С аристократично закъснение от десетина минутки великият вратар Петер Шмайхел се задава по коридора, водещ към залата за пресконференции. Датчанинът кацна в София като символ на подкрепата на бившия му тим Манчестър Юнайтед към националния ни тим за бездомни хора. В България Шмайхел "улови" и няколко въпроса от медиите, цитирани от "Труд".

- По-опасна ли се оказа България, отколкото очаквахте преди световните квалификации?

- Имаме толкова проблеми, че нямаме време да гледаме другите. Много сме разочаровани от нашия отбор. Първият мач бе у дома срещу Чехия и когато си в група с тях, Италия и България, трябва да печелиш вкъщи. Направихме 0:0, което не ни даде много надежди.

- А как видяхте гостуването в София?

- Играхме ужасно, не мога да си спомня по-слаб мач на националния отбор. Никога не съм виждал треньора Мортен Олсен да критикува публично футболистите, както го направи тогава. Имаме страхотна успеваемост в европейски и световни квалификации, а сега чувствам, че почти нямаме шанс. Следващите три и половина години изглеждат тъмни. Играем срещу България у дома и ни трябва задължителна победа. В момента разликата между най-добрите и най-слабите е малка и България и Дания са по средата. Преди три години бих казал, че можем да победим всеки вкъщи, но сега не съм убеден.

- Нашият вратар Николай Михайлов иска да продължи кариерата си в Англия или Германия. Какви качества са му необходими?

- Не мога да говоря за Германия, но в Англия трябва да си перде. Като вратар грешките ти са фатални. На Острова играта се променя, но едно нещо е останало - противниците тормозят вратарите физически. И трябва да си готов да отвърнеш, да ги накараш да усетят, че си губят времето. В Англия първенството сякаш никога не свършва, играеш в какво ли не време. Имало е дни, в които стоя в съблекалнята и се моля: "Хора, погледнете какво се случва навън и отложете мача!"

- Играли сте за Астън Вила, а капитанът на отбора Стилиян Петров сега се бори с левкемията...

- За съжаление, не съм играл със Стилиян, но му желая успех, той е боец! Следя информациите и знам, че се справя с болестта. Преди две седмици, когато Юнайтед гостува на Астън Вила, в 19-ата минута всички станаха и ръкопляскаха за него и това показва колко е важен за клуба. Надявам се да го видя пак на терена.

- Често ли си спомняте финала на Шампионската лига срещу Байерн през 1999 година?

- Не го помня. Спомените ми са от клипове, които съм гледал по-късно. Не знам защо нямам спомени, но се надявам някой ден да се върнат. Това бе сезон, в който всичко вървеше за мен и за Юнайтед.

- Как се промени футболът в последните години?

- Колко време имаме? В колко часа е полетът ми? (Смее се.) Огромна тема. Една от големите промени е как започва играта. Преди вратарят изритваше топката напред, много рядко можеше да се види пас към защитата. Днес вратарите са много по-важна част от играта. Подават топката, получават я, пак я подават, пак я получават... По мое време се играеше десет на десет, сега отборът с топката има и единадесети футболист. Темпото е по-високо, играчите се движат и мислят по-бързо. Сега почти всички отбори опитват да се надиграват, вместо да преборят другите със сила.

- Може ли Димитър Бербатов да е горд с престоя си в Юнайтед?

- Абсолютно. Димитър дойде, когато имахме Кристиано Роналдо, там бяха и Уейн Руни, Райън Гигс - много силни играчи по крилата, но не и в центъра. Сър Алекс Фъргюсън търсеше подобен футболист, откакто Кантона си тръгна. Димитър бе верният отговор по това време. Но футболът се развива и в един момент сър Алекс реши, че други могат да са му по-полезни. Сигурен съм, че е искал Бербатов да остане, но на неговата възраст е разбираемо той да желае да е титуляр.

- Подценявани ли са вратарите?

- Светът никога не е виждал толкова класни вратари по едно време, колкото в момента. Сякаш в последните петнайсет години е модно да си вратар. Преди даваха ръкавиците на най-грамадния или най-дебелия, който не може да тича. Сега много деца искат да пазят.

- Какво значи да си футболист на Юнайтед?

- Няма по-убийствено напрежение. Ако не успееш тук, се пречупваш. Юнайтед е най-големият клуб в света. Ето например Давид де Хеа дойде на 20 години и в началото имаше проблеми. Медиите използваха шанса да се нахвърлят срещу сър Алекс чрез него. Съжалявах го, защото бе твърде млад, за да знае как да се справи със ситуацията. Но сега играе наистина добре. Трудно ми е да изброя петте най-добри, но Мануел Нойер ме вдъхновява, защото носи нещо ново. Последните 5-6 минути на полуфинала на европейското, когато Италия водеше с 2:1, той беше почти на центъра, без страх, просто поддържаше пресата. Не бях виждал подобно нещо.

- Имате ли си любимец от настоящия отбор?

- Райън Гигс. Той дебютира в Юнайтед четири месеца преди да подпиша през 1991-ва. Да си повече от 20 години в отбора... Никой никога не може да го повтори!

- Кой трябва да наследи сър Алекс?

- Този въпрос е актуален, откакто преди десет години той обяви, че се отказва. И слава Богу все още не го е направил. Днес кандидатите вероятно ще са Моуриньо или Гуардиола. Но преди пет години имената щяха да са различни. Кой знае кого ще назовем след пет сезона. Фъргюсън може и да е на 70 години, но е много по-млад психически. Само личното му здраве и това на семейството му ще го накарат да се откаже. Ентусиазмът му е като преди 20 сезона. Все още пристига в седем сутринта на тренировка. Малко е плашещо, като си помисля че става в 5 часа, но пък именно това го превръща в точния човек за тази работа.