Понякога се появява такъв играч, който ако играе за твоя клуб е най-важното му притежание. Но когато играе срещу твоите любимци е най-дразнещата фигура в света на футбола. В този случай става въпрос за Яго Аспас от Селта Виго. Неговото име се пее по-силно на „Балаидос” от всички останали, за него се говори повече, а и номерът му е на най-голям брой фланелки. А, разбира се, това е неговият дебютен сезон в Примера.

Но в Аспас има много неща, на които човек да се възхищава. Той е черноработник, който не спира да тича и в 90-ата минута играе със същата енергия и дух, както и в първата. Аспас обаче не е като Конникът без глава – той е един от ключовите играчи в Испания и създава доста положения за съотборниците си. Но пък е нападател и от него се очаква да бележи голове. И го прави – 5 в 12 мача. Галисиецът всъщност се справя толкова добре, че клубът го награди с нов договор в началото на септември – до 2017 г.

И има защо. Неговата игра много прилича на това, което правише Давия Вийя в Реал Сарагоса. Често настоящият нападател на Барселона получаваше позицията на типичен номер 9, но това, което той правеше бе толкова уникално, че беше наивно човек просто да го определи като център нападател. Това важи и за Аспас – обича да играе по фланговете и да влиза навътре, но също така е и на ръба на засадата в центъра. Освен това пресира съперника, когато той изнася топката – все едно е изучавал всяко едно движение на Вийя. Той е нападател, но не точно.



Има и неща, по които те не си приличат. Аспас е дразнител, който не спира да дудне, да бучи за всичко и да рита по кокалчетата. Това бе очевидно миналия уикенд, когато въпреки че се справяше отлично срещу Майорка, той бе сменен от треньора Пако Ерера. Решението бе посрещнато с гняв от феновете на „Балаидос”. „Това бе един от тези трудни момента, които той има понякога. Познавам го и го смених, за да го предпазя. И него, но най-вече отбора”, обясни Ерера. Аспас вече бе получил жълт картон и на няколко пъти влезе в пререкания с играчи на Майорка и съдиите.

Ерера обаче просто не може да каже лоша дума за своя нападател и съвсем скоро леката критика се превърна в похвали. Попитан дали той е техният Лео Меси, както мнозина предполагат, треньорът не се поколеба. „За нас – да. Той е Меси”. Така само за няколко минути той мина от Аспас Чудовището, до Аспас Меси.

А по време на мача, докато нападателят вървеше към скамейката, Аспас ритна няколко шишета, измърмори си нещо грозно под носа и с жестове показа неодобрението си. Феновете не се интересуваха: „Яго Аспас, ло, ло, ло!” Не само че той е техният Мески, но той е и един от тях и това е по-важно от всичко. Докато е на терена, феновете знаят, че Селта има шанс. Той ще се бори, рита, дърпа и крещи, но ще вкара и гол. А и колкото и да се съпротивляват да си признаят, феновете на съперниците биха се радвали, ако той беше в техния отбор.