Новото попълнение на Лудогорец Мичел Бюрхзорх е популярен в Холандия като футболиста-рапър. Вече бившият халф на Алмере обаче иска да изгради нов живот в България. Предпочита да се концентрира върху кариерата си на терена и гледа с надежда към възможността да играе в евротурнирите. Срещнахме се с Мичел в Амстердам, заедно с агента му Гордън Крюден. В сряда футболистът ще се присъедини към Лудогорец и ще се потопи в българската действителност. Той все още не е виждал бъдещия си дом и единственият му досег с България засега е столицата ни. "Прилича на Амстердам, само че всичко е по-голямо. Моловете са по-големи, улиците са по-широки. Мащабът е различен", започва разказа си Бюрхзорх. 

Пътят
Мичел Бюрхзорх е роден в Зандам (на 20 км от Амстердам) и започва да играе футбол там като съвсем малък. По-късно попада в школата на Аякс, където остава 12 години. От това време са му приятелствата с Грегъри ван дер Вийл, Ивендър Сно и Урби Еманюелсон, с които поддържа контакти и до днес. Те са сред поддръжниците на амбицията му да насочи кариерата си в нова посока. "Дълго ми казваха: "Заслужаваш повече от Алмере". И сега са доволни, че ми предстои нещо по-добро", споделя халфът. В Аякс работи и с треньора, за когото твърди, че му е повлиял най-много както в развитието му като футболист, така и в личен план – Джон ван’т Схип. За съжаление не успява да намери място в редиците на амстердамския гранд и отива да играе в Хаарлем. Клубът на Рууд Гулид обаче фалира и Мичел продължава кариерата си в НЕК Ниймеген за два сезона. Там работи с наставника Марио Беен, когото също посочва като важно име за развитието си на терена. По-късно прави крачка назад и подписва с втородивизионния Алмере, преди да се премести в Лудогорец като свободен агент.
Мениджърът му разяснява, че освен от шампиона на България, е имало предложения от Холандия и Германия, но професионалното отношение, силният интерес и цялостната картина, описана от представителите на разградския тим са ги накарали да стигнат бързо до споразумение. Възможността за участие в евротурнирите, разбира се, е примамлива, но не е основният стимул за Бюрхзорх да се спре на Лудогорец. "Смятам, че това ще бъде стъпка напред, ще помогне за развитието ми. Това е основната ми цел – да ставам все по-добър. Не мечтая за нещо определено в кариерата. Разбира се, ще бъде страхотно, ако имам възможност да играя в Шампионската лига. В момента даже не мога да си го представя. Сигурно ще го осъзная чак преди да изляза за мача. Сега достъпът ми до Шампионската лига е само в компютърната игра", смее се Мичел.

Идоли
Новото попълнение на Лудогорец посочва Едгар Давидс като свой идол и като футболиста, от когото се е учил най-много. "В момента има много добри играчи, но за мен номер едно е Лионел Меси. Винаги е удоволствие да го гледам. Имам чувството, че няма нещо, което не може да направи. От българските футболисти Стоичков беше страхотен. Бях му фен, когато играеше в Барселона", разказва Мичел. Агентът му се намесва със своето предпочитание: "Аз харесвах Сираков. Направи страхотно първенство през 1994 г." В момента Бюрхзорх следи изявите най-вече на Михайлов и Манолев като част от Ередивизи и определя и двамата като топиграчи съответно за Твенте и ПСВ.

Семейството
Мичел се радва на подкрепата на голямо семейство. Има пет по-големи братя, три по-малки сестри и един по-малък брат. Вече планира, как малкият му брат да пътува до България и да го посещава. Всички в рода му са запалени по футбола и братята, племенниците, и дори една от сестрите му тренират. "Имам против сестра ми да играе футбол. Не е подходящ спорт за жени. По-добре да се насочи към тениса или нещо друго. Но тя гледа от мен, аз съм нейният пример и също иска да играе футбол".

Суринам
Досега Мичел Бюрхзорх посещава Суринам по два пъти в годината. Баща му живее в южноамериканската страна и това е достатъчен повод да прекарва ваканциите си в столицата Парамарибо. "Там не играя футбол, не правя нищо, просто си почивам. Сега когато ще играя в чужбина, не знам, дали ще имам време да ходя толкова често, но се надявам".
На другия полюс е Разград, за който Мичел само е проверил на картата, къде се намира, знае, че е малък град, но нищо повече. "Радвам се, че градът не е голям и не предлага много варианти за забавление, защото така ще може да се съсредоточи изцяло върху футболната си кариера", намесва се отново мениджърът му Крюден.

Рап-музиката
Редом до футбола Бюрхзорх е посветил живота си и на музиката. Като тийнейджър изпълнява традиционна суринамска музика, но по-късно попада в компанията на запалени по рапа приятели и така и той постепенно влиза в този жанр. "В България ми се искаше да не наблягаме толкова много тази част от живота ми, защото хората остават с впечатление, че отделям твърде много време на музиката, което не е вярно. Футболът е работата ми и съм изцяло концентриран върху него. Чрез музиката просто си почивам. Това е моят начин да изразя емоциите си, да се забавлявам и да релаксирам", казва Бюрхзорх.
Макар че в Разград Мичел ще трябва принудително да преустанови активните участия и записите, все пак ще може да пише тестовете си. "Аз съм лиричен автор. Вдъхновявам се от всякакви теми, но не искам да съм лошото момче. Много деца ме слушат и затова не си позволявам да псувам в песните си. Като цяло искам да говоря за мир и любов", обяснява Мичел.
Свещеникът или Priester както е творческият му псевдоним наскоро подписа с музикалната компания на един от най-популярните рапъри в Холандия Ali B., което му гарантира повече публичност. Мичел често се оказва и съветник за текстове на други рапиращи футболисти. Заедно с Райън Бабел, Лерой Фер и Върнън Анита записват обща песен.
Тримата му приятели и също рапиращи футболисти ежедневно се допитват до мнението му за текстовете, които самите те са измислили.
Бюрхзорх разпита, как е рап-бизнесът в България, но въпросът за сътрудничеството с българските хип-хоп изпълнители остава в развитие.

Евро 2012
Халфът на Лудогорец не е впечатлен от представянето на холандския национален отбор в контролите преди началото на европейското първенство. На въпроса, кой според него трябва да играе на поста ляв бек, той е категоричен: "Урби Еманюелсон. Не защото ми е приятел - имаше добър сезон в Милан и просто нямам обяснение, защо Ван Марвайк го пренебрегна. От повиканите предполагам, че Вилемс има най-големи шансове, въпреки че е доста млад. Също така, не е е честно Афелай да е титуляр, след като беше контузен през по-голямата част от сезона", обяснява Бюрхзорх. За избора на Ван Марвайк в предни позиции Мичел също би предпочел да вижда своя приятел Елжеро Елия в националния отбор, но смята, че Хунтелаар и Ван Перси могат да бъдат заедно на терена, стига нападателят на Арсенал да получи позиция в дясно на атаката".
Като цяло Бюрхзорх определя играта на Холандия като неубедителна и твърди, че за него ще бъде изненада, ако сънародниците му постигнат успех на европейското първенство.

Раздялата
Накрая Мичел Бюрхзорх признава, че всичко в Холандия ще му липсва и че малко се притеснява от неизвестността, но вярва, че другите чужденци в Лудогорец ще му помогнат бързо да се адаптира на новото място. Халфът използва и българското присъствие, за да научи някои основни фрази и без акцент успява да произнесе: "Здравей", "Добър ден" и "Как си?”. Кой знае,може би след време ще чуем и първия му рап текст на български.