- Г-н Сираков, двайсет години спортът и конкретно футболът се молеха за държавна подкрепа. И когато я получиха, пак има недоволни и дискусии. Плюс ли е държавната подкрепа за спорта и може ли той да се оправи без нея?

- Никога! Ако спортът, включително и футболът, не е държавна политика, ако здравето на младежта не е държавна политика, няма оправия. Страна като България няма как да има спорт по друг начин. Спортът е финанси - първо, кадри - второ. И да си кривят душата много хора, виждаме първото правителство, което прави нещо за спорта. Това е истината, колкото и да им е неприятно на другите политици да го чуят. Ами да го бяхте направили вие! Влязохме в Шампионската лига през 2006-а и ни взеха два милиона лева данъци! Тогава строяхме общежитие за юноши, нов терен, тренировъчно игрище, инвестирахме. А ни взеха два милиона от прихода от УЕФА!? Не можеха ли да отидат тези пари за още един терен, за базата? Футболът десетилетия беше сирачето на държавата, която не му даваше нищо. Много неща се правят единствено при това правителство - в лицето на Бойко Борисов, а вече и в лицето на Симеон Дянков, когото също виждам обърнат към спорта. Много неща! Бях с Илиана на предизборната обиколка по градовете за президент на художествената гимнастика и видях. Срещнах се с кметове, с представители на общини. Очарован съм от това, което е направено и се прави за спорта от общините. Варна, Добрич, Търново, сигурно ще пропусна някой град. Неща, които не бият на очи, но са невероятни за обществото и са основата на спорта. А вече с подкрепата и на държавата нашият спорт има възможност да надигне глава.

- Обречени ли са футболните клубове рано или късно да станат аматьорски, без държавата да помага?

- Абсолютно. На много от клубовете държавата в лицето на премиера намери и спонсори, и начин да се помага. Което до голяма степен води до оцеляването им. За мен не е сериозно в България един бизнесмен, от какъвто и да е ранг, сам-самичък да издържа елитен отбор.

- Обаче е грях и на това правителство, че не въведе данъчни облекчения.

- Това е друг от най-болните въпроси, поне докато не се промени законът за спонсорството. Да, на мястото на финансовия министър и аз щях да предпочитам в този тежък момент всеки възможен данък да влиза в хазната. Но не е нормално да си собственик на клуб, да дадеш 100 хиляди лева и да трябва да платиш данък. И до отбора достигат 10 или 15 процента по-малко. Именно затова собствениците направиха тази система, което де факто е заробване на клубовете чрез заеми - отпускат парите за отборите като кредити от свои фирми. Много повече хора ще помагат и на футбола, и на различните спортове, ако част от спонсорството се зачита за данъчно облекчение, което е много сериозен лост. Но повтарям - поставям се от другата страна и...

- Колко ваши предложения останаха глас в пустиня в БФС?

- Отдавна не давам предложения, защото... Най-много ме боли за първото. На първото заседание на новия изпълком през 2005-а предложих на 6 месеца да изпращаме по 2-3 млади специалисти в най-известните треньорски школи - Испания, Италия Франция, Англия, Германия. И да учат както трябва. Примерно във Франция се учи 5 години за треньорска диплома, това е университет. Сега щяхме да бълваме истински подготвени специалисти със съвременно мислене. От 20 пратени души да станат добри 8 или 10 - страхотно е. Казах тогава - да обвържем с договори тези млади хора. Да поемем цялото им учение, а в замяна те да работят 5 години в сферата на БФС - юношески отбори и т. н. И след това да бъдат свободни да се развиват където искат, да печелят пари по клубовете. Предложението бе прието с голям ентусиазъм. И нищо не се направи. Един от големите проблеми у нас е треньорският.

- Обезверен ли сте?

- Аз от 7-8 месеца не съм стъпвал на изпълком. Обезверен ли... Разговарял съм с Боби Михайлов на тези теми. Знам, че той има добро желание за промени. Но за мен БФС не прави достатъчно. Мен това ме дразни. Нека наистина да оправим нещо, а не само да си говорим. Подчертавам - далеч съм от мисълта всичко да се трупа на гърба на БФС. Както за някои БФС е виновен, че съдиите не видели редовния гол за "Ботев" срещу "Лудогорец"...

- Хайде да кажете и нещо хубаво за футбола.

