Отборът на Милан е сред най-обичаните футболни тимове не само в Италия, но и по целия свят. "Росонерите" имат спечелени 17 титли от вътрешното първенство, пет купи на Италия, пет Суперкупи на страната, два пъти са носители на КНК, и имат във витрината си респектиращите седем трофея като европейски клубен шампион. Милан печели и 4 пъти световното клубно първенство. Дом на този футболен гранд е стадион "Джузепе Меаца", който се намира в спортния комплекс "Сан Сиро", и е делен заедно с градския съперник Интер.

Предлагаме Ви идеалния отбор на Милан за всички времена, с уговорката, че доста от големите имена, играли в клуба, просто няма как да попаднат в този състав.

Фабио Кудичини
Вратар
Милан 1967-72, 183 мача

Настоящият вратар на лондонския Тотнъм Карло Кудичини започва кариерата си в Милан, където баща му Фабио е легенда на клуба и е избран за вратар на 20-и век. За "росонерите" Фабио Кудичини изиграва 183 срещи, в които показва завидна стабилност и акробатични умения, които го превръщат в един от най-добрите вратари във футбола. Често той е сравняван със своя съвременник и обявен за най-добрия страж на всички времена Лев Яшин. С невероятните си рефлекси Яшин издига вратарския пост във висше изкуство, а Фабио Кудичини може да се определи като негов ученик, който достойно се нарежда до най-големите вратари в историята.

Паоло Малдини
Защитник
Милан от 1985-а, 891 мача, 33 гола

Личността на Паоло Малдини, въпреки безрезервната му преданост към Милан, излиза от рамките на клуба и италианския футбол, за да се нареди до най-големите спортисти в света. Италианецът ръководи отбраната на "росонерите" вече цели 24 години! Капитанът на Милан започва да играе с червено-черната фланелка четири години преди да се роди настоящият нападател на тима Алешандре Пато. Дори вече е имал 150 мача за Милан и се е утвърдил като основен футболист в националния отбор на Италия. Малдини печели първата си титла в Калчото през 1988 година, а последното през 2004-а. Паоло Малдини става пет пъти европейски клубен шампион с отбора на Милан. Италианецът е определян от редица специалисти като най-добрия защитник в съвременния футбол.

Франко Барези
Защитник
Милан 1977-97, 719 мача, 33 гола

От периода, който прекарва в тима на Милан, лесно можем да отгатнем, че Франко Барези е "футболният учител" на Паоло Малдини. Барези печели италианския шампионат шест пъти с "росонерите" и изкачва европейския връх на два пъти - през 1989-а и 1990-а, но пропуска паметния финал срещу Барселона, който Милан печели с 4:0 през 1994-а. Франко Барези ще бъде запомнен не само с 20-е си години прекарани на "Джузепе Меаца" и 719-а си мача за "росонерите". Барези остава в историята като защитникът, който притежава изключителни качества като последователност, надеждност и лидерство.

Алесандро Костакурта
Защитник
Милан 1986-2007, 662 мача, 3 гола

Алесандро Костакурта е третият член на изумителното защитно три на Милан. Той, Малдини и Барези, в продължение на 10 години, могат да бъдат описани като оракули, които четат играта още преди тя да се е развила. Тримата превръщат вратаря на Милан Себастиано Роси в обикновен зрител на мачовете. Костакурта облича червено-черната фланелка едва на 16-годишна възраст, печели Скудетото 7 пъти и вдига същите пет европейски купи, които вдига и Паоло Малдини.

Рууд Гулит
Полузащитник
Милан 1987-94, 171 мача, 56 гола

През 1986 г. Милан е закупен от медийния милиардер Силвио Берлускони, който дава силен тласък на отбора и го изкарва от финансовата криза. Той привлича изгряващия треньор Ариго Саки и трима холандски футболисти, един от който е невероятният Рууд Гулит. Благодарение на Гулит  до голяма степен Милан отново възвръща стария респект в своите конкуренти. Гулит печели "Златната топка" през 1987-а и е обявен за Играч на годината в света през 1987-а и 1989 години. Сред най-забележителните качества на Гулит като футболист са отскокът му и играта с глава, които допълват перфектното му чувство за изграждане на атаки.

Джани Ривера
Полузащитник
Милан 1960-79, 658 мача, 164 гола

Джани Ривера е наречен Златното момче на италианския футбол. Той е един от най-добрите играчи в историята на италианския футбол. Ривера преминава в Милан от Алесандрия за рекордните за времето си 200 000 долара. През 1969 година той става носител на "Златната топка". Футболистът се отличава с изумителни технически умения, но който биха завидели и най-добрите играчи в днешно време. Бърз, техничен, с вродена индивидуалност и нюх за гола. Това са само част от качествата на Джани Ривера, които му намират място сред 100-те най-добри футболисти за всички времена в класацията на Краля на футбола Пеле.

