Месут Йозил даде интервю пред вестник „Ди Цайт”, в което говори за Реал Мадрид, Зидан, Евро 2012 и за любовта си към играта. И, разбира се, за времето.

Цайт: Господин Йозил, по време на футболен мач има ли значение дали вали дъжд или грее слънце?
Месут Йозил: Не, това не влияе на мача. Но пък на мен ми харесва да е слънчево. Дъждът не ме притеснява – играя от шестгодишен и като деца ритахме без значение какво е времето – дали е хубаво, дали вали дъжд или сняг. След училище отивахме веднага да играем.

Цайт: Започнал сте в така наречената „маймунска клетка” в Гелзенкирхен. Как беше?
МЙ: Огради около целия терен. Топката никога не излиза и мачът просто продължава и продължава. Често играехме петима на петима или шестима на шестима и аз винаги бях най-малкият. Но пък експериментирахме.

Цайт: Експериментирахте?
МЙ: Моят идол тогава беше Зинедин Зидан. Нещата, които той правеше по телевизията, ние ги опитвахме на терена. Дори и аз бях изненадан, колко често ми се получаваше. Другите се нуждаеха от повече опити.

Цайт: Защо Зидан?
МЙ: Той беше завършен футболист. Можеше да използва и двата си крака, технически надарен, освен това играеше умело с глава и умееше да бележи.

Цайт: В онези години хората го гледаха така, все едно е от друга планета. Финтовете и петичките му... Сами Кедира обаче твърди, че „играта му бе красива, защото бе проста”...
МЙ: Когато си дете, освен ако не си Кедира, не забелязваш тези неща (смее се). Виждаш просто, че Зидан е фантастичен играч. Не си наясно с тактики и подобни неща. Сега вече мога да разбера, че той е важна част от отбора не само заради триковете си, но и заради факта, че работеше много здраво.

Цайт: В Испания понякога ви наричат „новия Зидан”. В Реал дори играете със същия номер.
МЙ: Никога не бих се сравнил с него. Да, разбира се, горд съм, че съм играч на Реал Мадрид. Това е чест. Но Зидан е съвсем различна история. Той постигна световен успех, а аз още съм далеч от истината.

Цайт: Може би ще я достигнете на тези финали. Защо този път Германия ще победи Испания?
МЙ: Всички се мерят с испанците. Те са фаворит, но има и други нации с реалистичен шанс да спечелят титлата. Ако се изправим срещу Испания на финала, ще трябва да вярваме в силите си. Но ни предстои дълъг и тежък път, преди въобще да си мислим за финала.

Цайт: Вие сте важна фигура на терена, при това не само в националния отбор, но и в Реал Мадрид. Как се справяте с отговорността?
МЙ: Не мисля въобще по този начин. За мен е същото, както преди десет години на по-малкия терен. Когато играя просто гледам да се забавлявам.

Цайт: Казвате, че няма значение дали играете в клетката или пред 90 000 зрители на „Бернабеу”, които оценят всеки ваш пас?
МЙ: Това наистина ли се случва? Не забелязвам реакциите им, когато съм на терена. Фокусирам се върху мача.

Цайт: Кога следвате буквално указанията на треньора и кога ги нарушавате, за да създадете нещо специално?
МЙ: В момента всеки един играч трябва да изпълнява своята роля и да помага и в защита. Няма да се получи по друг начин. И точно това учим на тренировките: как да пресираш съперника, как да използваш празните пространства. Все още има място и за вдъхновение, но то просто се случва. Виждаш свободно пространство, подаваш бързо топката, защото знаеш, че твой съотборник вече тича. Случва се толкова бързо, че просто нямаш време да го осмислиш.

Цайт: Според някои имате още един чифт очи, ако става въпрос за пасове.
МЙ: Е, това е прекалено. Просто започвам процеса по обмисляне преди да получа топката. Къде тича съотборник? Къде мога да подам? Когато играеш за отбор като Реал и за националния отбор на Германия, задачата ти е по-лесно, защото съотборниците ти също мислят напред. Също така – Реал и Германия използват една и съща система и не трябва да се адаптирам. Това е фантастично.

Цайт: Имате ли няколко плана за всяка ситуация?
МЙ: Не мога да отговоря на въпроса. Когато съм на терена е като рефлекс. Случава се от само себе си. Освен това зависи и както правят съотборниците ми. Понякога се разбираме и със затворени очи. Когато Кристиано Роналдо тръгне, знам, че ако го изведа в празното пространство той ще вкара гол.

Цайт: В тишина ли се случва всичко това?
МЙ: Понякога викам – когато съм сам и колегите не ме виждат. Но принципно – те знаят какво се иска от тях. Както и аз.

Цайт: Един от треньорите в Шалке твърдеше, че топката е част от тялото ви. В това отношение, колко трудно е да се адаптирате към играта без топка, която е толкова важна за Йоги Льов?
МЙ: Когато бях малък и играехме в клетката, въобще не мислехме за тактики. Днес това не може да се случи. Не си падам по играта без топка толкова много, колкото когато топката е в краката ми. Но някои неща не са учат – ти просто си ги знаеш.

Цайт: Изпитвате ли нужда понякога да се измъкнето от спорта и да не виждате каквито и да е топки?
МЙ: Никога. Когато имаме три или четири седмици почивка, усещам нещо почти като паника. Тогава просто излизам и играя с приятели. Нуждая се от това.

Цайт: Имате ли топки в къщата си?
МЙ: Да, цялата ми градина е в различни видове топки.

Цайт: А вътре?
МЙ: Вътре имам няколко топки за тенис. Понякога жонглирам с тях.

Цайт: Колко топки задържате във въздуха?
МЙ: Не жонглирам с ръце, а крака! Понякога правим същото и в националния отбор. Това помага за разтоварването, защото малките топки са много по-трудни за контролиране. Десет минути подобни упражения и изведнъж футболната топка се оказва гигантска. И много по-лесна за контролиране.

Цайт: Колко дълго може да задържите топката във въздуха?
МЙ: Не броя докосванията, но се справям добре. Играя специална игра с моите приятели, когато ми дойдат на гости в Мадрид. Наричаме я „две докосвания”. Подаваме си топката – с първото докосване я задържаш във въздуха, а с второто я подаваш. Не е позволено да изполваш бедрата си – коляно, глава или гърди. Първият, който направи три грешки губи.

Цайт: Какъв е залогът?
МЙ: Победителят дърпа ушите на загубилите. Доста е забавно и понякога дори го практикуваме и в националния отбор.