Полузащитникът на Спартак Варна Даниел Моралес даде интервю за в-к "Труд". Той започва кариерата си в бразилските Коритиба и Сао Каетано, а българските отбори, в които играе, са Нафтекс Бургас, Локомотив Пловдив и Черно Море Варна. През януари 2007 преминава в ЦСКА. През лятото на 2007 е играч отново на Локо Пловдив, а след това става играч на варненския Спартак.

- Колко време тръпна, докато се сбъдне лелеяната ти мечта - българско гражданство?

- Чакам от 2006 г. Подадох документи, още докато играех в Черно море. Когато отидох в Локо Пловдив нещата се раздвижиха. Собственикът на клуба по футзал Векта - Георги Микленов, ми издейства добър адвокат. През декември дамата ми звънна и ми каза, че има развитие. През март разбрах, че съм български гражданин. За малко да ми се изплъзне миналото лято. Останах без отбор, тръгнах да се прибирам в Бразилия, рухнах. Отчаях се, толкова съм дал за България, а накрая останах без работа. От 6.5 г. живея тук, от 2.5 г. жена ми Женаина и дъщерите ни Лариса и София са в България. Никога не се предавам. Моят живот е футболът. Обичам България повече от всеки друг чужденец, свикнал да я плюе, да мрънка, да се мръщи за всичко. Сега вече не съм със статут на чужденец, мога да играя навсякъде тук и в ЕС.

- Научи ли българския химн?

- Не го знам, но ще го науча. Знае ли човек, един ден може и да пея химна в национала на България. Това е голямата ми мечта! Никога не са ме канили. По едно време, когато Херо беше помощник на Христо Стоичков, имаше интерес към мен... Тогаво му казах на Херо: "Ще стана българин и ще играя в националния." Много е трудно чужденец да стъпи в представителния състав на която и да е страна. Освен това в халфовата ви линия играят добри футболисти - Стилян Петров и Чавдар Янков. Готов съм на всичко да помогна на отбора. На мен сърцето ми винаги ще бие за България. 50 % от кариерата ми мина тук. Дай Боже, до няколко години и да я приключа тук. Хората ме обичат, уважават ме, с една дума - в България ценят Моралес. Децата ми учат във Варна, спокоен съм, че те и съпругата ми са до мен.

- Мислил ли си да направиш и треньорска кариера на българска земя?

- Неведнъж, но първо трябва да изкарам треньорска школа. Поне още 2-3 г. съм на терена, после ще видим. Чувствам се перфектно. Искам децата ми да пораснат в България.

- Като върнеш лентата, спомняш ли си как те посрещна България в първия ден, в който се озова извън родната Бразилия?

- Спомням си, че студът много ме мъчеше. Дойдох зимата, беше ми много странно да гледам снега, да тренирам. Всичко изглеждаше сиво и старо. Но бях сигурен, че ще остана да играя футбол в България. Първо се научих да казвам "обро утро", а първата фраза, която изрекох, беше: "Няма хартия в тоалетната." Казах го, като бяхме на лагер в един хотел, и момчетата после ме скъсаха от бъзици. За месец научих много думи, започнах да сглобявам цели изречения, да пиша. Сега се радвам, когато мога да помогна на чужди футболисти да станат на "ти" с българския. Помагал съм на Пери, Рикардо, Том, Даксон, Адриано... Списъкът е дълъг. Не обичам да се правя на интересен, щом е по силите ми, подавам ръка на всеки.

- И от нашите манджи разбираш...

- Правя без проблем мусака вкъщи, малката ми дъщеря София я обожава. Но от кебапчетата ми става лошо. Приготвям шопска салата. Голямото ми дете, Лариса, пък ме моли да решаваме заедно задачи по математика, да пишем съчинения. Има петици и шестици в училище.

- Готов ли си да отгледаш трето дете в България?

- Моралес и трето бебе? Само ако спечеля от лотарията!