- Разбира се, има много неща. Допреди година и половина съдийството беше коренно различно от това, което заварих, когато влязох в изпълкома през 2005-а. Вярно, после сериозно деградира. Да се замислят и собствениците на клубове, и президентите какво правят по тази тема. Друго - във футбола навлязоха сериозни инвестиции напоследък. От сериозни бизнесмени, което е изключително добре за играта. Правят се бази, за което говоря отдавна. Но когато преди време обяснявах как Кипър ни е изпреварил с 50 години, ме смятаха за малоумен. А кипърци вече играят нонстоп в Шампионската лига, тази година преминаха и групите. Разбира се, дивиденти от базите у нас ще се черпят в дългосрочен план. но има доста "бели лястовици" за оптимизъм - "Черноморец", "Лудогорец", "Литекс", сега "Ботев" (Пловдив), в Стара Загора се правят терени. Сигурно пропускам някой. А в "Славия" и " Левски" отдавна е така, те бяха първите. И когато имаме бази, и ако се появят тези специалисти, за които говоря, ще е много по-лесно. Но сега? В един момент ще се окаже, че имаме бази, а няма кой да работи на тях.

- А не е ли по-реално босовете на клубове да пращат свои треньори на елитно учение в чужбина?

- По принцип 99 процента от тях хал хабер си нямат. Такова животно като нашите собственици и президенти на клубове във футболния свят няма. Те, като видят микрофон и скачат като питбул на кокал. И започват да обясняват 40 минути за левия бек как се включвал, как играл. А той преди година и половина-две не е знаел, че има такова нещо ляв бек. А обяснява, обяснява и селекции. Това го има и в Сърбия, и Румъния, но тук е ужасяващо. Някой да е чул президентът на "Реал", "Барселона", "Манчестър Юнайтед" или "Челси"? Не можеш да им прочетеш интервю. А като го кажеш това на тия в България, скачат като ужилени и се надуват като пуяци. Ако се съберат интервютата от последните 15 години на всички собственици и президенти от "А" група, ще станат 40 тома. И ще е бестселър №1 на световното книгоиздаване. Това е отговорът на въпроса. Който плащал, той поръчвал музиката... Да си я слушат. Но е фалшива.

- И двата национални отбора за юноши се класираха за втория етап на евроквалификациите - това плод на добра работа ли е, или е случайност?

- Това е искра, която не може да ни топли. Ще бъда истински щастлив, ако класираме двата отбора за финалните турнири. Тогава с най-голямо удоволствие ще отида да ги гледам и да ги поздравя. Но ние сме ставали европейски шампиони, финали сме играли...

- Значи напоследък придобиваме манталитет на дребно камъче във футбола...

- Ние сме си дребно камъче.

- Да, но всенароден възторг от три ремита на националите и победа над Армения... Вашето поколение щеше да плаче от такива резултати.

- Да, допреди 15 години стадион "Васил Левски" беше почти непревземаема крепост. Но аз много мразя да сравнявам поколенията. Убеден съм, че сегашните национали правят всичко, но това са им възможностите. Истината е - ние сме безвъзвратно изостанали от световния футбол, колкото и да ми говорят глупости. Играем демодиран, бавен, остарял футбол. И това личи веднага, щом отидем в Европа.

- Промяна?

- У нас клуб може да постигне европейски стандарт по-лесно, отколкото националния отбор, който е продукт на поне десетгодишна програма. Трябва да се направи като германците, след като ги победихме през 94-та и 95-а, когато ги пребихме тук. Какви програми направиха всички клубове под шапката на футболния съюз! И германците почнаха преди 2-3 години да черпят от това, което започнаха в средата на 90-те. Имат невероятен млад отбор, който в следващите 3-4 световни и европейски първенства ще бъде в топ 3 на фаворитите. Ама какво говорим, за да измисляме топлата вода... Много, много трудно е да говорим, че в близко време ще настане прелом за националния отбор. Да, Любо Пенев се представя блестящо. Слагам му оценка 6 плюс - особено с оглед материала, с който разполага. Страхотно! Но с клуб е много по-лесно да се постигне средно европейско равнище в много по-кратки срокове. Първо - всеки ден работиш. И второ - имаш неограничен теоретично потенциал за финанси и изобщо възможност за правене на отбор и градене. В националния отбор обаче играят само българи.

- Май трябва да изчерпим всички неверни решения, за да приемем верните?

- Имам чувството, че водещите отбори се лутат в лабиринт и постоянно се натъкват на задънен "джоб". Връщат се обратно, попадат на друг задънен "джоб". Това е най-точното определение за работата в нашите клубове. Сигурно трябва да се опарят десет пъти, за да се научат да не пипат огъня.

- Чувствате ли се чужденец в българския футбол?

- Нее... Всъщност не съм щастлив с българския футбол. Нямам тръпката. Не ме гъделичка, като гледам. Нервирам се. Ядосвам се. Обаче аз съм част от българския футбол и не може да се цепя от колектива.

- Останаха ли ви несбъднати мечти?

- Аз се имам за изключително щастлив и успял човек. И в работата, и с приятелствата, със семейството. Но, от друга страна, човек без мечти е мъртъв. Обаче ако ме питате какво мечтая, няма да ви кажа.