Франк Рийкард
Полузащитник
Милан 1988-93, 201 мача, 26 гола

Четвъртият защитник не е необходим в състава, когато Франк Рийкард играе. Холандецът е сред най-добрите дефанзивни полузащитници и има огромен принос за могъщия Милан в ерата на треньора Ариго Саки. Темпераментът на Рийкард на зеления терен е сравним единствено с този на Дженаро Гатузо, като холандецът често си е позволявал и доста груби прояви срещу противниковите футболисти. Раздаващ се до предела на силите си, Рийкард е основният двигател в тима на "росонерите", като доста често организира "червено-черната" атака и бележи попадения. С Милан той печели Калчото и Купата на европейските шампиони.

Нилс Лидхолм
Полузащитник
Милан 1949-61, 394 мача, 89 гола

Шведският национал Нилс Лидхолм прави бляскава кариера в Милан. На "Джузепе Меаца" халфът играе от 1949 до 1961 година. Част е от прословутото трио Гре-Но-Ли, където заедно със сънародниците си Гунар Грен и Гунар Нордал печели непреходна слава. Активът на Лидхолм за "росонерите" е 394 мача и 89 гола. Като футболист на миланския гранд скандинавецът печели четири титли на Италия (1951, 1955, 1957 и 1959), а през 1979 година, вече като треньор извежда Милан до юбилейното десето Скудето.

Рикардо Кака
Полузащитник
Милан от 2003-а, 235 мача, 80 гола

Рикардо Изексон дош Сантош Лейте, известен още като Кака, е настоящият плеймейкър на Милан. Започнал кариерата си в отбора на ФК Сао Паоло през 2001 г., детето-чудо с бързи темпове израстна до такава класа, че да привлече интереса на големите грандове в Европа. Младокът тогава отхвърли многомилионни оферти на колоси във футбола, за да постигне своята мечта от дете, а именно да играе с червено-черната фланелка на "росонерите". През 2003 година, едва на 21 години, Кака трябваше да облече екипа на един от най-успелите отбори. Мнозина мислиха, че той няма да успее да се наложи в суперселекцията на Милан. Кака опровергава тези твърдения и още през първия си сезон в Италия печели Калчото. Бразилецът дриблира през противниковите защитници с такава лекота и красота, че може да останеш без дъх само като го гледаш. През 2007 г. печели Шампионската лига с Милан. Там отбелязва 10 гола и изработва много други. Кака е притежател на "Златната топка" за 2007 година.

Гунар Нордал
Нападател
Милан 1949-56, 268 мача, 221 гола

Нордал е имал физика на тежкоатлет -181 см, 90 килограма. Отличава се е учудващата си подвижност и с реализаторските си умения. Нордал печели пет пъти голмайсторския приз в италианския шампионат (1950, 1951, 1953, 1954, 1955 г.). И до днес това постижение е ненадминато в Италия. Гунар Нордал има вродена сила и мощ, същински "бизон", както го наричат през 50-те години. Той буквално тероризира италианските бранители в продължение на близо десет години. Защитниците на Апенините няма да видят такова страшилище до преминаването на африканския нападател Джордж Уеа в Милан през 1995 година.

Марко вaн Бастен
Нападател
Милан 1987-1995, 201 мача, 124 гола

Съвсем просто: Марко ван Бастен винаги ще бъде един от най-добрите футболисти. Сякаш холандският голмайстор е усъвършенстван вариант на всеки нападател преди него, но и още нещо повече. Не съществува ситуация, от която този играч не може да вкара гол. Марко ван Бастен контролира топката по непосилен за ответна реакция начин от страна на защитниците. Той е кошмар за вратарите. Кариерата на този забележителен нападател обаче е белязана от серия тежки контузии. С "росонерите" печели КЕШ през 1988 и 1989 години. В края на сезон 1992/93 се обажда стара контузия в глезена и след операция той не подновява състезателната си дейност. Последният си мач за миланския отбор изиграва на финала за Шампионската лига на 26 май 1993 срещу Олимпик Марсилия, който италианският отбор губи с 0:1. Марко ван Бастен е трикратен носител на "Златната топка", постижение, което са правили само още две легенди - Йохан Кройф и Мишел Платини.


Вижте дрийм тийма на Реал Мадрид за всички времена

Вижте дрийм тийма на Ливърпул за всички времена