Марек Цитко беше на 22, когато вкара гол на Англия в световна квалификация на "Уембли". (видео тук) Годината беше 1996. Милан, Интер и Ливърпул искаха да привлекат играча, но Цитко загуби всичко година по-късно, след като получи тежка контузия на коляното по време на мача между своя Видзев Лодз и Гурник Забрже.

Бартош Барнаш разговаря със забравения идол.

Историята започва през есента на 1996 година. Седях пред телевизора със семейството си. Стадионът в Лодз беше препълнен, също като канапето в хола. Видзев играеше с Атлетико Мадрид мач от груповата фаза на Шампионската лига.

Когато чух химна на турнира, ме побиха тръпки. Бях чакал толкова дълго този момент. Най-накрая любимият ми футболист от Видзев беше готов за двубои от най-силната европейска надпревара. Някои се възхищаваха на Роналдо, други обичаха Шиърър или Дел Пиеро. Моят идол беше Марек Цитко.

В Лодз валеше силен дъжд. Мачът се превърна в здрава битка, въпреки че Атлетико беше по-добрият отбор на терена още от самото начало. Дюшекчиите поведоха с 2:0 в първия половин час, но най-силният момент в мача все още не беше дошъл.

Вратарят на Видзев Масиеж Шесзни хвърли топката към Марек. С едно завъртане на тялото си Читко се освободи от двама противникови футболисти и тръгна към вратата на Атлетико. Стигайки центъра, той вдигна глава и стреля от 50 ярда. Топката влетя в мрежата. Това бе най-красивият гол, който някога съм виждал.

Тази вечер нищо друго нямаше значение. Това, че Видзев падна с 1:4, не беше важно, нито че на следващия ден трябваше да се ходи на училище. Дълго време затварях очи и си припомнях невероятното изпълнение на Читко. В ушите ми кънтеше гласът на развълнувания коментатор, който определи попадението, като продукт на висша техника, шедьовър. Преди да заспя, си обещах някой ден да се срещна с моя идол.

Шестнадесет години по-късно тази мечта се сбъдна. За този период от време Цитко премина пътя от суперзвездата на полския футбол до бивш спортист с пропилян талант.


Чувстваш ли се като завършен футболист?
 По-скоро не. Въпреки че постигнах някои наистина хубави нещо. Вкарах голове в Шампионската лига, а също така успях да се разпиша и на "Уембли". Тези спомени никога няма да избледнеят.

Спомням си как гледах мачове на Видзев в Шампионската лига, когато бях малко момче. Беше велико да те гледам как бележиш в тези срещи. Години по-късно не можех да приема, че моят идол не успя да превъзмогне една травма. След като разбра, че всичко е свършило, как успя да преодолееш болката?

Не беше лесно, но честно казано в началото не мислех, че травмата е толкова лоша. В момента, в който се контузих, си казах, нищо, случва се. Ще се възстановя бързо и ще се върна на терена. Но след като рехабилитацията продължи все по-дълго и по-дълго, осъзнах, че ситуацията е много сериозна.

Днес вече знам, че по време на лечението ми са допуснати много големи грешки. Радващото е, че в даден момент смених доктора, тъй като ако нещата не се бяха променили, сега може би щях да съм в инвалидна количка.

Знам, че си много вярващ. Помогна ли ти религията да излезеш от трудния период?

Без вярата си, със сигурност нямаше да се справя. Често чета Библията, като любимата история е за човека, на който му е отнето всичко, но това не подкопава вярата му и той продължава да благодари на Бог.

През 1996 година в Полша имаше Циткомания. В анкета на списание "Браво Спорт" ти беше определен за най-известният спортист в страната...

Беше наистина лудо време. Тогава всеки искаше да му дам интервю или да ме закара на някое парти. Не го осъзнавах, но сега, като си правя ретроспекция, разбирам колко популярен съм бил.

Ежедневните ми задължения ми помогнаха да не се възгордявам и да допусна сериозни грешки по това време. Също така, тогава реших да предложа брак на годеницата си и тя ми помогна да преживея този луд период.

Имаше ли шансове да заиграеш в чужбина?

Най-атрактивната оферта дойде от Блекбърн. Те ми предлагаха годишна заплата от над милион паунда. По онова време това бяха страшно много пари. Но материалната страна на нещата никога не е била най-важното нещо за мен и тогава отказах предложението на англичаните. Исках да остана в Полша за поне още няколко месеца.

Други европейски клубове искаха ли те в съставите си?

Във вестниците можеше да се прочете за интерес от почти всички големи клубове на Стария континент. Разбира се, това беше преувеличено. Знам само за конкретни предложения от Ливърпул, Арсенал, Милан и Интер. Разбира се, и на Блекбърн, като тяхната оферта беше най-голяма и затова клубът ми позволи да преговарям само с Роувърс.

Много хора не могат да се справят, когато загубят всичко и лоша контузия често е извинение за честа употреба на алкохол. И с теб ли беше така?

О, не. Аз не съм такъв тип човек. Когато бях малък, ме учиха, че когато на човек му е тежко, трябва да погледне към кръста, а не към чашата. Както вече казах, вярата ми помогна да преодолея кризата.

Пропилян талант ли си?

Като футболист - да. Като човек - не, чувствам се доволен от живота си. Имам чудесно семейство и това е нещото, което има значение. Да си футболист е до време. Но отговорността на съпруга и на бащата е за цял живот.

Много неща се промениха за тези 16 години. Марек Цитко сега е футболен агент и по думите му се опитва да помага на млади таланти. Малкото момче, което гледаше мачовете на Видзев от канапето в хола, порасна. Едно нещо обаче няма да се промени.

Това си остава най-великият гол, който съм виждал.