнира в Либия миналата година, пуснаха песните на ЦСКА на стадиона. Беше по време на загрявката. Много е надъхващо. Доскоро ги бях пял от трибуните, а изведнъж бях, долу – на терена с фланелката на ЦСКА. Така загрявах зареден с положителни емоции.