Христо Бонев разказа в обширно интервю за "24 часа" как агент на ДС е спал до него в Аржентина, заради страх, че Зума ще остане в Бока Хуниорс при Марадона. Ето и продължението на откровения разговор с легендата на българския футбол.

- Г-н Бонев, сигурно са ви питали кой е най-добрият български футболист за всички времена...

- Много пъти и винаги съм отказвал да отговоря директно на този въпрос. Вътрешно в себе си аз знам отговора. Но оставям хората да преценяват. Да не говорим, че е много трудно да сравниш във времето трима коренно различни футболисти като Гунди, Стоичков и мен. Нали това са тримата, които най-често се коментират. Аспарухов беше типичен таран, играеше отлично с глава, но съвсем друг е постът на Стоичков, както и този, на който аз играех. Бях халф, но въпреки това едва наскоро Бербатов подобри рекорда ми по голове в националния отбор.

- Вие държите още един рекорд - за най-много мачове с капитанската лента. Скоро ли ще бъде подобрен той според вас?

- Аз съм единственият от провинцията, който цели 8 години съм бил капитан на националния отбор. Сега обаче се играят повече мачове на националния отбор. По мое време бяха трудни години от икономическа гледна точка. Сега, когато си поискат, федерациите могат да вземат самолета и да играят по целия свят.

- Вие сте единственият от извънстоличен отбор, който е ставал футболист №1 на България, и то три пъти. Този рекорд май изглежда недостижим?

- Трудна работа е някой сега да го подобри. През 1974 година може би трябваше за 4-и път да спечеля приза, но това се видя много на журналистите.

- Под ваше ръководство България игра за последно на световно първенство. Кога пак ще се класираме?

- Не знам.

- Съжалявате ли за нещо през този период?

- Не съжалявам, че се върнах от Кипър, където спечелих купата на страната и станах шампион, без да загубя нито един мач за цяла година. Всъщност жена ми беше много против да се върна и това е единственото нещо, за което не я послушах. Поех националния, защото смятах, че това е мой дълг, въпреки трудностите, които взеха да ми създават още с назначението ми.

- Значи сте имали сериозни противници в отбора?

- Те не знаеха с кого си имат работа. Повечето от тях си мислеха, че като са били четвърти в света, ще намерят един човек, който ще им върви по гайдите. Имах трудности и пречки и от страна на доста журналисти. Но въпреки всичко успяхме да се класираме.

- На световното ви упрекваха за слабата игра срещу Испания?

- Този мач нямаше никакво значение за нас и за съжаление знаете манталитета на българина какъв е в подобни ситуации. Мисля, че каквото можаха, футболистите го дадоха. Повечето от тях бяха почти свършили с футбола. Нямаше възможност да се направи подмладяване, защото вашите колеги бяха наточили такива ножове... Спомням си бях взел Гонзо в Люксембург. Ей, настана такава олелия, само дето не го изкараха без два крака момчето.

- Но каквото и да си говорим, най-гръмкият ви скандал беше със Стоичков, който ви нарече Господин Никой. Наистина ли сте му простили отдавна тази постъпка?

- Аз от малък го познавам него. Като характер той е много добро момче. Има голямо сърце. Фактът, че той е най-успелият футболист, фактът, че целият свят го познава, е показателен. Знаех го какъв тиквеник е понякога и сега си признавам, аз тогава го чаках да дойде. Надявах се да го направи, защото го исках в отбора. Но много от тогавашните играчи не го искаха, въпреки че на световното в САЩ той ги носеше на гърба като раница. Ако не беше Стоичков, никога нямаше да има 4-о място. И досега често се шегуваме с него как тогава се разбрахме двамата. Не мога да не му простя. Той тогава си позволи да каже неща, които веднага след това е съжалил, че ги е изрекъл.

- Ще назовете ли имената на тези, които тогава не го искаха в отбора?

- Не, те най-добре си знаят.

- Да, но и на самото световно първенство във Франция пак продължиха скандалите около Стоичков. По едно време изчезнаха с Любо Пенев. Разбрахте ли къде са били?

- Това са по-скоро журналистически надувания и преекспониране на ситуацията. Всичко в лагера беше съвсем нормално. Мисля, че бяха дошли жените им в Париж. Аз ги питах след това. Трябваше или да ги изгоня, или да ги оставя в отбора. В един такъв момент нямаше нужда да се правя на велик. Можех да кажа Стоичков и Пенев да си ходят. И какво щяхме да спечелим от цялата работа? Само да се направим на мъже. Та това тяхното не беше никакво провинение.

