Наричат го „Знойемския Репка”. На ръката има татуировка на дъщеря си Виктория, която вдъхновява не само него – отборът му е лидер във втория ешелон. Българският защитник Тодор Йонов вече се чувства добре в южна Моравия – в региона на виното и краставиците и планира да сформира ново семейство. И се надява да завърши кариерата си в елитната дивизия. „Дори и за едно полувреме”.

Йонов не успя във Славия, но оттогава пази добри спомени. „Имам екип, шапка и членска карта”, казва стълбът в отбраната на Зноймо. „Честно казано, шокиран съм, от това, че сме на върха. Но не летим в облаците. Успяхме да направим истински отбор и просто сме по-силни от преди. Сега е наистина важно как ще се справим с напрежението. Вярвам, че можем да завършим първи.”

Вече на 36 години, Йонов може би се е отказал от идеята, че ще играе в елита. „Имам мечта, но не искам да говоря за нея. Но да – искам да играя в елита, дори и за едно полувреме. Но някой друг ще реши. През май ще бъде на 37, но не ги усещам. Тренирам на пълни обороти и ако успея да избегна контузиите, се надявам да съм на терена още два сезона.”

А след това? „Ходя на курсове за треньор в Зноймо. Моето бъдеще в Чехия ще бъде свързано с футбола. В България няма кой знае колко възможности – икономиката ни е по-слаба, а и трудът ни не се цени. Нямам предвид само финансово. В Чехия почти всяко село има изкуствен терен и добри условия. Подобно нещо все още не се случва в моята родина. Има едва пет или шест нормални клуба. Юноша съм на Локомотив Пловдив, но подкрепям Левски.”

Какво си спомня от дните в Славия? „Дойдох в Чехия благодарение на Франто Кашпаржик. Той каза, че имам повече умения, отколкото за Зноймо, който тогава беше в трета дивизия. Огромен скок – за един сезон минах две дивизии. Но дойдох в готов отбор, какъвто тогава беше Славия. Въпреки всички треньорът Яролим и асистентът Козлов ме харесаха и казаха, че ще ме държат под око. Но така си и остана. И от януари 2005 съм в Зноймо, макар че имах оферти от клубове от втора дивизия с по-добри условия. Може да не изглеждам като истински патриот, но се считам за местен. Останах верен на клубния президент Ото Кохоутек – без него едва ли щях да играя футбол. Той знае какво иска – например наскоро ме пусна на почивка в Несебър. Два пъти в година се прибирам в България. Лятото в Несебър, зимата в Пловдив, където все още живеят майка ми, брат ми и сестра ми.”



А съпругата? „Разведен съм, но имам приятелка в Зноймо. Дъщеря ми е на 12 години и идва за празниците. Всичко е наред. Искам да създам ново семейство, но само Бог знае дали ще се случи. И да – искам да видя след няколко години на терена Йонов-младши. Тук ми харесва – по-малко е от Пловдив, но е също толкова красиво. А и вече съм се настанил.”

Истинският лидер? „Ако отговоря не – ще излъжа. Но не съм такъв човек. Държа се така, все едно съм в България. Мразя лъжците и симулациите.”

Томаш Репка? „Искам да играя до него. Или срещу него. Ако правя бенефис в края на кариерата си, може да го поканя. Не разбирам защо в Чехия не го обичат много – мисля, че му завиждат. За това, че е малко луд и че иска да печели всяка топка. Той просто иска да побеждава. Когато някой ни сравнява, аз отговорям: „Томаш Репка е един. Аз съм Тодор Йонов. Ние сме различни играчи. Той е голяма звезда на европейския футбол.”



Накратко
Прякор: Тоше
Размер на бутонките: 7
Ритуал преди мач: целувам снимка на дъщеря ми Виктория и влизам на терена с десния крак
Отбор: Реал Мадрид
Идол: Алесандро Неста
Най-добро футболно преживяване: Промоцията с Родопа Смолян
Най-лошо футболно преживяване: Двата неуспешни опита за промоция със Зноймо
Ядене: пържола
Питие: бира, кока-кола, Tullamore Dew :-)
Музика: Ерос Рамацоти, Анелия
Актьор: Ал Пачино, Анджелина Джоли
Цвят: черен
Кола: БМВ