Защитникът на ЦСКА Йордан Тодоров и секретарката на Боби Михайлов Елена Боева вдигнаха сватба в комплекс "Макси". Това е финалът на една романтична история, която започна така...

13 октомври 2006 г., преди часове е завършила европейската квалификация Люксембург - България. По пътя си към София самолетът на "Хемус еър", в който са "трикольорите", се носи във въздуха някъде над Чехия или Унгария. Секретарката на шефа на БФС Борислав Михайлов Елена Боева пътува служебно с националния отбор. Тънките й прави кестеняво руси коси се спускат на прибраната рокля, нагоре прилепнала, надолу свободна, без излишна показност, но подчертаваща фината й талия и пищните й гърди. Огромните й кафяво-зеленикави очи, върху които са поставени сини лещи, гледат с прикрита плахост насам-натам. Нея просто я е страх да лети! Въпреки това големите й, благородни зъби, не могат да спрат футболните коментари за мача, които сочните й устни редят един след друг.

Тя е седнала в средата на самолета, в близост до крилото. От едната й страна случайно се оказва защитникът на ЦСКА Валентин Илиев, от другата съвсем не случайно е Мария, нейна колежка и приятелка, която отговаря за уеб поддръжката на футболната централа. Хубавата Елена и Валъо Илиев се познават бегло, но водят разговор на футболни теми - как е преминал мачът, как се е представила защитата, как са изкарали в Люксембург. В един момент друг защитник на ЦСКА Йордан Тодоров, който се е установил в предната част на самолета, щъка напред-назад и съзира русокосата хубавица. Данчо, облечен в екипа на националния тим, леко и незабележимо се присламчва към тях, застава прав на пътеката и първо заговаря Вальо, но някак си скришно поглежда към Елена. От приказка на приказка започва да включва в разговора и нея, като й задава разни въпроси.

Елена вижда пронизващия блясък в очите му, отчита нежната мекота в усмивките му, излъчващи нещо повече от позитивност. Веднага осъзнава, че е харесана, даже в погледа му разкодира интерес и желание за близост, за дълбоко опознаване. Тя оценява миловидното му, детско излъчване и...нещо друго. "Леле, този футболист какво малко и стегнато дупе има. Пък и въобще не е брутален, нахален и циничен като другите ритнитопковци", си мисли хубавицата зад усмивката, с която прикрива най-личните си помисли. Всъщност тя не е контактувала с футболисти, затова има грешна представа за тях. Първоначално ги е считала за груби, първични, недодялани същества, които не знаят що е нежност и красота. Много скоро обаче й предстои коренно да промени мнението си.

В един момент колежката на Елена Мария става, за да се разходи из самолета, а Данчо само това и чака - веднага сяда до нея. Елена признава за страха си от полетите, мрънка че й е лошо и споделя, че й се пие бяло вино. Пловдивчанинът на момента поръчва цяла бутилка. Капризната секретарка на БФС, която е изтънчена ценителка на тази напитка, разкрива, че не й е по вкуса и че е опитвала далеч по-пивки вина. Това е като пас на празна врата за Йордан, който се изпъва и кани Елена в някой изискан столичен ресторант. После съвсем разумно на мига стопира свалката. Подновяват приказките си за общи неща в продължение на 15-20 минути, след което аеропланът спуска колесниците. Самолетът каца в София, хубавата Елена слиза по стълбицата, а Данчо уж случайно се оказва до нея и небрежно пожелава да научи номера на телефона й. Тя енергично отказва да го назове, тогава той прибягва до хитро изречение: "Ели, кажи ми го само веднъж, аз няма да го записвам, а ако го запомня, ще ти звънна".

Секретарката на Боби Михайлов го изрича възможно най-бързо, като очаква, че той няма да го запамети, после влиза в сградата на летището и…получава SMS: “Много си сладка!”. Тя обаче не е особено впечатлена от SMS-а, защото по традиция не бърза да се ентусиазира - прави го чак когато се убеди, че нещата вървят добре, че мъжът я заслужава. Решава, че това е поредният сваляч, на когото не е длъжна да отговаря… Иначе дори много да харесва някого, в началото никога не го показва. Така, потънала в празните си мисли, чака пълния си куфар, а Данчо ненадейно минава зад гърба й и прошепва: "Ще ти се обадя скоро!".

На другия ден, след тренировка, й звънва, ала хубавата Елена по традиция подхожда не с чувства, а с разум. Затова дава вид, че не е впечатлена и не се радва на обаждането, но… приема да излезе с него под вътрешен предлог, че трябва да разкрие какъв човек е. Срещата минава в разговори и съвсем не е провалена, но и не катализира нещата между двамата.