- Тогава - мечтата ви за "Левски"?

- Да видя стадиона пълен, но не епизодично, а на всеки две седмици. Да виждам хората по трибуните щастливи, да виждам играчите щастливи след мача от това, което са предложили на публиката. И любимият отбор да изглежда по съвсем различен начин.

- А при 7:1 с "Етър" в сряда имаше 1000 души.

- Публиката дава най-точната оценка. Може да я излъжеш веднъж, два, три пъти, но не можеш да я лъжеш постоянно. В последния ми сезон в "Левски" през 2008-а ЦСКА водеше с 10 точки, а имахме средна посещаемост от 9500 души. Не приемам оправдания с криза, с безпаричие... Те не влияят на любовта на хората. Но действителността сега е различна, не можеш да кажеш на черното бяло. "Левски" загуби всеки решаващ мач този сезон, няма как да не влияе на публиката.

- А не усещате ли "Левски" да става като другите, да губи идентичност?

- Ако няма абсолютна симбиоза между публика и отбор, което е било винаги най-типичното за "Левски"... "Левски" винаги се е носил на крилете на любовта на хората. Тя сигурно е спечелила толкова мачове, колкото и футболистите. Силата на "Левски" винаги е била в това. Сега го вече няма. Това е един от големите проблеми.

- Виждате ли в "Левски" личност, за която да кажете - ето, този човек е за "Левски", той може да върне силата и идентичността?

- Има хора в "Левски", които безкрайно уважавам. Друг е въпросът доколко нещо зависи от тях. Но има и много плява на всички нива. Не искам да говоря по-конкретно на тази тема, защото всички стават изключително чувствителни. Не твърдя, че моята истина е единствената. И аз бъркам. Но никой не може да ме убеди, че "Левски" се развива или надгражда. Честно казано, не виждам светлинка в тунела. Аз ще бъда най-щастливият човек, ако се окаже, че бъркам. Но не виждам потенциал за нещо голямо. За средно не виждам дори... А ако някой ми каже, че след два месеца и половина отборът ще изглежда съвсем различно, даже няма да разговарям с него. Преобразен отбор, ще направим една подготовка... Напушва ме смях. Това е невъзможно в спорта - един посредствен отбор, който е без идея и контрол върху в играта, да го преобразиш набързо. Няма такива магьосници. Вижте "Реал", който разполага с ужасяващ потенциал. Дойде Моуриньо и истинският "Реал" се видя чак след една година. Сега да ме убеждават, че ще купим 6, 7 или 8 играчи, ще почнем да хвърчим по терена, да бием с по 3:0 като гости - колко съм ги слушал.... Дай боже, да се случи, но съм скептик. Защото през последните 6 месеца гледам дали нещо се е променило към по-добро в "Левски". Аз не виждам. Може да има, но не го виждам. В игрово отношение говоря. Показателно, е че публиката намаля сигурно 3-4 пъти за 6 месеца. А трудно се връща обезверена публика.

- Ако бяхте спортен директор в "Левски", колко от сегашните играчи щяха да бъдат титуляри при вашия екип?

- Пак тема, по която ще има сърдити... Честно казано, единственият, който има потенциал за европейски "Левски" е Кристовао Рамос. Така смятам. Когато се върнах в клуба през 2004-та, казах - в България титли съм печелил, колкото малко други. И искам да направя отбор за Европа, това е моята цел. И критерий за работа и играчи. Затова сега според мен само Рамос има потенциал и мисъл за Европа. А на футбола, който се играе в България, въобще не искам да се спирам. А! И мисля, че Рамос показва не повече от 25 процента от това, което може да даде.

- Загърбихте доста звездички в оценката си.

- Кой? Марсиньо с едно докосване може да реши мач. Има много класа. Но е на 31 години. Значи го вземаш да кърпи дупки, защото за правене на истински отбор за Европа трябват 2-3 години. Владимир Гаджев е с много силни качества, но бе тотално развален. Това е големият проблем на "Левски" - че не се надгражда, а се разгражда. Гаджев е толкова далеч от нивото отпреди 4 години, когато се върна от Гърция... Сещам се и за холандците преди 2 години. В първите три месеци Грийн и Мюлдер се забавляваха на терена, а ние ги побългарихме Друг? Де Карвальо е добър за "А" група, но във важен мач не е излязъл на голово положение - нито срещу ЦСКА, нито срещу "Лудогорец". С "Ботев" (Враца), "Монтана", "Етър", "Миньор" - да, там е страшен. Върши си работата, вкарва доста. Но централният нападател на "Левски" трябва да решава важните мачове. Никой не е застрахован от грешки в селекцията - от "Барселона" до последния отбор в "В" група. Естествено, включвам и себе си. Важното е грешките да се свеждат до минимум, а не на всеки 6 месеца да се увеличават.

