Легендата на Милан Паоло Малдини се изказа критично по отношение на случващото се в клуба в интервю за „Ла Република”. Футболният свят очакваше защитникът да започне работа за росонерите, след като се отказа от играта през 2009 г., но той така и не се върна на „Сан Сиро”.

„Свършил съм много в играта и бях в този свят 31 години, започвайки от академията. В момента има риск да остана извън света на футбола, но имах толкова силна връзка с Милан, че е трудно да си представя да работя в друг клуб, дори и в Европа. Никога не съм обмислял да стана треньор заради номадския начин на живот на баща ми Чезаре. А освен това не се виждам като треньор на друго място, освен Милан, така че шансът да съм треньор някъде другаде в Италия е равен на нула.”

„Не искам да съм директор, защото не обичам политиката. Ако все пак остана във футбола, то ще е просто, за да предавам моето познание. Малцина са 100 процента компетентни, с познание за тактиката, играчите и спортната психология. Не ме интересува дадена позиция, само заради престижа”, каза Малдини.



Според мнозина, той не иска да се върне в Милан заради лошите си отношения с вицепрезидента Адриано Галиани. „Имах късмета да изкарам 25 прекрасни години в клуба. Когато започнах, заварих солидна основа, върху която бе изграден велик клуб. Силвио Берлускони ни помогна с инвестициите си, но и ни научи да мислим с размах. Ариго Саки дойде и се сдобихме с манталитета, който ни превърна в символ на определен стил футбол. Това беше нещо магическо. Но постепенно магията бе загубена и Милан се трансформира в нормален клуб. И то само защото Милан забрави да предава съобщението, а тези, които написаха историята на клуба, спряха да предават знанието си на следващото поколение. В настоящия вид на Милан няма нито един човек, освен на маргинални позиции, който да е писал история”, добави 44-годишният защитник.

„Погледнете Байерн Мюнхен и Реал Мадрид, които имаха директори като Бекенбауер, Хьонес, Румениге, Бутрагеньо, Гайего и Валдано. Така се предава магията, а тези, които са постигнали велики неща и дори са ги създали, учат следващите. Милан имаше тази магия за 25 години, но я загуби. Трудно е да се прецени какви са плановете на клуба за бъдещето. През лятото бяха освободени 12 играчи с характер, а вместо тях дойдоха някои, които просто не изглеждат като част от някакъв сериозен план.”

„Леонардо ме искаше на Миланело, дори и само да седя отстрани. Казах му, че няма смисъл, ако нямам някаква сериозна роля. Галиани каза и на мен, и на Лео, че постът на „директор по футбола” е част от миналото, но си мисля, че клубът има нужда от такъв. Миналата година Макс Алегри ми се обади и ми каза, че се нуждае от някого, който да го следи отблизо – да му казва дали е объркал нещо в тактиката или в отношението с играчите. Той се нуждаеше от някого с характер, който да се държи по-авторитарно с опитните играчи. И той си мислеше, че аз мога да изпълнявам тази роля.”

„Така или иначе – искам да разруша мита, че съм част от семейството на Милан. Те просто не ме искат там. Разочарован съм и не само заради мен самия – а за това, че всичко, което създадохме заедно се разпадна. И много от моите бивши съотборници имат същото усещане. И причината е, че макар че съм спечелил повече от всички други в клуба, Милан ми е дал дори повече. Аз имам дълг към Милан”, завърши Паоло Малдини.