- А какво е отношението ви към Любо Пенев?

- С него също често се чуваме и разговаряме. Мисля, че ще подобри положението в националния отбор. Първо съм доволен, че изгониха Лотар Матеус, защото, където и да отиде, е като на почивка. И се занимава с неща, които не са свързани с неговите задължения. След това съм доволен, че избраха Любо Пенев, защото с поведението си той оказа, че може да бъде ръководител. Има и знанията, и опита като футболист в чужбина. Да не се заблуждаваме с победата над Холандия, защото после бързо ни приземиха. Но съм сигурен, че с него ние ще постигнем успех. Стига да го оставят да работи. Предстои му много работа и му пожелавам да е здрав, да мисли правилно и да прави това, което той смята, че е добре за българския футбол.

- Вие бяхте един от първите, които обявихте война на БФС и Боби Михайлов. Ще успее ли той да удържи властта?

- Аз искам да не ми обръщат внимание. Аз, като се обърна назад, смятам, че мога да се гордея с това, което съм направил като футболист и като треньор. Аз винаги си казвам мнението. Те изиграха Иван Славков, Бог да го прости, и му взеха властта.
Искаха да го  направят още  по времето,  когато бях национален треньор. Проблемът им е, че те мислят, че както са играли футбол, така могат и да ръководят БФС. Откакто те са на власт, българският футбол върви надолу. Виждат го, знаят го, но не искат да го приемат. Има много свестни хора в Изпълкома и в комисиите, но повечето от тях нямат място там, тъй като лежат на стари лаври.

- Обсъждали ли сте скоро със Стоичков темата БФС?

- За последно му се обаждах, когато прочетох, че Гриша Ганчев се отказва от "Литекс". Тогава не стана дума за футболния съюз. Но ще дойде време и за това.

- Вие бяхте първият, който още след отказването на Бербатов от националния отбор прогнозирахте пред "24 часа", че той рано или късно ще се върне. Май сега сте много близо да познаете.

- Сега наистина шансовете за това са доста по-големи. Той е в деликатна позиция в момента, а аз продължавам да вярвам, че Митко ще се върне. Може да помогне на Любо и на националния отбор. Знаете, че ходих в Бурса, за да го видя, но тогава сър Алекс Фергюсън и Боби Чарлтън ме спряха и не искаха да го будят. Все още не съм разговарял с Митко, но когато и да го видя, ще му кажа, че много ще се радвам, ако промени решението си.

- Имахте проблеми с двете колене, сега болят ли ви още?

- В продължение вече на две години ме тормозят. Повече лявото коляно, което е изненадващо за мен. Като футболист съм имал няколко тежки контузии на дясното, а на лявото никога. Сега обаче точно то ме предаде. Направих една операция при д-р Тони Георгиев, който направи артроскопия, почисти мястото, извади шипове, кисти. Но, изглежда, последствията от дългогодишното ми спортуване са големи и не минава. Лошото е, че нямам хрущяли между двете кости и това води до непоносими болки. Но жена ми използва народни рецепти за компреси с билки и колкото могат, те облекчават болката.

- Преди бяхте споменали, че има вариант да се лекувате чрез присаждане на стволови клетки?

- Закога вече да правя това. На такава възраст съм, че мисля, че това е излишно.

- Каква пенсия получава в момента Христо Бонев?

- Все още нямам документ от НОИ. Като навърших годините, се оказа, че нямам необходимия стаж, тъй като като треньор в Гърция и в националния отбор не са ме осигурявали. От престоя ми в Кипър и в Германия всичко е точно, но...12 години стаж все едно ги нямам. Минаха две години, а аз не съм взел един лев пенсия. Сигурно ще вземам стотина лева на месец. (Смее се.) Иначе съм разговарял със спортния министър по този повод и той ме посъветва да напиша молба до министерството за пенсия по заслуги.

- Къде се виждате след 5 години примерно?

- Ако съм жив и здрав, се виждам на някое сенчесто място, откъдето да наблюдавам любимия ми отбор. И да се радвам на победите. Това е моята съдба. Аз нямам друго бъдеще. Дано Господ да е благосклонен и да ми позволи да разбирам какво правят там долу на терена, а не да стоя само като някой храст.