- И да стават все по-скъпи?

- Не може да отидеш за дерби с "Лудогорец" и двамата най-афиширани нови футболисти да са резерви, като единият въобще не го пускат. Значи лятната селекция е 90 процента сбъркана. Като всяка в последните години. Много плюеха защо съм взел тримата бразилци и двамата мароканци преди 5 години, но сега не могат да си помислят да видят тук такива играчи. А и те станаха шампиони, като най-старият беше на 24 години - Зе Суариш. Но набързо се разпродаде готов отбор от млади. Най-старият беше Живко Миланов, който сега е на 28. Шампионският отбор от 2009-а беше абсолютно разпродаден за жълти стотинки и бяха докарани 50-60 класически ментета. На този отбор му трябва абсолютно дългосрочно лечение. Да се обявят 1-2 години за "нулеви", да се обясни на хората защо и да се заложи на млади. И стига с този евтини популизъм - юноши, юноши. Даже се сърдим защо другите отбори не пускали юноши. Да се смея ли, да плача ли... Да си юноша на "Левски" - това не е индулгенция за попадане в първия отбор! Така трябва да се работи, че те сами да си заслужат мястото. Децата са от пластилин, трябва да се изваят. А не да се действа само с фойерверки - един юноша днес за 10 минути, утре друг за 10 минути. Само да ги показваме да се радват хората... Целта е да ги направиш играчи. И след 3 години да имаш 6-7 юноши в основния състав..

- Защо не сте в "Левски"? Отговор "Питайте други" не приемам.

- Не може всички да бъдат в "Левски"... Станимир Стоилов го каза преди 3-4 години - защото никой не обича крокодила.

- Дебела сянка хвърляте?

- Да, и много хора ще настинат.

- Колко варианта имаше да се върнете след уволнението ви от Тодор Батков през 2008-а?

- Два. Не се върнах не по моя вина, разбира се. Много хора не могат да разберат - на "Герена", като стъпя, аз стъпвам вкъщи. Това чувство не се добива за 6 месеца - като играеш или ръководиш в "Левски". Това се извоюва. И аз съм воювал със зъби и със нокти.

- Усещата ли затръшната за вас вратата на "Левски"?

- Още не се е родил този, който да я затръшне. Защото моята визитка е там, в "Левски", и е толкова богата, че няма как да се изтрие. Ако стъпя на нея, сигурно ще се изравня с Черни връх.

- И още от 2003-та все се намира кой да ви обяви за "враг", пълзят теории на конспирацията...

- То не беше кръгът "Бони и Клайд", кръгове, обръчи. Всеки търси по някакъв свой си начин оправдание за собствената си некадърност и безсилие. В България много често го виждаме, не само във футбола. А може и по света да е така. Много хора смятат, че като очернят направеното от мен или Станимир Стоилов, си измиват ръцете за своята несъстоятелност. Те не могат да ме засегнат, да ме обидят. Не са на моето ниво. Всеки уважаващ себе си човек си избира опонентите. Аз ги гледам много отвисоко "конспираторите", те са много ниско долу. Ваш колега преди много години каза - ако искаш да станеш добър футболен журналист, оплюй здраво Сираков. Но трябва да можеш да го направиш качествено, убедително, аргументирано. За мен тези думи бяха най-голямото признание, удоволствие.

- Има ли хора, на които не бихте подали ръка?

- Има.

- А ако срещнете Тодор Батков?

- На Тодор- да, разбира се. Нищо не ми пречи. Ние сме имали различия, различни виждания. Но и сме постигнали заедно доста, доста радост и мъка. Разменяли са се стрелички между нас. Но няма причина, поради която да не му подам ръка или да се срамувам да му подам ръка. И съм убеден, че и той мисли така. Аз съм убеден и че Тодор истински иска "Левски" да успява. Друг е въпросът, че аз не приемам негови идеи и методи за постигането им. Но винаги когато се видим, няма проблем не само да му подам ръка, а и да си говоря с него за всичко. И мога да му кажа абсолютно всичко - какво мисля, как мисля.

- Чакаме книгата за вас, която Илиана Раева ви подарява за 50-годишнината.

- Няма как да я опиша, просто трябва да се прочете. Вероятно промоцията ще е през януари. Сигурен съм, че на много хора ще им е интересно. И ще има пълна изненада..

- Понякога ми напомняте Моуриньо - повече уважаван, отколкото обичан. И труден за разбиране в същността си. В книгата ли е истинският Сираков?

- Там съм 100 процента аз. И то през очите на много хора. Десетки, десетки...