Събота, 3 ноември. В мач, в който Аякс не изглежда в нито един момент достатъчно добър, Вилфред Бони току що е вкарал втория гол за Витес срещу шампиона. Атмосферата на стадиона достига точка на замръзване, а част от феновете започват шумно да недоволстват.

Без въобще да му прави впечатление, Франк де Бур сменя ветерана Кристиан Поулсен, но не пуска в игра Миралем „16 и половина милиона” Сюлеймани, а 18-годишният Виктор Фишер. Освиркванията спират и се завръща някакъв странен оптимизъм. Не защото запалянковците очакват Фишер да отбележи хеттрик и да измъкне Аякс. Не, случва се нещо много по-символично. Нещо почти религиозно. Йохан Кройф, Спасителят, казва на хората, че всичко ще бъде наред.

Повече от две години след революцията, статутът на Кройф на „Амстердам Арена” е на Бог. Каквото и да каже се случва, а той твърди, че единственият шанс за Аякс да си върне хегемонията, е чрез юношите. Клубът трябва да ги изведе на пиедестал и поради тази причина те имат привилегии, които приходящите звезди нямат.

А както ще ви каже всеки, свързан с програмата на Аякс, тези юноши не са само от улиците на Амстердам или от някое забутано село в Холандия. Скандинавието, и най-вече Дания, също се оказва много продуктивно. Старите фенове ще се сетят за Сьорен Лерби, младите – за Кристиан Ериксен. А ако всичко върви по план, някой ден ще се говори и за Виктор Фишер. За човека, извел Аякс до 32-а му титла, както и до полуфинал на Шампионската лига. Поне за начало – до победа над Цволе следващия уикенд.

Във видеоклип, публикуван през май 2012, Аякс демонстрира как точно се грижи за младоците. Материалът показва Фишер в дома му в Аудекерк на Амстел, където той живее с приемни родители – приятелски настроена двойка, която се грижеше и за Ян Вертонген до неговото пълнолетие. „Ставам в девет, след което се занимавам час или два с домашни от училище. След това отивам на тренировки”.


Петнайсетина минути разделят извадения като от приказка Аудекерк от „Де Тоекомс”. В клипа Фишер върти педалите на колелото си покрай зелени ливади, крави и канали, излязли все едно изпод перото на Рембранд. „Моето семейство и приятелката ми са в Дания, така че в началото беше много трудно. Но сега е съвсем различно. Когато се нанесох при приемното семейство нещата се подобриха. Говоря си много с тях, а и те са наистина добри хора.”

Може ли някой да измисли по-добър начин да се подготви за кариера като голям футболист. Готино приемно семейство, час-два домашни, 15 минути с велосипед до базата и след това тренировка с Франк де Бур или Денис Бергкамп? „След време може би ще излизам с другите играчи – в града или нещо подобно. Сега обаче не”, казва Фишер, докато прибира кърпата и калците си в сака.



Не бързай, млади Виктор. Никой не очаква да започнеш да бележиш гол след гол. Не и веднага. Но някой ден ти ще изведеш Аякс до нова титла или кой знае – поне до полуфинал в Шампионската лига срещу отбор, за който са пръснати милиарди.