Унион Берлин не е просто поредният обикновен клуб. Малкият отбор от югоизточен Берлин, живял толкова дълго в сянката на подкрепяния от Щази Динамо, сега е във втора дивизия и има най-забележителните фенове в тази част на Германия. Те го спасиха от фалит, дарявайки масово кръв, а през 2008 отделиха 140 000 часа време, за да реконструират клубния стадион.

А в неделя ще продължат най-добрата Коледна традиция в света на футбола. Те ще се съберат на стадиона и 90 минути ще пеят коледни песни. При това без дори да има мач. Когато всичко започва през 2003-ата, събитието е уважено от 89 човека. През миналата година те бяха 17 000.


Нивото на отдаденост на запалянковците е необичайно, а клубът не разполага с милионите на Челси или Манчестър Сити. Дори и с тези на съседите от Херта. Но все пак, Унион може да играе в Първа Бундеслига през следващия сезон. В елита от доста време няма клуб Изтока, а столичани са в добра финансова и игрова ситуация.

Но не винаги бе така. Унион е минал през повечеи кризи, отколкото трофеи е спечелил. През 2004 г., клубът отчаяно се нуждаеше от два милиона евро, за да избегне банкрут. Тогава запалянковците организираха кампания, наречена „Кърви за Унион”, а чрез нея феновете даряваха кръв и спасиха отбора си. Всъщност връзката между клуба и привържениците винаги е била много силан. Президентът Дирк Цинглер е напълно наясно какво мислят и искат запалянковците. В интервю за футболното списание „11Freunde”, той бе попитан какво мисли за критиките на феновете към полицията след гостуване във Франкфурт. „Няма нужда някой да ми обяснява какво се случи там – аз бях един от онези 1500 потърпевши”, каза той.



През 2008 Унион трябваше да модернизира стадиона си. Цинглер бързо установява, че това не може да се случи без чужда помощ. И тя идва. С помощта на близо 2400 доброволци, реконструкцията е завършена за 300 дни. Заедно те отделят 140 000 часа, без да получат и цент, а столичани имат модерен стадион, при това на него все още над 50 процента от местата са за правостоящи.



Клубът е и алергичен към транферните суми. До преди две години имаше стриктна политика такива просто да не бъдат плащани. Напоследък има облекчение в правилата, но все пак – рекордът на клуба е 600 000 евро, които бяха платени на Лозана за бразилеца Силвио през 2011 г. Няма как тимът да не е аутсайдер. Но не е и съвпадение, че клубният химн е изпят от пънкарката Нина Хаген.



Преди 1989 Динамо Берлин бе символ на мразения режим в ГДР. Унион бе свободен клуб – без връзки с армията или полицията. А „Стадионът до старото лесничейство” се превърна в място за срещи на критици на режима. Когато червените изпълняваха пряк свободен удар, зрителите крещяха "Die Mauer muss weg" – „Стената трябва да падне”. Е, през 1989-ата тя падна, а с нея и Динамо. Сега отборът е някъде из пета дивизия.

Унион обаче е във втория ешелон и в неделя феновете ще се съберат за последни 90 минути преди Коледа. И както стана въпрос – не заради мач, а заради Коледни песни и греяно вино. Тази година е десетото издание на това странно, но стоплящо мероприятие. Торстен Айсенбайсер, авторът на идеята, казва: „След серия от няколко лоши мача, ние, които седим прави през цялото време, се разделихме, без да си пожелаем „Весела Коледа”. Предложих на един приятел да отидем на стадиона ден преди празника и да изпеем каквито коледни песни знаем.” Идват 89 човека, при това без никаква гласност. Дори официално стадионът е заключен. Година след година обаче броят на хората се увеличава. След три години се превръща в официално клубно събитие, за да се стигне до тези 17 000 миналата година. Не само от Берлин, но и от други части на Германия. А и от чужбина.



През годините Коледата на Унион се променя. Сега продължава 90 минути (плюс малко добавено време), като всеки гост получава свещ и книжка с всички песни. Идват дори и някои играчи със семействата си. Защитникът Кристиан Щуф е един от тях и за него тази традиция е доказателство, че Унион е специален клуб. „Като играч няма как да не оцениш случващото се. Не само атмосферата, но и разбирането на запалянковците. Те не искат да печелим всеки мач, просто искат да опитаме да дадем най-доброто от себе си. А Коледата е уникална. Само да видиш свещите е неописуемо.”

А се оказва, че се включват фенове и на други клубове. Още на второто издание е намерен портфейл, в който е имало членска карта на Херта. „Ние просто си пожелаваме „Весела Коледа”. Няма значение кой отбор подкрепяш. Никой не си тръгва като губещ от стадиона”, казва Айсенбайсер.