Вечери в ресторанти, пример за подражание като Паоло Малдини, тактически указания от Карло Анчелоти на тренировки - това е всекидневието на младата бразилска звезда на Милан Алешандре Пато (б.р. - макар приоритетите му все пак да не са подредени точно в този ред). 19-годишният голмайстор на росонерите (14 попадения до момента в Серия А) разказва за себе си в интервю пред сп. "Спортуик", публикувано в "7 дни спорт".

- Годеницата ви Стефани разбира ли, че щом вие играете в Италия, тя няма да може да работи в Бразилия?

- Няма проблем. Тя иска да е с мен, а и Милано й харесва много.

- Разгледахте ли някой друг град в Италия?

- Венеция, Портофино, както и остров Сардиния, които са фантастични места.
Но най-хубавото място, където сме били, са Малдивските острови.

- Кое е пътуването, което бихте искали да подарите на Стефани?

- Първо искам да си подаря пътуване до Париж, където да взема "Златната топка".

- Ако имате достатъчно пари, ще купите ли остров, на който да се преместите да живеете само двамата?

- Ще кажа само, че ми се иска да имаме място, което да си е само наше. Истината е, че нося в сърцето си Порто Алегре. В сравнение с други бразилски градове Порто Алегре е спокойно място. Можеш да се разхождаш, без да се притесняваш от инциденти както в два след обяд, така и в четири през нощта. В действителност аз не искам да бягам от никого и от никъде. Не съм уплашен, а и на моята възраст няма смисъл да се опитвам да се крия. Във футбола изпитвам онази радост, която усещах като дете.

- Значи не изпитвате напрежение преди дербитата?

- Не, не се притеснявам. В автобуса преди важните мачове слушам музика, играя видеоигри. В съблекалнята се майтапя с Роналдиньо, правя някое и друго трикче с топката... Стресът идва след това, когато не успяваме да бием.

- Какво правите със Стефани, когато сте в Милано?

- Нищо специално - аз не съм много по дискотеките. През почивните дни понякога си позволявам да отида да потанцувам - понеделник или неделя вечер, ако мачът на Милан е бил в събота. Повече обаче ни харесва да излизаме на вечеря. Аз продължавам да ям бразилска храна, но италианските ресторанти също са прекрасни.

- Любимите ви ястия?

- Пастата, хапвам всеки ден.

- А модата? Стефани съветва ли ви какво да обличате, или избирате всичко сам?

- Обичам да нося тениска, джинси и спортни обувки. Последния път, когато си сложих вратовръзка, беше на коледното тържество на Милан.

- Кой е по-ревнив - вие или годеницата ви?

- (Усмихва се) Аз. Тя е актриса и като си представя какви сцени я карат да играе... Никога не гледам сериали с нейно участие! За разлика от нея, аз не съм принуден да целувам никоя друга, освен момичето, което обичам.

- Пато, вашият италиански се е подобрил значително. Но не ви ли се случваше да пропускате често уроци?

- Не, правя това, което и преди - един час седмично, когато не съм на тренировка. Истината е, че нов език се учи най-добре, когато го говориш. Започнах с обидните думи, на които ме научиха съотборниците ми още в началото, и сега лека-полека подобрявам италианския.

- Помагате ли си, като четете книги?

- Последната книга, която започнах, е за Обама. Бедата е, че след десет страници се отегчавам и заспивам. Но това се случва и с книгите на португалски...

- Отбелязаните голове говорят красноречиво за невероятно бързата ви адаптация. Не сте ли изненадан самият вие от това?

- Не, защото работя със сърце, като в същото време мисля с главата. Винаги съм сигурен в качествата си, защото давам най-доброто от себе си всеки ден.

- Имаше един момент в началото на този сезон, когато селекционерът Анчелоти ви упрекна, че не тренирате правилно.

- И имаше право. Ние, бразилците, обичаме да подхождаме по-леко към живота, с повече веселба. Нашият футбол е забавление, но на определено ниво не може играта да бъде само развлечение. А аз може би в един момент прекалих с шегите и закачките. Но не беше за дълго - веднага разбрах, че трябва да съм пределно концентриран. Все пак имам прекрасен пример за подражание като Паоло Малдини.

- Анчелоти ядосва ли ви се?

- Вика ми понякога на тренировка.

- Вие сте от бедно семейство, а на 19 години вече сте богат. Чувствате ли се неудобно по отношение на вашите родители?

- Не. Ако благодарение на мен майка ми и баща ми нямат повече финансови проблеми, ще бъда щастлив. С първите пари, които спечелих, им подарих нова къща и нова кола.

- Идват ли ви често на гости в Милано?

- Няколко пъти през годината. Те се чувстват добре, защото знаят, че с мен всичко е наред. Поддържаме винаги контакт. Страдахме много повече, когато като малък се преместих от Пато Бранко, родния ми град, в Порто Алегре. Говорех си с майка ми всяка вечер и плачех. Тя ме питаше дали искам да се върна, но аз я молех да ме остави да продължа. Тя винаги ме подкрепяше. Казваше, че ако се чувствам добре, трябва да остана, но ако променя решението си и поискам да се върна, те винаги ще ме приемат.

- Кой е най-важният съвет, който сте получавали от тях?

- Да правя каквото ми подсказва сърцето.

- Как се справяте с италианските защитници?

- Последните няколко мача се ядосах доста. Системно ме ритат и ме дърпат за фланелката. Играят твърдо и са много агресивни. Но и в Бразилия беше същото. Дори там бранителите така остро влизат, че ти се изправят косите.

- Страхувате ли се да не се контузите?

- Никога не ме е страх, но трябва да внимавам и да следя винаги за балтии. Аз приемам тактическите фаулове, но не и опасните нарушения като влизането отзад с двата крака.

- Младостта спестява ли ви обиди от тифозите на Интер, които срещате на улицата?

- Зависи, някои ме поздравяват, други ме ругаят. Нормално.

- Сънувате ли?

- Да, мечтая да бъда номер едно в света. Да спечеля Шампионската лига и "Златната топка".

- Гледате ли футбол по телевизията?

- Да, мачовете от бразилското първенство. Но никога предаванията, в които коментаторите крещят и не се разбира какво казват. И почти никога не чета оценките, които вестниците ни поставят.

- Приятелите ви извън футбола?

- Ако ви кажа колко са, сигурно няма да повярвате: малко са. Но имаме малко свободно време на разположение и е трудно. Ходех на гости на сина на Кафу, но той в момента е в Бразилия. Чувам се често и с Балотели, но все не можем да излезем на вечеря заедно.

- Пато, трябва ли според вас да се усъвършенствате във футбола и в живота?

- На терена - разбира се, че да. Извън него - не. Разбирам, че имам специална професия и уникален талант, от който трябва да се възползвам. Психически съм подготвен отлично. Дори се чувствам изключително готов за подвизи.

- Можете ли да кажете същото като Кака: Оставам в Милан до края на кариерата?

- (Усмихва се) Не знам. Все пак съм доста млад и съм в Милан едва от 2 години. Засега съм щастлив и имам дългосрочен договор.