На втората вечер, облечен с тъмни спортни дрехи, той отива със своя "Форд Фокус" в ж.к. "Стрелбище", паркира на ул. "Нишава", звъни на вратата й, тя излиза и...няма как да откаже - отиват в ресторант "Чепишев", където се оказва, че имат доста общи теми за разговор. На бутилка бяло вино си разказват как е преминал денят, бърборят все едно се знаят от години. А Данчо все още не я целунал, дори не протяга ръка да я докосне под масата. Това впечатлява Елена, която не обича някой дръзко да навлиза в личното й пространство. Изпраща я, а само след минути й звъни да провери дали всичко е наред, дали си е легнала…

На третата среща разликата е, че националът вече получава сладка, нежна, красива, ала пестелива целувка в колата. Упътват се към ресторант "Етно", пак на бутилка бяло вино. От този миг бранителят започва да действа като нападател, но не по фланга, а през центъра, право в целта - отправя й покана за уикенд на Боровец. Елена непоколебимо отхвърля енергичното предложение, тогава Тодоров предлага да наемат две отделни стаи, но да се качат заедно в планината. Вместо в курорта обаче отиват на езерото в Панчарево, разхождат се, като през цялото време гледат спокойната повърхност на водата, тонизиращата зеленина на отсрещния хълм, съзират общото си бъдеще в прозрачното небе. Той я прегръща и гали по бузата.

Така неусетно започват да се виждат всяка вечер, излизат навън, ходят си взаимно на гости. Една вечер двамата са много изморени, не се срещат и към 23 часа пишат SMS-и. Данчо съобщава, че е гладен, Елена предлага да му направи сандвичи, той иска да му ги донесе у тях. Тя отива, но не остава да спи при него, а се прибира. Този факт не отказва напористия защитник на ЦСКА. След месец и нещо на непрекъснати срещи, Тодоров й казва: "Тази вечер съм изморен и не ми се излиза. Хайде да си поръчаме от "Виктория" вечеря за вкъщи". Елена усеща контекста на посланието, ясно й е какво предстои да се случи, ала приема поканата, защото и тя го желае. Вечерят, пият по чаша-две вино, говорят си и... нещата се получават от само себе си.

"Първият път беше много хубаво, вторият - още по-хубаво и т.н.", не крие сега Елена. Тя го запознава със своята майка, той - с неговата, приятелите и приятелките им стават общи…Така до март, когато тя ту преспива вкъщи, ту при него в ж.к. "Борово". В един момент усеща, че при него се чувства по-добре, отколкото сама. Йордан понякога подхвърля реплики: "Когато се оженим…", тя моментално му отвръща: "Как така, като се оженим. Че ти още не си ми предложил?! Откъде знаеш дали ще приема?".

Преди мача с Тулуза енергичният халф-бек кани доста приятелски двойки в "Чепишев". Казва на Ели, че се събират на вечеря с Валентин Илиев, Велизар Димитров, Кирчо Котев, Тошко Янчев, Тунчев, Кюмюрджиев от Славия и техните съпруги и приятелки. Елена забелязва, че всички двойки идват доста нагласени, особено съпругите и приятелките - прически, грим, тоалети, накити. По едно време носят чаши с шампанско и Ели предполага, че от заведението ги черпят, защото собствениците са фенове на ЦСКА. Всички казват "Наздраве!", чукват се, а Велизар с хитра усмивка и с лукав поглед подхвърля на секретарката на Боби Михайлов: "Внимавай да не глътнеш нещо!". Тя поглежда и на дъното на чашата съзира...годежен пръстен. Успява да промълви само: "О, не, ще припадна!".

Данчо вади пръстена и го поставя на ръката й, като казва красиви думи, които тя не запомня, защото не знае на кой свят се намира. Накрая се чува да казва просто: "Да!". Същата вечер канят за кумове Вальо Илиев и съпругата му Йоана. Те са им близки приятели, излизат заедно, съвместно ходят на почивки. Дори обаче да останат сами, Елена и Данчо не се чувстват самотни, напротив, ту се реят във въздуха, ту се носят със свръхзвукова скорост на крилете на любовта.

Това е Елена Боева:
Дата и място на раждане - 24 май, 1985 г. в Ямбол
Образование - учи висше в УНСС
Месторабота - БФС (административен служител)
В БФС се чувства значима. След време иска да работи в медиа.
Най-големият й житейски успех - позитивните неща, които й се случват. Спортувала е плуване, тенис, аеробика, пилатес (между йога и каланетика)
На масата - разказва и слуша вицове
Най-често готви - пиле с гъби и сметана
Забавлява се - със задушевни разговори в приятна компания
Хобито й е спортът, четенето на развлекателни романи
Ръкоделие - не
Смята се за домакиня, защото обича да чисти, да готви, да посреща гости
Сутрин стои пред огледалото по половин час
Парфюмът й е "Ейлиън", "Сърпентин" и "Мис Диор"
Не тръгва за никъде без доброто си настроение, телефона и пари.

Това е Йордан Тодоров:
Дата и място на раждане - 27 юли, 1981 г. в Пловдив
Образование - средно
Месторабота - ЦСКА
В ЦСКА се чувства щастлив. След време иска да работи нещо, свързано с футбола, защото тази игра е неговото призвание
Най-големият му житейски успех - всичко, случило му се до този момент
На масата - винаги е в добра компания
Най-често - не готви
Забавлява се с Ели и с близки приятели
Хобито му е киното
Ръкоделие - твърдо не
Смята се за домакин, защото е гостоприемен
Сутрин стои пред огледалото не повече от десет минути
Парфюмът му е "Армани", "Хуго Бос", "Шанел".
Не тръгва за никъде без телефон и пари